Р Е Ш Е Н И Е
№ 993
София 01.02.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на десети декември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1711/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. В., град Ц., срещу въззивно решение от 12.06.2006 г. по гр. дело №166/2005 г. на Бургаския окръжен съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Според касатора въззивният съд неправилно е определил за ползване по-голяма част на ответниците при положение, че със съдебна спогодба са постигнали съгласие да имат по ? идеална част от правото на надстрояване над съществуващия втори жилищен етаж на сградата.
Ответниците по касационната жалба Н. К. В. и Т. К. В., двамата от град Б., не са заявили становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Относно основателността на жалбата, Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, намира следното:
Бургаският окръжен съд е отменил решение №181 от 30.12.2004 г. по гр. д. №54/2004 г. на Царевския районен съд и по реда на чл.208, ал.1 ГПК/отм./ е разпределил ползването на подпокривното пространство на жилищна сграда, построена в парцел **** от кв.30 по плана на град Ц. по вариант №2 от заключението на вещото лице, представляващо неразделна част от решението. Въззивният съд е приел, че този вариант най-пълно съобразява правата на страните в съсобствеността.
Неоснователни са доводите за неправилност на обжалваното решение. Правилно е било разпределено ползването на процесното подпокривно пространство като обща част съобразно дяловете на страните, изчислени съобразно стойностите на притежаваните от тях етажи и придадени помещения. Обстоятелството, че страните по делото са уговорили в постигната от тях съдебна спогодба за делба на жилищната сграда да имат по ? идеална част от правото на надстрояване над съществуващия втори жилищен етаж на сградата е ирелевантно за спора по делото. Въззивният съд е извършил анализ и на всички правнозначими факти, установени по делото. При напълно изяснена фактическа обстановка са направени съответстващи изводи относно релевантните за спора факти. Искът по чл. 32, ал. 2 от ЗС има за предмет осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод ползването на съсобствен имот, за който мнозинство от съсобственици или не е било формирано или е взело решение, вредно за нея. В този случай съдът замества мнозинството от собственици и преценява целесъобразността, както и възможностите, съобразно участието в съсобствеността за разпределяне ползуването на общия имот. Правното състояние на съсобственост предполага установяване на такива юридически факти, които водят до пораждане на определено множество от еднородни права за различни правни субекти върху един и същ имот. В случая е било установено, че страните по делото са съсобственици на процесната жилищна сграда и е избрано най-целесъобразното разпределение на ползването на общото подпокривно пространство на жилищната сграда.
Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 12.06.2006 год. по гр. дело №166/2005 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.