ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 991
София, 26.10.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. д. № 665 по описа за 2017г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокати Д. и И. като процесуални представители на А. Т. Б. от [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Враца /В./ от 28.ХІ.2016г. по в.гр.д. № 529/2016г.
Ответникът по касационната жалба А. [фирма] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК, приподписан от юрисконсулт К., е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ взе предвид:
С решението си от 28.ХІ.2016г. В. е отменил решението на РС Козлодуй от 30.V.2016г. по гр.д. № 428/2016г. в уважителните му части и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от А. Б. срещу АЕ [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 /последният – частично за сумата 7074.20лв./ КТ, потвърдил е първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по претенцията за обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за разликата до пълния предявен размер и в тежест на ищцата е присъдил разноски.
Въззивният съд е приел, че с оглед упражняването от ищцата на правото й на „ранно пенсиониране” по пар.4 ал.1 ПЗР на КСО е налице основанието по чл.328 ал.1 т.10 КТ за прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника с атакуваната по делото заповед, въпреки липсата на общите условия за пенсиониране по чл.68 ал.1 КСО. В такъв случай работодателят не упражнява личното субективно право на работника, свързано с преценката му дали желае да се пенсионира преди навършването на общата пенсионна възраст по чл.68 КСО. В подкрепа на извода е принципът на равнопоставеност с оглед предвиденото в чл.328 ал.1 т.10б КТ, че ако правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито и упражнено преди възникване на трудовото правоотношение, работодателят може да го прекрати. В чл.328 ал.1 т.10б КТ не се прави разлика на какво основание е възникнало правото на пенсия за осгурителен стаж и възраст – дали при общите условия по чл.68 КСО или при условията на чл.69б или на пар.4, и не може да се приеме, че законодателят е предвидил различно третиране на работниците, упражнили правото си на ранно пенсиониране по време на трудово правоотношение от тези, упражнили правото си на ранно пенсиониране преди възникване на трудовото правоотношение. Този извод подкрепят и разпоредбите на чл.328 ал.1 т.10а и т.10в КТ.
С определение в о.с.з. на 28.Х.2016г. въззивният съд служебно е постановил да се изиска от НОИ копие от разпореждане, от което да е видно на какво основание е разрешена пенсия на ищцата, от кога тя е отпусната и в какъв размер. С определение в о.с.з. на 23.ХІ.2016г. съдът е приел изпратеното от НОИ разпореждане за отпускане на пенсия Б..
ВКС намира, че така постановеното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол по поставения от касаторката в изложението й въпрос за възможността за прекратяване на трудово правоотношение по чл.328 ал.1 т.10 КТ при придобито и упражнено право на пенсия при условията на пар.4 ПЗР на КСО, който въпрос е от значение за изхода на спора по делото и за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, и по него на настоящия състав не е известна практика.
Не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос „може ли въззивният съд да допусне служебно събиране на нови доказателства, които страната е могла, но не е представила, не е поискала допускането и събирането им и не твърди, че не са били допуснати поради процесуални нарушения”. Въпросът, поставен във връзка с изисканото по инициатива на въззивния съд разпореждане на НОИ за отпускането на пенсия на Б., не е от значение за изхода на спора с оглед приетото от първоинстанционния съд в решението му, че на ищцата, считано от 15.VІІ.2015г., е отпусната пенсия при условията на пар.4 ПЗР на КСО, и липсата на оплаквания и доводи в тази връзка както във въззивната жалба на дружеството, така и в отговора по нея на ищцата.
Държавна такса за касационното обжалване касаторката не дължи.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд, ГО, № 374/28.ХІ.2016г. по в.гр.д. № 529/2016г.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва за насрочване в о.с.з.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: