О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 992
София, 04.10.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №2968 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. Д. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Ч., срещу решение от 12.12.2012г., постановено по в.гр.д. №1201/2012г. на Русенски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 30.07.2012г. по гр.д.№4226/2011г. на Русенски районен съд в частта, с която е уважен насрещния иск на А. Т. Г., действаща като [фирма], до размер на сумата 3504,56лв., ведно със законната лихва от завеждане на иска.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата А. Т. Г., действаща като [фирма], не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С обжалваната част на въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта за уважаване на предявения от А. Т. Г., действаща като [фирма], срещу М. И. Д. насрещен иск за сумата 3504,56лв., представляваща стойността на извършените в наетия имот строително-монтажни работи, ведно със законната лихва от завеждане на иска.
Въззивният съд е приел, че с договора от 01.07.2007г. страните са преуредили отношенията си по повод отремонтирането на процесния имот: ремонтът следвало да бъде за сметка на наемодателя и включва смяна на 3бр.прозорци, входна врата, изграждане на предна стена, вътрешна изолация с гипскартон и изолация на тавани и подмяна на ел.инсталация; наемателят се задължил да предостави на наемодателя документите за всички закупени материали и извършени СМР, като стойността на ремонта ще се приспада частично от наемната цена до окончателното изчерпване на стойността му. Приел е, че по делото няма данни ищецът да е представил на жалбоподателя фактури за разходите за направата на процесните СМР, нито за това страните да са се споразумели за стойността им, която следва да се покрие чрез частично приспадане от дължимия наем до окончателното й изплащане. Въззивният съд е приел, че на това основание отношенията между страните следва да се уредят на плоскостта на неоснователното обогатяване.
Твърденията в насрещната искова молба, на които е основана претенцията са за извършване на уговорените работи и за предоставяне на наемодателя „всички документи, съпровождащи ремонта”, както е уговорено в договора за наем.
В практиката на ВКС, изразена и в постановените по реда на чл.290 ГПК решения: решение от 20.02.2012г. по гр.д.№658/2011г. на ІІ г.о. на ВКС 08.03.2011г. по гр.д.№127/2010г. ІV г.о. на ВКС и решение от 23.07.2010г. по гр.д.92/2009г. ІV г.о. се приема, че предмет на делото е спорното материално субективно право, т.е. претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание.
Настоящия състав при служебната проверка за допустимост на въззивното решение намира, че съществува вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо поради това, че е разгледан иск на непредявено основание – неоснователно обогатяване, а не е разгледал иска на предявеното – договорно основание.
Поради това и съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол, а преценката за допустимостта на решението ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
С оглед изложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 12.12.2012г., постановено по в.гр.д. №1201/2012г. на Русенски окръжен съд, в обжалваната част, с която е потвърдено решение от 30.07.2012г. по гр.д.№4226/2011г. на Русенски районен съд в частта, с която е уважен насрещния иск на А. Т. Г., действаща като [фирма], до размер на сумата 3504,56лв., ведно със законната лихва от завеждане на иска.
УКАЗВА на жалбоподателя М. И. Д. в едноседмичен срок от съобщението да представи: ДОКУМЕНТ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 70,10лв., съгласно чл.18, ал.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и ПЪЛНОМОЩНОТО за Ю. И. Д. за процесуално представителство по делото, респ. да потвърди писмено извършените от Ю. Д. действия по делото без представителна власт или да приподпише касационната жалба. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: