О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 991
гр.София, 03.08.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА БАГДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 581 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. І “С”, ЕООД, гр. В. срещу въззивно решение № 18 от 9.01.2009 г. по гр.д. № 1293/2008 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отменено решение от 28.03.2008 г. по гр.д. № 8222/2006 г. на Варненския районен съд, с което исковете по чл. чл.344, ал.1, т.1-3 КТ са отхвърлени и е постановено ново, с което са уважени иска по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ в размер на сумата 2 064.24 лв. и на Д. В. Д. срещу същото решение в частта, с която е оставено в сила решение на районния съд в частта, с която иска по чл.344, ал.1,т.3 КТ вр.чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен за разликата над 2 064.24 лв. до 5 044.50 лв.
Жалбоподателят- Д. І “С”, ЕООД, гр. В. поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС -основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 КТ. Жалбоподателят Д. В. Д. поддържа, че с обжалваното решение съдът се произнесъл по материално правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона.
Ответниците по двете жалби в писмено становище поддържат, че не следва да бъде допускано касационното обжалване.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявените от Д. В. Д. искове срещу ДКЦІ “С” ЕООД, гр. В. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, като е признал за незаконно, уволнението извършено със Заповед № 463 от 16.10.2006 г. на основание чл.328, ал.1, т.2,предл. 2 КТ.-“ординатор”. Изложил е съображения за това, че при подбора извършен между ищеца и д-р Д не е отчетена професионалната квалификация на ищеца и липсват мотиви за това, кой от двамата служители е по-подходящ за длъжността, не е извършена комплексна преценка на професионалната квалификация и кой работи по-добре.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят-работодател е поддържал, че в противоречие с практиката на ВКС съдът е извършил контрол на преценката по целесъобразност на работодателя във връзка с извършения подбор, като е приел че правото на подбор не е въпрос на целесъобразност, а такъв по приложение на материалния закон, който правен въпрос е от значение за изхода по спора, тъй като е останал неизяснен въпросът за законността на подбора. Представя преписи от решения на съдилищата, в които е прието, че право на работодателя е да извърши преценка кой работник или служител да остави на работа.
При така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В трайната практика на ВКС е прието, че предмет на съдебен контрол е спазването на нормата на чл.329 КТ-дали работодателят е извършил подбор съобразно въведените критерии “професионална квалификация” и “ниво на изпълнение на възложената работа”, но не и съдържанието на самата преценка на работодателя относно това кой от работниците и служителите на определена длъжност реално работи по-добре и по-качествено. В случая именно при несъблюдаване на тази практика съдът е приел, че уволнението е незаконно, поради незаконосъобразно извършен подбор. Законът установява критериите, въз основа на които се извършва подбора и резултатите, до които следва да доведе извършването му, като това е въпрос на работодателска преценка, а законосъобразността на подбора се доказва пред съда, който е длъжен да обсъди всички доказателства представени му в тази насока.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на Д. І “С” ЕООД, гр. В. обуславя допустимостта на касационното обжалване и по касационната жалба на Д. В. Д., поради обусловеността на иска по чл.344, ал.1,т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ от иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, поради което и в тази част въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът в настоящия състав
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО обжалване на въззивно решение № 18 от 9.01.2009 г. по гр.д. № 1293/ 2008г. на Варненски окръжен съд.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание на председателя на ІІІ г.о. на ВКС.
Определение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: