Р Е Ш Е Н И Е
№ 99
София, 25 март 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ФИДАНКА ПЕНЕВА
при участието на секретаря Лилия Гаврилова
и в присъствието на прокурора Мариана Маринова
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 43/2009 година.
Производството е образувано по искане от осъдения Я. В. В. за възобновяване на внохд № 10218/2008 год. по описа на Русенския окръжен съд, отмяна на постановеното по него решение № 217 от 10.10.2008 год., с което е потвърдена присъда № 124 от 02.07.2008 год. по нохд № 1239/2008 год. на Районен съд-гр. Русе и оправдаване на В. , а при условията на алтернативност-връщане на делото за ново разглеждане от фазата на досъдебното производство.
В искането се сочат основанията за възобновяване на делото по чл. 425, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 НПК. Излагат се доводи, че както първоинстанционният, така и въззивният съд са допуснали съществено нарушение на процесуалните правила при формиране на вътрешното си убеждение, като са направили фактическите и правните си изводи при непълен и едностранчив прочит на доказателствата по делото. Неоснователно не са уважени доказателствените искания от осъдения и защитника му, което е довело до ограничаване на процесуалните им права по чл. 55 и чл. 99 НПК. Неизяснен по делото е останал въпросът, чия собственост са тръбите на топлопровода, преминаващ през имота на осъдения, както и тяхната обща дължина, /съответно стойност/, което обстоятелство е относимо към предмета на доказване. При изградената вътрешна увереност на осъдения, че инкриминираните тръби преминаващи през закупения от него имот са негова собственост, деянията по предявеното с обвинителния акт срещу В. обвинение са несъставомерни, не само от обективна, но и от субективна страна. По основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК се излага довода, че наказанието е явно несправедливо, тъй като срокът по чл. 66, ал. 1 НК неоснователно е определен в максималния му размер.
Пред касационната инстанция защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения.
Повереникът на гражданския ищец-“Герард”АД-гр. Русе изразява становище, че искането е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно. Самоуправните действия на осъдения и настъпилите вреди от престъплението по чл. 216 от НК са установени по безспорен начин, поради което съдържащите се в искането оплаквания, представляващи основанията по чл. 435, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т.т.1-3 НПК за възобновяване на наказателното дело, не са налице.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 124 от 02.07.2008 год. по нохд № 1239/2008 год. на Районен съд-гр. Русе, Я. В. В. е признат за виновен в това, че:
1. За времето от м. юни 2007 год. до 10.08.2007 год. в гр. Р., в немаловажен случай, самоволно, не по установения от закона ред чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ осъществил едно оспорвано от другиго- ТД “Герард” АД-гр. Русе, представлявано от И. Д. Радков, свое предполагаемо право-правото да ползва имот-УПИ-ХІІ-296 по регулационния план на гр. Р. промишлена зона, без преминаващите през него 90 метра паропроводна тръба с диаметър Ф273/7 мм; 90метра кондензнопроводна тръба с диаметър Ф108/4мм, ведно с прилежащата изолация на тръбите, състояща се от поцинкована ламарина и рабицова мрежа, собственост на ТД”Герард” АД-гр. Русе, поради което и на основание чл. 323, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода;
2. За времето от м. юни 2007 год. до 10.08.2007 год. в гр. Р., противозаконно унищожил чужда движима вещ-90метра паропроводна тръба с диаметър Ф273/7 мм; 90метра кондензнопроводна тръба с диаметър Ф108/4мм, ведно с прилежащата изолация на тръбите, състояща се от поцинкована ламарина и рабицова мрежа, на обща стойност 15543.99лв., собственост на ТД “Герард” АД-гр. Русе, представлявано от И. Д. Радков,поради което и на основание чл. 216, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал. 1 НК, съдът е определил на В. едно общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от пет години.
Подсъдимият е осъден да заплати на ТД “Герард” АД-гр. Русе, представлявано от И. Д. Радков, сумата от 15543.99 лв. представляваща обезщетение за причинените от деянието по чл. 216 НК имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2007 год. до окончателното й изплащане и сумата от 960.00 лв.-разноски за адвокатско представителство.
С влязло в сила решение № 217/10.10.2008 год. по внохд № 10218/2008 год. на Русенския окръжен съд, присъдата е потвърдена.
Въз основа на обстоятелствата по делото и в пределите на проверка по реда на възобновяването, касационната инстанция намира искането за допустимо, защото е направено от правоимащо лице-осъденият по делото, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, а по същество за неоснователно.
От фактическа с. двете съдебни инстанции са приели за установено следното:
На 02.04.2007 год. Я. В. придобил собствеността върху недвижим имот-УПИ ХІІ-296 по регулационния план на гр. Р. промишлена зона, който на 16.04.2007 год. дарил на дъщеря си, като запазил правото на ползване. През парцела преминавали надземни, поставени на бетонни колони тръби, като част от паропровод, изграден през 70-години на миналия век.
На 24.11.2006 год. е извършена приватизационна продажба на обособена част от “Топлофикация-Русе” ЕА. , а именно ТЕЦ “Русе-Запад”, ведно с технологичното оборудване, машини и съоръжения, включително и топлопреносната мрежа. С решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на купувача-ТД”Герард” АД-Русе, бил предоставен лиценз за пренос на топлинна енергия и фирмата сключила редица договори за доставката и преноса на същата. Част от топлопреносната мрежа преминавала през парцела на В. , като преди да закупи имота, той провел разговор с изпълнителния директор на ТД”Герард”-свид. Радков за евентуалното преместване на тръбите под нивото на терена, но двамата не успели да постигнат съгласие за финансовото обезпечение на подобна операция. След закупуването на недвижим имот-УПИ ХІІ-296 по регулационния план на гр. Р. промишлена зона се провел втори разговор между двамата, като В. поискал от Радков да премести частта от паропровода преминаваща през парцела му. Радков обяснил, че по силата на приватизационния договор, в тригодишен срок няма право да се разпорежда със съоръженията, служещи за изпълнение на лицензионните му задължения. В. не възприел казаното, а заявил, че ще счита минаващите през имота му тръби за своя собственост. При последващата среща между двамата Р представил на В. всички документи по приватизационния договор, на което последният заявил, че спорът им ще се реши от съда. На 15.05.2007 год. от името на дъщеря си, действаща лично и със негово съгласие, В. изпратил нотариална покана, с която искал от Радков в 10-дневен срок да премести паропровода, като в противен случай щял да търси правата си по съдебен ред. Вместо да отнесе спора в съда през м. юни 2007 год., В. възложил на други лица срещу заплащане да нарежат 90метра паропроводна тръба с диаметър Ф273/7 мм; 90метра кондензнопроводна тръба с диаметър Ф108/4мм, ведно с прилежащата изолация на тръбите, състояща се от поцинкована ламарина и рабицова мрежа, преминаващи през имота му и собственост на ТД “Герард” АД-гр. Русе. На 18.06.2007 год. и на 21.06.2007 год. В. продал на свид. Драганов част от нарязания паропровод.
На 10.08.2007 год. служител на фирмата уведомил Радков за станалото, който от своя с. сигнализирал органите на полицията.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-техническа и СЦИЕ експертиза общата стойност на причинената от деянието на В. вреда възлиза на 15543.99лв.
Доводът на осъдения за незаконосъобразност на въззивното решение е неоснователен. Не са допуснати нарушенията по чл. 348 НПК, във връзка с основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Липсват и нарушения на инстанциите по установяването на фактите при събирането, проверката и оценката на доказателствените източници, защото са спазени изискванията на чл. 14, чл. 107, ал. 3 и ал. 5 и по чл. 305, ал. 3 НПК.
Правото на собственост се характеризира с признатата и гарантирана от закона възможност на даден правен субект да владее, ползува и се разпорежда фактически и юридически с определена вещ или недвижим имот и да изисква от всички други лица да не го възпрепятстват в упражняването на това му право. Гражданско-правните отношения свързани със спорните вещни права и правото на собственост са подсъдни и подлежат на разглеждане и решаване от компетентните за това правораздавателни органи. Всяко едно осъществено самоволно, не по установения от закона ред, оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, свързано със собствеността и произтичащите от нея самостоятелни вещни права, води до нарушение на закрепеното в чл. 17 от Конституцията на Република България основно начало, гарантиращо правото на собственост и защитата му от закона.
Самоуправството е възможно само при възникнал спор между две страни по повод на действително или претендирано субективно право, което е осъществено от дееца не по установения от закона ред, при което случаят е немаловажен, като при такова правоотношение, страните ще се явят съответно: извършител и пострадал от престъплението по чл. 323, ал. 1 НК.
От приложения към досъдебното производство Договор за приватизационна продажба на ТЕЦ”Русе-Запад”, е видно, че представляваното от И. Д. Радков дружество “Герард” А. е придобило чрез приватизационна сделка правото на собственост върху Обособената част от “Топлофикация Русе” ЕА. , като в предмета на договора-чл. 1-т.1.2 са посочени изчерпателно и придобитото техническо оборудване, машини и съоръжения свързани с дейността на Обособената част, включително и топлопреносната мрежа към нея, с посочените магистрални направления и разклонения и крайните им точки.
Безспорно е установено, че осъденият е знаел това обстоятелство видно от приложената на л. 47 от дознанието нотариална покана, от името на дъщерята на подсъдимия, действаща лично и със съгласието на баща си Я. В. В., адресирана до ръководството на “Герард” АД. Съдържанието на нотариалната покана ясно очертава съзнанието на искателя, че тръбите преминаващи през имота му-УПИ ХІІ-296 не са негова собственост, а част от паропровода на фирмата. Осъденият е имал представи за всички фактически обстоятелства, предвидени в състава на престъплението – както, че нарушава установения ред чрез премахването на паропровода, въпреки възникналото за “Герард”А. безсрочно сервитутно право по смисъла на чл. 64, вр. § 26 от Закона за енергетиката, във вр. чл. 60 от ЗЕЕЕ/отм./, във вр. Наредба № 16/2004 год., така и за липсата на съгласие от с. на изпълнителния директор на “Герард”А. , който е оспорил претенциите на В. за премахване на съоръжението по силата на цитираното право, възникнало по силата на закона.
Редът и процедурата на решаване на конкретните спорни взаимоотношения между подсъдимия и гражданския ищец се е съдържала в разпоредбата на 97, ал. 1 ГПК/отм./, което законово изискване В. не е спазил, а самоволно, не по установения от закона ред, в немаловажен случай е осъществил едно оспорвано от другиго свое предполагаемо право.
При така установените от съдилищата фактически положения, основаващи се на обективния, всестранен и пълен анализ на събраната и проверена в съответствие изискванията на процесуалния закон доказателствена съвкупност, деянието на осъдения е квалифицирано по наказателните състави на чл. 323, ал. 1 НК.
В съвкупност с деянието по чл. 323, ал. 1 НК, осъденият е осъществил от обективна и субективна с. и престъплението по чл. 216, ал. 1 НК, с противозаконното унищожаване на инкриминираните с обвинителния акт тръби и принадлежности към тях на обща стойност 15543.99 лв, според заключението на съдебно-техническата експертиза/л. 168 от дознанието/.
Съдилищата са събрали и обсъдили всички доказателства относими към предмета на доказване и в актовете си са изложили мотиви защо са приели едни от доказателствата за достоверни, а други са отхвърлили като недостоверни. Доказателствата са ценени съгласно тяхното действително съдържание и в съгласие с правилата на формалната логика. Приобщената към доказателствената съвкупност съдебно-техническа и оценителна експертиза е обсъдена наред с всички останали гласни и писмени доказателствени средства, по реда на чл. 107, ал. 5 НПК. Настоящата проверка не намира нарушения при оценката на доказателствените източници от двете решаващи по фактите съдилища. Деянията на осъдения са установени при пълно и всестранно събиране, проверка и оценка на събраните по реда на НПК доказателствени средства.
Доводът за явна несправедливост на наказанието също е неоснователен.
Правилно е намерило място приложението на чл. 54 НК, а не на чл. 55 НК, защото липсват данни за многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Изводите на въззивния съд за неоснователност на изложения пред него от защитата довод за явна несправедливост на наказанието се споделя и от настоящия касационен състав. Налице е съвкупност от извършени от осъдения умишлени престъпления. Наложеното за водещото от престъпленията и общо наказание по чл. 23, ал. 1 НК не е явно несправедливо, защото то съответства на изискването на чл. 35, ал. 3 НК. Не е несправедлив и определеният срок на т.н.”условно осъждане” по чл. 66, ал. 1 НК, тъй като единствено чрез него /по изложените от въззивния съд, макар и пестеливи съображения/ ще се постигнат целите на чл. 36 НК за възпиране на В. да върши други престъпления, да се въздейства върху осъдения към поправяне и превъзпитание, както и към спазването на законите в страната.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Я. В. В. за възобновяване на внохд № 10218/2008 год. по описа на Русенския окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 217 от 10.10.2008 год., с което е потвърдена присъда № 124 от 02.07.2008 год. по нохд № 1239/2008 год. на Районен съд-гр. Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: