3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
гр.София, 08.02.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на втори февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3728 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. А. Ц. против решение № IIII-69 от 10.06.2016 г., постановено по в.гр.д. № 670 по описа за 2016 г. на Бургаския окръжен съд, трети състав, с което е потвърдено решение № 474 от 15.03.2016 г. по гр.д. № 5735 по описа за 2015 г. на Бургаския районен съд, десети граждански състав, в частите за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма] иск с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на 9 581,04 лв. обезщетение за пропуснати ползи, състоящи се в обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ и иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на 1 130,68 лв. мораторна главница върху това обезщетение за периода от 8.12.2014 г. до 4.09.2015 г.
Касаторът твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса включва ли се в обезщетението за имуществени вреди от трудова злополука или професионална болест обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Т. Ц. е претърпяла през 1980 г. трудова злополука, в резултат на която е загубила зрението си и своята работоспособност. Работодателят многократно е бил осъждан да и заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение, което би получавала и пенсията за инвалидност. В последната искова молба тя е посочила, че вече е навършила пенсионна възраст, поради което е претендирала от работодателя и обезщетение за имуществени вреди, състоящи се в неполученото обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, както и съответната мораторна лихва. За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение относно тези претенции, въззивният съд е приел, че няма причинно-следствена връзка между вредите и трудовата злополука. За разлика от трудовото възнаграждение, което всеки работник или служител получава, обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ се дължи само при посочените в разпоредбата предпоставки и при действително положен труд.
При тези мотиви на въззивния съд поставеният от касатора въпрос е от решаващо значение за изхода на спора. По този въпрос няма формирана задължителна съдебна практика, която е необходима за точното прилагане на разпоредбата на чл.200, ал.3 от КТ. Ето защо следва на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК да се допусне касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № IIII-69 от 10.06.2016 г., постановено по в.гр.д. № 670 по описа за 2016 г. на Бургаския окръжен съд, трети състав, с което е потвърдено решение № 474 от 15.03.2016 г. по гр.д. № 5735 по описа за 2015 г. на Бургаския районен съд, десети граждански състав, в частите за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма] иск с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на 9 581,04 лв. обезщетение за пропуснати ползи, състоящи се в обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ и иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на 1 130,68 лв. мораторна главница върху това обезщетение за периода от 8.12.2014 г. до 4.09.2015 г.
Делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: