4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 993
София, 18.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1590/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. С. В. – процесуален представител на ищеца К. Г. С. от [населено място] против въззивно решение №1105/12.7.2010 г. по гр.д.№1253/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.к.
С обжалваното решение е потвърдено решение №721/28.01.2010 г. по гр.д.№2076/2008 г. по описа на Пловдивския районен съд, ХІІ-ти гр. състав, с което е отхвърлени предявените от К. Г. С. от [населено място] против А. Д. И. Д. от [населено място], обективно съединени искове за обезщетение за забава върху сумата 5225 лева за периода от 01.7.2004 г. до 18.7.2008 г. в размер на 2808 лева, и за обезщетение за забава върху сумата 2500 лева за периода от 28.10.2003 г. до 18.7.2005 г. в размер на 532,10 лева.
Въззивната инстанция е приела, че с изтичането на погасителната давност се погасява правото на иск, като случая е изтекъл тригодишният давностен срок по чл.111, б.”в” ЗЗД.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационният жалбоподател сочи като съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, във връзка с направен отвод на съдията-докладчик във въззивната инстанция, а именно – “Следва ли съдия, който е бил страна в съдебен спор, в който повереник на противната страна е бил същият адвокат, който е повереник на страната по делото, по което е поискан неговия отвод, да бъде отстранен от състава на съда, на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК ?”
Освен това като материалноправен въпрос се поставя “Как следва да се изчислява периода, за който вземането на изтекла лихва за закъснение преди предявяването на иска е погасено по давност ?”. Сочи се, че изводите на въззивният съд противоречат на решение №24/17.02.2009 г. по т.д.№574/2008 г. по описа на ВКС, І т.о., и е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК като алтернативно се сочи и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът е поставен по иска за обезщетение за забава върху сумата 5225 лева, или за сумата 2808 лева.
В изложението се твърди, че въззивната инстанция не е изложила изводи относно погасителната давност за обезщетението за забава върху сумата 2500 лева, или за сумата 532,10 лева.
Моли за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация А. Д. И., посредством особения си представител – адв. Х., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване намира следното:
Решението на въззивната инстанция е частично недопустимо. Касационната жалба е подадена на 23.7.2010 г., към която дата разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК предвижда, че “Не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв.” Обжалваемият интерес по иска за обезщетение за забава върху сумата 2500 лева е 532,10 лева. Поради това касационната жалба срещу решението в тази част следва да се остави без разглеждане.
В останалата част касационната жалба е процесуално допустима, тъй като обжалваемият интерес е над 1000 лева и е подадена в срока по чл.283, изречение първо ГПК. За да се произнесе по изложението съдът съобрази следното:
По поставения процесуалноправен въпрос липсва съдебна практика поради което въззивното решение следва да бъде допуснато по този въпрос на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, който обаче следва да бъде преформулиран, а именно: “Основание ли е за отвод или самоотвод по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 ГПК когато съдия е бил страна в друг съдебен спор, в който повереник на противната страна е бил адвокат, участващ като повереник на страна по разглежданото дело ?”.
По поставения материалноправен въпрос “Как следва да се изчислява периода, за който вземането на изтекла лихва за закъснение преди предявяването на иска е погасено по давност ?” е налице противоречие между приетото в обжалваното решение и представеното по делото решение №24/17.02.2009 г. по т.д.№574/2008 г. по описа на ВКС, І т.о. Поради това въззивното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията за обезщетението за забава за сумата 2808 лева, върху сумата 5225 лева, следва да се допусне до касационно обжалване.
На касационния жалбоподател следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 56 лева по сметката на Върховния касационен съд за държавни такси.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, вх.№17106/23.7.2010 г., подадена от адв. С. В. – процесуален представител на ищеца К. Г. С., в частта, с която се обжалва въззивно решение №1105/12.7.2010 г. по гр.д.№1253/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.к., в частта, с която е потвърдено решение №721/28.01.2010 г. по гр.д.№2076/2008 г. по описа на Пловдивския районен съд, ХІІ-ти гр. състав, с което е отхвърлен предявеният от К. Г. С. от [населено място] против А. Д. И. Д. от [населено място], иск за обезщетение за забава върху сумата 2500 лева за периода от 28.10.2003 г. до 18.7.2005 г. в размер на 532,10 лева.
Решението в тази част може да се обжалва в седмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, гражданска колегия.
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №1105/12.7.2010 г. по гр.д.№1253/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.к., в частта, с която е потвърдено решение №721/28.01.2010 г. по гр.д.№2076/2008 г. по описа на Пловдивския районен съд, ХІІ-ти гр. състав, в частта с което е отхвърлен предявеният от К. Г. С. от [населено място] против А. Д. И. Д. от [населено място], иск за обезщетение за забава върху сумата 5225 лева за периода от 01.7.2004 г. до 18.7.2008 г. в размер на 2808 лева.
УКАЗВА на касационния жалбоподател К. Г. С. в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи документ за внесена по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 56/петдесет и шест/ лева, като противен случай касационната жалба ще му бъде върната.
След изтичане на горепосочения срок или след представяне на платежния документ делото да се докладва на докладчика.
Делото да се докладва за насрочване след влизане в сила определението в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: