Р Е Ш Е Н И Е
№ 99
София, 27 април 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и втори април ……….. 2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Красимир Харалампиев ………………..
ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров …………………………
.. Даниела Атанасова ……………………….
при секретар .. Илияна Петкова ……………………………… и в присъствието на прокурора от ВКП .. Петър Долапчиев …………., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ………………………. КНОХД № .. 231 .. / .. 2016 …. г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по протест и допълнение към него на прокурор от Пернишката окръжна прокуратура. Протестира се присъда № 14 от 02.12.15 г., постановена по ВНОХД № 128/15 г. по описа на Пернишкия окръжен съд (ПОС), в частта, с която подсъдимият И. М. е признат за невиновен и оправдан по обвинението му по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Иска се отмяна на присъдата в тази и част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС – гр. Перник.
Прокурорът поддържа протеста в съдебно заседание. Излага съображения в негова подкрепа и пледира за отмяна на присъдата в атакуваната и част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС – гр. Перник.
Защитата на подсъдимия изтъква доводи за неоснователност на протеста и моли присъдата в атакуваната и част да се остави в сила.
Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, подадения протест и допълнителното писмено изложение към него, изтъкнатите от страните доводи и становищата им по същество, намира следното:
С присъда № 263 от 07.03.12 г., постановена по НОХД № 859/11 г., Пернишкият районен съд (ПРС) е признал подсъдимия И. С. М. за виновен в това, че на 03.11.08 г. и на 16.03.09 г. в [населено място] в условията на продължавано престъпление като длъжностно лице е съставил официални документи – протоколи за ПТП, в които удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани като доказателства пред [фирма] – [населено място] за настъпили ПТП, поради което и на осн. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на ОСЕМ месеца лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.
Със същата присъда ПРС е признал подсъдимия Е. Н. Н. за невиновен в това, че на 03.11.08 г. и на 18.03.09 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, съзнателно се е ползвал пред [фирма] – [населено място] от инкриминираните по-горе документи, като за самото им съставяне не може да му се търси наказателна отговорност, поради което и на осн. чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 316, вр. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Районен прокурор е протестирал присъдата пред ПОС с искане да се отмени оправдателната присъда спрямо Н. и да се постанови осъдителна такава спрямо подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл. 316, вр. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК с налагане на съответно наказание. Поискал е и потвърждаване на осъдителната присъда по отношение на подсъдимия М. във връзка с негова въззивна жалба.
С обжалваната по касационен ред присъда актът на ПРС е отменен по отношение на подсъдимия М. и същият изцяло е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 313, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. ПОС е потвърдил оправдателната присъда спрямо подсъдимия Н., постановена от ПРС.
Видно от подадения в срок протест, прокурорът е въздигнал като касационно основание единствено нарушение на закона („считам, че така постановената присъда е неправилна, тъй като при постановяването и е нарушен материалния закон“), като не е изтъкнал доводи, относими към това основание. ВКС намира, че с оглед възприетите от окръжния съд факти, че отразените обстоятелства в инкриминираните протоколи за ПТП № 1106621 от 03.11.08 г. и № 1106543 от 16.03.09 г. на МВР, съставени от подсъдимия М., отговарят на действителността, постановената оправдателна присъда е законосъобразна.
С допълнително писмено изложение към протеста срещу възивната присъда прокурорът отново е акцентирал на нарушението на закона като касационно основание, но е развил доводи относими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т. 1 от НПК, свързано с допуснати нарушения от решаващия съд на задълженията му по чл. 14, ал. 1 от НПК за вземане на решението по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона и чл. 107, ал. 5 от НПК, задължаващ съда да подложи на внимателна проверка всички събрани по делото доказателства. Отразил е, че съдът е коментирал събраните по делото доказателства избирателно, като от вниманието му е убягнала съществена част от тях.
Присъдата е обявена на странните в съдебно заседание, проведено на 02.12.15 г. Протестът е подаден в законоустановения по чл. 350, ал. 1, вр. чл. 319, ал. 1 от НПК петнадесетдневен срок от постановяване на присъдата (15.02.15 г.). Той е бланкетен, доколкото съдебният акт не е бил обявен ведно с мотивите, но в него като касационно основание изрично е отразено единствено нарушението на материалния закон. След изготвянето на мотивите съдът изрично е уведомил прокуратурата със съобщение, връчено на 03.02.16 г. на деловодител на ОП – [населено място], като е предоставил седмодневен срок от получаването му (чл. 351, ал. 4, т. 1 от НПК), протестът да се приведе в съответствие с разпоредбата на чл. 351, ал. 1 от НПК (посоченото в съобщението неправилно основание по чл. 320 НПК не се отразява на неговата яснота). Допълнителното писмено изложение към протеста, с което са развити доводи и по касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, е депозирано в ПОС на 12.02.16 г., т.е. след изтичането не само на петнадесетдневния срок по чл. 350, ал. 1, вр. чл. 219, ал. 1 от НПК, но и този по чл. 351, ал. 4, т. 1 от НПК. При това, извън срока по чл. 350, ал. 1, вр. чл. 319, ал. 1 от НПК въззивният акт е обжалван и на друго основание – допуснато съществено нарушение на процесуални правила, в несъответствие с константната практика на ВКС, че това е недопустимо, поради което въведеното извън срока касационно основание и подкрепящите го доводи следва да се оставят без разглеждане.
Във връзка с посоченото настоящата инстанция намира, че обжалваната въззивна присъда е законосъобразна и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 14 от 02.12.15 г., постановена по ВНОХД № 128/15 г. по описа на Пернишкия окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………………………….
ЧЛЕНОВЕ:………………………………………….
…………………………………………..