Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
3315_17_opr_288_108_zs_fac.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
София, 27.02. 2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 21.02.2018 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3315 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на И. И. С. срещу въззивно решение № 192 от 18.05.2017 г. по възз. гр. д. № 203 /2017 г на Софийския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното № 1 от 05.01.2017г., постановено по гр.д. № 453 /2016г. по описа на РС – [населено място] и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът на И. И. С. с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците И. С. С. и Д. Я. С., че ищцата И. И. С. е собственик на основание договор за продажба на наследство от И. С. С. от 23.03.2012г. върху 1 /4 идеална част от поземлен имот с площ 872 кв.м., находящ се извън регулационния план на [населено място], [община], Софийска област, ведно с построените в имота жилищна сграда и четири второстепенни постройки, както и за осъждане на ответниците да й предадат владението върху собствените й 1/4 ид. ч. от всеки един от описаните по-горе недвижими имоти.
Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни И. С. С. и Д. Я. С. оспорват наличието на основания за касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за което след изменението на чл.280, ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено следното:
Соченото от ищцата придобивно основание – договор за продажба на наследството на наследодателя И. С. С. от наследника И. Н. С. не я легитимира като собственик за 1 /4 ид.ч. от процесните имоти. Основателен е доводът на ответниците, че договорът, на който се позовава ищцата, е нищожен поради невъзможен предмет. Продаваното наследство на И. С. С. е престанало да съществува като такова в момента на преминаването му в патримониумите на призованите към наследяване негови наследници, един от които е бащата на праводателя на ищцата – Н. С.. Видно от удостоверението за наследници на И. С. С. е, че той е починал на 10.02.1984г., като към този момент призовани към наследяване са били дъщеря му К. И. С. и синовете му С. И. С., Н. И. С. и П. И. С.. Процесните имуществени права са били първоначално в патримониума на общия наследодател И. С. С., но те са придобити от праводателя на ищцата – И. Н. С. по наследство от неговия собствен баща Н. С., а не от общия наследодател и негов дядо. Прехвърлителят И. Н. С. не е притежавал прехвърляните права и задължения към момента на откриване на наследството на общия наследодател – негов дядо и съответно не би могъл да ги прехвърли. Процесният договор не може да се тълкува като сключен под условие и непораждащ транслативен ефект само до сбъдването му, тъй като е с изначално невъзможен предмет, поради което е нищожен.
Жалбоподателката е извела следния материалноправен въпрос (дословно): Надлежно сключеният в предвидената от закона писмена форма за действителност с нотариална заверка на подписите и съответно вписан по предвидения законов ред в съответния имотен регистър договор за продажба на наследство, в чийто предмет са включени права на собственост върху недвижими имоти, представлява ли годно придобивно основание, което да легитимира ищеца като собственик при заведен ревандикационен иск по чл. 108 ЗС? Жалбоподателката твърди, че по въпроса липсва произнасяне от ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, той не е формирал решаващите си изводи по този въпрос.
Въпросът не е обуславящ, защото въззивният съд не е намерил порок във формата на сключения договор.
Въззивният съд не е приел, че договорът за продажба на наследство не прехвърля права, защото не е надлежно сключен в предвидената от закона писмена форма за действителност с нотариална заверка на подписите, нито защото не е вписан по предвидения законов ред в съответния имотен регистър, а защото е нищожен поради невъзможен предмет.
А е приел, че договорът е с невъзможен предмет защото бащата на ищцата И. Н. С., който е сключил с нея договор за продажба на наследството на неговия дядо, не ги е придобил пряко от своя дядо, а от своя баща (като част от наследството на своя баща). Защото прехвърлителят И. Н. С. не е притежавал прехвърляните права и задължения към момента на откриване на наследството на общия наследодател – негов дядо и съответно не би могъл да ги прехвърли.
Видно от изложеното за мотивите му, въззивният съд е формирал решаващите си изводи по въпросите : нищожен ли е договорът за продажба на наследство, ако продавачът няма качеството на пряк наследник на лицето, за чието наследство сключва договора, и поражда ли такъв договор вещно – правно действие (прехвърля ли собствеността върху имуществото, за което е сключен). Това са въпросите, които са обусловили крайния извод, че ищцата не е придобила права върху процесния имот.
Но жалбоподателят не е извела такива въпроси, нито е обосновала по отношение на тях предпоставките на чл.280,ал.1,т.1,т.2 или т.3 ГПК.
Поради изложеното не е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски.
Насрещните страни не са поискали да им бъдат присъдени разноски и не са представил списък на разноски, поради което ри на тях разноски не следва да бъдат присъждани.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 192 от 18.05.2017 г. по възз. гр. д. № 203 /2017 г на Софийския окръжен съд,.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.