Решение №992 от 18.7.2011 по гр. дело №1862/1862 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 992

София, 18.07.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1862/2010 година.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма] – [населено място], област В., приподписана от адв. Д., против въззивно решение №393/29.9.2010 г. по гр.д.№521/2010 г. по описа на Врачанския окръжен съд.
С обжалваното решение е обезсилено решение №404/25.5.25.5.2010 г. по гр.д.№3173/2009 г. на Врачанския районен съд, шести граждански състав, с което е уважен частично предявеният от [фирма] – [населено място], област В., против М. Ц. Ц. и Д. С. Р., и двамата от [населено място], иск с правно основание чл.79 ЗЗД. Въззивната инстанция е приела, че предявеният иск е процесуално недопустим, тъй като е налице хипотезата на чл.417,, т.3 ГПК и следва да се използва редът по заповедното производство. Въззивното решение е подписано с особено мнение от третия член на съдебния състав с мотиви, че редът по заповедното производство не е задължителен и ищецът може да предяви претенцията си и по общия исков ред.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в първата част на касационната жалба се поставя като съществен процесуалноправен въпрос “Недопустим ли е общият исков ред, при наличие на който и да е от актовете по чл.417 ГПК ?”. Прилагат се две определения на ВКС, а като основания да допускането се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Ответниците по касация М. Ц. Ц. и Д. С. Р., посредством процесуалния си представител – адв. Л., са депозирали отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване и отговора на ответниците по касация намира, че касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок.
Т. от касационния жалбоподател въпрос е релевантен за спора, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като представените определения за ВКС са неотносими към спора.
На касационния жалбоподател следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 317 лева по сметката на Върховния касационен съд за държавни такси.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №393/29.9.2010 г. по гр.д.№521/2010 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.к., по подадената от [фирма] – [населено място], област В., приподписана от адв. Д., касационна жалба, вх.№6915/14.10.2010 г.
УКАЗВА на касационния жалбоподател [фирма] – [населено място], област В., в седмичен срок от получаване на настоящото определение да представи документ за внесена по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 317/триста и седемнадесет/ лева, като противен случай касационната жалба ще му бъде върната.
След изтичане на горепосочения срок или след представяне на платежния документ делото да се докладва на докладчика.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top