4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
[населено място], 28.02.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на двадесет и шести февруари,през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2362/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба Столична община против решение № 964/26.04.2017 г. по т.д.№ 5703/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1682/03.10.2016 г по т.д.№ 4413/2015 г. на Софийски градски съд . С потвърденото решение са уважени предявените от [фирма] осъдителни искове, с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД – за сумата от 49 235,42 лв. / неразплатена цена за осъществяван от ищеца обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия № 150 от общинската транспортна схема на Столична община , за периода м. юни и м. юли 2012 г., ,както и с правно основание чл. 86 ал.1 ЗЗД, за заплащане обезщетение за забава в издължаване на главницата, както и върху непредявени в процеса главници,разплатени със забава, в общ размер от 88 639 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в нарушение на принципите на тълкуването, съгласно чл.20 ЗЗД / досежно спорната клауза на чл.5 ал.3 т.1 от сключения договор № РД 56 -1068/24.10.2007 г./, като поддържа довода си, че не се касае за три самостоятелни хипотези , предпоставящи промяна на договорената цена , а за кумулативно изискуеми три предпоставки / визирани в чл.5 ал.3 т.1, т.2 и т.3 / , при едновременното наличие на които е допустима промяната и то въз основа на изрично допълнително писмено споразумение между страните, каквото не е сключвано. Излага подробни съображения в подкрепа на тезата си. Позовава се на неправилен механизъм на изменение цената на договора, дори в хипотезата на съобразяване само предпоставката по чл.5 ал. 3 т.1 от договора, тъй като индекса на инфлацията не следва да се прилага към цената с вече насложени инфлационни коефициенти за предходни години, а върху базисната единична цена на превоза – 2,90 лв. за километър. Неправилен касаторът намира и извода на съда за неприложимост на чл.307 от ТЗ. Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Позовава се на влязла в сила казуална съдебна практика, разрешаваща идентично правния спор по тълкуването и прилагането на спорната договорна клауза.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Ищецът претендира неиздължена цена по договор за извършване на обществен автобусен превоз, определима съгласно клаузата на чл.5 ал.3 т.1 от договора, според която цената на километър маршрутен пробег, която се определя при сключването на договора , се променя с размера на годишната инфрация,обявена от НСИ за предходната година. Разпоредбата на чл.5 ал.3 съдържа и други две точки , според които цената се променя в случай на увеличение на цената на горивата за една календарна година с повече от 30 % / т.2/ и в случай на общо поскъпване на гориво-смазочни материали , гуми и резервни части , надвишаващо с 50% стойностите за предходната календарна календарна година / т.3/. Ответникът Столична община твърди, че чл.5 ал.3 от договора изисква кумулативното наличие и на трите предпоставки за промяна в цената, както и че не е договорена автоматична промяна в цената, а сключване на допълнително писмено споразумение за изменението й, каквото страните не са сключвали. Счита предявеният иск в разрив с чл.63 ЗЗД. Противопоставя довод, че ищецът има интерес от иск по чл.307 ТЗ, за изменение на договора поради стопанска непоносимост. Противопоставя и погасителна давност.
Въззивният съд, тълкувайки чл.5 ал.3 от договора съгласно чл.20 ЗЗД , е приел, че всяка от визираните в разпоредбата хипотези за промяна в цената на километър маршрутен пробег е независима и самостоятелна от останалите. Не е приел за необходимо сключването на допълнително писмено споразумение, за определяне на цената, съобразно чл.5 ал.3 от договора,за всяка следваща календарна година от срока на договора. Приел е за преклудирано направеното едва във въззивна инстанция възражение за неправилно определяне на цената, в хипотезата на чл. 5 ал.3 т.1 от договора и е оставил без уважение възраженията за нарушение на чл.63 ЗЗД и за приложимост на чл.307 ТЗ.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът е формулирал следните въпроси : 1/ „Материалноправният въпрос, че само и единствено на основание разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от договора, е допустимо увеличение на цената с натрупаната инфлация„; 2/ „Материалноправният въпрос относно приложението на чл.20 от ЗЗД във връзка с приложението на тълкуваната клауза на чл.5 ал.3 от договора, в съответствие с изявената, а не предполагаема воля на страните„ и 3/ Допустимо ли е след провеждане на конкурс, търг, обществена поръчка или друга процедура , определена с нормативен акт и гарантираща правилата на конкуренцията , договорите сключени като резултат от тази процедура да бъдат едностранно изменяни , без това да наруши принципа на чл. 63 ал.1 ЗЗД за добросъвестно изпълнение на поетите по договора задължения, в съответствие със закона ? Първият от въпросите е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с влезлите в сила решения по т.д.№ 434/2014 г. и т.д.№ 3367/2013 г. на САС.Вторият от въпросите се обосновава със същата казуална съдебна практика, а по третия от въпросите изобщо не е посочен допълнителен селективен критерий.
Първият от въпросите е фактологичен и като такъв не предпоставя еднозначен и общоважим отговор на въпрос по приложението на правна норма, вкл. тази на чл.20 ЗЗД, извън тълкуването на конкретната договорна клауза на чл.5 ал.3. Поради това същият не удовлетворява изискването за правен и не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Въпросът тангира с принципите на тълкуването, до които, като се изключи конкретиката и се конкретизира, съобразно правомощието на настоящия състав, дадено с ТР № 1/ 2010 г. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, се отнася вторият от формулираните въпроси. Същият, обаче, не е обоснован с допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.По начало е налице богата и непротиворечива задължителна съдебна практика по приложението на чл.20 ЗЗД, която изключва хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Но дори цитираната казуална съдебна практика не се явява в противоречие с даденото от въззивния съд тълкуване. Никое от цитираните решения не тълкува чл.5 ал.3 от договора, като съдържащ кумулативно изискуеми предпоставки / на т.1, 2 и 3 / за промяна в договорената цена на километър маршрутен пробег. Липсата на основание за заплащане на по-висока цена е възприето единствено за конкретната 2008 година, по съображения свързани с добросъвестното упражняване на права, по смисъла на чл.63 ал.1 ЗЗД, и предвид сключването на договора в края на 2007 г., когато е започнало и изпълнението му, поради което е счетено ,че коригиране на цената, в съответствие с чл.5 ал.3 т.1 от договора би било приложимо за всяка от останалите, освен за календарната 2008 год. , явяваща се непосредствената първа година от съществуването на правоотношението между страните. В подкрепа на изводите на въззивния съд е и представената от ответната страна казуална съдебна практика, по идентични спорове, за предходни времеви периоди, вкл. за 2012 г., между същите страни. Третият от въпросите изобщо не е обвързан с допълнителен селективен критерий, поради което не би могъл да обоснове основание за допускане на касационното обжалване. При това нелогично е обвързването на въпроса за допустимостта на последващо изменение на съществени клаузи от договор, сключен въз основа на търг , конкурс или друга процедура, установена с нормативен акт, с разпоредбата на чл.63 ЗЗД, имаща отношение към изпълнението на договора ,а не към изменението му.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 964/26.04.2017 г. по т.д.№ 5703/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: