3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
София, 21.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4593 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба от Ж. Ц. Н. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. В. Т., с искане да бъде изменено определение № 1459 от 19 декември 2013 г. по настоящото гражданско дело в частта му за разноските. В молбата се поддържа както недължимост на разноските, така и искане за намаляване размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за насрещната страна предвид прекомерността му съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и определянето му в размера по чл. 7, ал. 1, т. 1 и чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител А. д. „К. и съдружници”, чрез адв. И. П., взема становище за неоснователността на жалбата предвид взетото в отговора на касационната жалба отношение за неприложимост на посочените касационни основания към обжалваното въззивно решение, при необходимост от проучване на практиката на ВКС и развиване на съображения по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа се, че присъдените от ВКС разноски на практика са всички разноски по делото, а наредбата въвежда задължителни минимални, а не максимални, прагове на адвокатското възнаграждение.
Искането е постъпило в срока по чл. 248, ал. 1, пр. второ ГПК.
С определение № 1459 от 19 декември 2013 г. съдът в настоящия си състав не допусна касационно обжалване на решение № 856 от 3 февруари 2013 г., постановено по гр.д. № 10358 по описа на Софийския градски съд за 2012 г. По искането за заплащане на разноски на ответното дружество, съдът съобрази приложеното в кориците на ч.гр.д. № 4592/2013 г., ІV г.о. „допълнително споразумение към договор за правна защита и съдействие”, подписано на 15 май 2013 г., за оказване на правна защита и съдействие и осъществяване на процесуално представителство на работодателя по гр.д. № 10358/2012 г. по описа на СГС, във връзка с подадена от Ж. Н. касационна жалба, с представено към него фотокопие на фактура, според която за изготвяне на отговор на касационната жалба са заплатени 880,12 лева, и осъди касаторката да заплати сумата на работодателя.
Искането е основателно.
Съгласно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 3 по тълк.д. № 3/2012 г., ОСГТК, т. 16, по всички трудови дела намира приложение правилото на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/ 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В процесния случай предмет на обжалване пред касационния съд е било въззивно решение по искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1, изр. второ от Наредба № 1/2004 г., по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа адвокатското възнаграждение е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата в страната към момента на сключване на договора за правна помощ. Към момента на сключване на допълнението към договора за правна помощ по силата на ПМС № 250/11 октомври 2012 г., минималната месечна работна заплата в страната е била 310 лева. В съответствие с правилото на чл. 9, ал. 1 от наредбата, за изготвяне на касационна жалба (което следва да се прилага и при изготвянето на отговор на касационна жалба), без явяване в съдебно заседание, както е станало в случая, възнаграждението на адвоката е в размер на ? от възнаграждението по чл. 7, но не по-малко от 150 лева, или дължимото възнаграждение е в размер на 232,50 лева.
Неоснователно е твърдението на молителя, че не е съществувало основание изобщо за присъждане на разноски за касационната инстанция. Както още в самото определение по чл. 288 ГПК е посочено, ценен е представен договор (допълнение към него) за правна защита и съдействие, предвиждащ заплащане на възнаграждение именно във връзка с касационното обжалване на въззивното решение. Представено е и преводно нареждане за сумата.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, по искане на насрещната страна съдът може да присъди по-нисък размер на разноските (не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА), ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай ответникът по касационната жалба е представил отговор, в който е заявено, че няма формулиран въпрос по критериите на чл. 280, ал. 1 ГПК, и са изложени съображенията на работодателя по съществото на спора. Отделно е представено становище по изложението. Съдебна практика не е представяна и не е сочена. Касационното обжалване не е допуснато. При тези обстоятелства следва да се приеме, че делото в конкретната хипотеза не се отличава с правна и фактическа сложност, усилията на процесуалния представител са се ограничили само до изработването на отговор на жалбата, поради което договореното възнаграждение е прекомерно като размер, и следва да се присъди такова от 232,50 лева. Аргумент за друг извод не може да се търси в обстоятелството, че процесните разноски са единствените, присъдени по делото, тъй като за молителя е съществувала възможността да предяви исканията си за заплащане на разноски пред компетентния съд в предписания от закона срок.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ определение № 1459 от 19 декември 2013 г., постановено по гр.д. № 4593 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г. в частта му за присъждане в полза на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], на 880,12 лева разноски за касационното производство, като НАМАЛЯВА разноските на 232,50 (двеста и тридесет и две цяло и петдесет стотни) лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: