Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
София, 18.02. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4512 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. В. и Ж. Д. П. срещу въззивно решение № 406 от 17.03.2014 г. по гр.д. № 26 /2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о, с което е потвърдено решение от 16.10.2013 г. по гр.д. № 4830 /2012 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК за установяване в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на 2 /6 ид.ч. от реална част с площ 600 кв. м. от дворно място, на 2 /6 ид.ч. от жилищна сграда с р.з.п. 47 кв.м. и селскостопанска сграда с площ 46 кв.м. .
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това.
Насрещните страни М. П. Д., Д. Й. Д., Г. Й. Й., М. Д. П., М. П. Р., З. П. Ж., Х. А. Д., З. Х. А., Р. Х. Х., Султанка К. М., И. М. И., С. И. М., К. И. М., А. К. Д., П. К. Н., Домна Атанасова Й., в писмен отговор твърдят, че не са налице основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното :
Представените по делото писмени доказателства безспорно легитимират ответниците като наследници по закон на П. М. С., на когото е възстановено по ЗСПЗЗ правото на собственост в реални граници върху имот – нива с площ 12.114 дка в м. „В. Йолу”. Съобразно дадените с ТР №.9 /2012 г. на ОСГК на ВКС разяснения в споровете за собственост на земи в терени по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, страната, която противопоставя върху имота права по § 4а или § 4б може да прави възражения срещу валидността на решението на ОСЗ, но не разполага с възражения относно материалноправните предпоставки на реституцията. Затова може да бъде упражнен контрол единствено върху възраженията за нищожност на решението на органа на поземлена собственост, но не и по отношение на тези, касаещи правото на собственост на наследодателя към момента на кооперирането на имота, внасянето му в ТКЗС и идентичността му с този, предмет на реституционното решение. В. съд е изложил мотиви за неоснователност на доводите за нищожност на решението на ОСЗ по чл. 18д,ал.4 ППЗСПЗЗ. В. съд е установил идентичност между процесния имот и възстановения на ответниците въз основа на заключения на СТЕ.
Във връзка с предприетото от ответниците оспорване, ищците следва да докажат, но не са доказали, че са собственици на наведеното от тях придобивно основание, което изключва правото на собственост на ответниците. Наведеното основание е наследствено правоприемство от майка им Д. П. Н., която е имала права по § 4а ЗСПЗЗ. Но не са представени доказателства да и е предоставяно право на ползване въз основа на акт на МС, нито в имота до 1991 г. да е изградена сграда. Евентуално е наведено и придобивно основание придобивна давност от 2000 г.. Но спорната реална част е подлежащ на реституиране земеделски имот, а съгласно установената с решения по чл.290 ГПК практика на ВКС (посочени са от съда) не може да бъде придобит по давност имот, подлежащ на земеделска реституция, за който не е приключила предвидената от закона процедура по възстановяване на собствеността. В случая процедурата е започнала през 1992 г., последвал е спор по 14,ал.4 ЗСПЗЗ, последван от постановяване решение от ОСЗ от 05.07.2004 г., с което имотът е реституиран на ответниците. От тогава до завеждане на исковата молба на 10.12.2012 г. не е изтекъл предвиденият в закона 10 – годишен срок. Ищците не са добросъвестни владелци по чл.70 ЗС и по отношение на тях не е приложима кратката 5 – годишна придобивна давност – наследяването не е правно основание по смисъла на чл.70 ЗС.
Като правни въпроси жалбоподателите извеждат следните правни въпроси,:
1. процесуалноправен : дали не е разместена тежестта на доказване по предявения отрицателен установителен иск, като въззивният съд е приел, че ищците следва да установят при условията на главно и пълно доказване твърденията, че са собственици, а не че ответниците следва да докажат при условията на пълно и главно и доказване оспореното им от ищците право на собственост. Твърди се противоречие с решение № 44 от 03.02.2010 г. по гр.д. № 2928 /2008 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което прието, че при отрицателния установителен иск доказателствената тежест се носи от ответника, който трябва да докаже съществуването на отричането от ищеца спорно право, а последният да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.
Видно от изложеното по-горе за мотивите на въззивния съд въпросът за доказателствената тежест е обусловил изводите на въззивния съд, но не е разрешен както твърдят жалбоподателите във въпроса си, а обратно на твърденията, на които се основава въпроса им : съдът е приел, че ответниците са доказали че са собственици и след това, че ищците не са доказали че са собственици на наведеното от тях придобивно основание, което изключва правото на собственост на ответниците. Съответно разрешението на въззивния съд не е в противоречие, а в точно съответствие на посоченото решение на ВКС.
2. материалноправен : дали въззивният съд е следвало да разгледа материалната законосъобразност на трите ИАА (решения на ОСЗ).
Видно от изложеното по-горе въззивният съд не е разрешил въпроса в противоречие, а в съответствие с ТР № 9 /2012 г. на ОСГК на ВКС, на което въззивният съд се е позовал : установил е, че върху имота е възстановено право на собственост върху имота по реда на ЗСПЗЗ на наследодателя на ответниците, че решението на поземлена комисия не е нищожно, но че ищците не са доказали свои противопоставими права по §4а ПЗР ЗСПЗЗ (че е била налице пречка на реституцията, т.к. имотът е бил изкупен при условията на §4а ПЗР ЗСПЗЗ), нито придобиване по давност след приключване на земеделската реституция. С това тълкувателно решение практиката е уеднаквена по задължителен за съдилищата начин. Съответствието със задължителната практика изключва основание за допускане на касационно обжалване.
Няма противоречие с ТР № 6 /2006 т.4 на ОСГК на ВКС за косвен съдебен контрол, която се отнася до реституцията на недвижими имоти по ЗВСОНИ, нито с ТР № 2 /1991 г. на ОСГК на ВС, което се отнася до нищожността на административните актове.
3. материалноправен въпрос : от кой момент започва да тече придобивна давност върху земеделски имот, който подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. Жалбоподателите твърдят, че е налице противоречие с ТР № 10 /2012 г. на ОСГК на ВКС по приложението на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ – започва да тече нова давност от влизането в сила на тази разпоредба. Твърди се и противоречие с решение № 1 /20.03.2014 по гр.д. № 4798 /2013, ІІ г.о., постановено по реда на 290 ГПК в съответствие с цитираното ТР № 10 /2012 г.
Не е допуснато противоречие с посочените тълкувателно решение и решение по чл.290 ГПК. В. съд (в съответствие на установената съдебна практика, на която се е позовал) е приел, че давността започва да тече от приключването на предвидената от закона процедура по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ (което е по-късно от влизането в сила на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ), и че ищците не са добросъвестни владелци, доколкото не са придобили владението на годно правно основание. Всъщност няма сходство в разглежданите в тези решения хипотези – въззивният съд не е приел, че ищците са били добросъвестни владелци, а обратното – че не са и не е приел, че е прекъсната кратка придобивна давност.
Настоящият състав приема крайния извод, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски, нито са представили доказателства за такива, поради което и на тях разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 406 от 17.03.2014 г. по гр.д. № 26 /2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о,.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.