Решение №991 от по гр. дело №307/307 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                          
 
 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 991
гр.София, 03.11.2009 година
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети октомври  две хиляди и девета година в  състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕЛСА ТАШЕВА
                                              ЧЛЕНОВЕ:    ЗЛАТКА РУСЕВА
                                                                      КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
                                                                                                                                                       
изслуша   докладваното  от   
председателя       (съдията)   ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско  дело  под № 905/2009 година
 
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Л. З. Д. О. от гр. П. против решение № 689/17.04.2009 год. по гр.дело № 460/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение и е постановен съдебен акт, и искът по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е отхвърлен.
Касаторката се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, изследвайки статута на земята към момента на обобществяването й, обосновавайки правни изводи за отсъствие на доказателства, по който въпрос отсъства съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба Община П. изразява становище за отсъствие на твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и моли за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, като му се присъдят разноските за настоящето производство.
Касационният съд счита, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и по отношение на въззивното решение следва да се допусне касационно обжалване, по следните съображения: от мотивите на въззивното решение може да се направи извод, че към момента на образуване на ТКЗС ищцата не е установила право на собственост върху претендираните имоти, имащи характер на земеделски, затова съдът е приел за недоказана претенцията й по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Касаторката се позовава на право на собственост на своята наследодателка – върху процесните имоти, представяйки протокол от 25.04.1946 год. по гр.дело № 621/1939 год., с който е постигната спогодба за делба и записка за вписване на спогодителен съдебен протокол за делба № 39/1946 год. Видно от съдържанието на писмените доказателства правото на собственост на наследодателката е индивидуализирано върху следните имоти: комасационен парцел ****, част от нива от 14.647 дка, част от същия парцел **** от 2 дка лозе, парцел **** от 5.192 дка, 1 категория и нива от 10.6 дка. Приемайки, че се касае за недвижими имоти, които нямат статут на земеделска земя към момента на образуване на ТКЗС въззивният съд е приел за неотносима материалноправната норма на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Няма постановена практика от съдилищата и на касационния съд, относно произнасянето по този материалноправен въпрос, който ще е от значение за точното прилагане на закона, допускането на касационно обжалване на въззивното решение, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 689/17.04.2009 год. по гр.дело № 460/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, по въззивната жалба на Л. З. Д. О. от гр. П., с вх. № 10757/18.05.2009 год. и
Внася делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което насрочва за 04.02.2010 год., 9 ч., с призоваване на страните
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
 
 
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top