3
определение по гр.д.№ 401 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 993
София, 25.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 401 по описа за 2011 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. М. и И. Й. М. срещу решение № 235 от 30.12.2010 г. на Сливенския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 370 от 2010 г., с което е отменено решение № 253 от 15.06.2010 г. по гр.д.№ 1739 от 2007 г. на Сливенския районен съд В ЧАСТТА за допускане на делба на имот с идентификатор № 67338.527.125.2, представляващ еднофамилна жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 45 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор № 67338.527.125 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-31 от 19.04.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра с административен адрес на имота: [населено място], [улица] вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от С. С. М. и И. Й. М. срещу Д. С. К. и Т. П. К. иск за делба на тази сграда.
В касационната жалба се твърди, че решението на Сливенския окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че е налице противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС по следните правни въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд преди постановяване на решението си да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, включително и противоречията в свидетелските показания, 2. Дали влагането на лични средства при построяването на допълнителна сграда в имот- собственост на друго лице, води до възникване на правото на собственост върху тази сграда в полза на лицето, извършило строежа, 3. Дали непрекъснатото владение на такава сграда води до възникване на право на собственост върху сградата от лицето, извършило строежа, 4. Дали плащането на данъци е действие, с което се демонстрира владение върху имота спрямо неговите собственици, 5. Дали сънаследник може да придобие по давност сънаследствен имот, ако не е отблъснал владението на останалите сънаследници и 6. Може ли да се придобият по давностно владение като самостоятелно жилище допълнително застроени към сграда помещения, ако останалата част от сградата не отговаря на изискванията на действащите строителни правила и норми за самостоятелен жилищен обект. Като практика на ВКС, на която обжалваното решение противоречи,касаторите са посочили и представили: решение № 131 от 16.02.2010 г. по гр.д.№ 1848 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 636 от 04.12.2003 г. по гр.д.№ 144 от 2003 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 194 от 14.03.2009 г. по гр.д.№ 622 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 216 от 05.04.2002 г. по гр.д.№ 657 от 2001 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 872 от 13.02.2006 г. по гр.д.№ 259 от 2005 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 70 от 03.11.1980 г. по гр.д.№ 65 от 1980 г. на ОСГК на ВС и решение № 102 от 08.05.2009 г. по гр.д.№ 5878 от 2007 г. на ВКС, Второ г.о. Освен това, според касаторите, произнасянето на ВКС по горепосочените правни въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 22.03.2011 г. ответниците по жалбата Д. С. К. и Т. П. К. оспорват същата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на иска за делба на горепосочената сграда, въззивният съд е приел, че процесната сграда е построена през 1981 г. от ответниците Д. К. и Т. К. в имот, който към този момент е бил собственост на бащата на ответницата Д. К. и на ищцата С. М.- С. А. П.. Съдът е приел, че от 18.12.1996 г. до 18.12.2006 г., когато в полза на ответниците Краеви е бил съставен констативен нотариален акт по давност, Краеви са владяли несъмнено и необезпокоявано тази сграда, че владението им съдържа признаците, установени в чл.68 от ЗС и е непрекъснато. През този период не са били предприети каквито и да било фактически действия по оспорването на правото им на собственост от никого, в това число и от наследодателя и собственик на мястото С. П.. Доказан бил и субективния елемент на владението- плащането на данъци за процесната сграда било индиция, че ответниците са възприемали тази сграда като своя, демонстрирали са явност и несъмненост на владението си. От показанията на разпитаните свидетели се установявало, че за съседите на имота и за близките било ясно, че по волята на наследодателя процесната сграда е построена, за да обслужва жилищните нужди на Краеви. Прието е за неоснователно възражението на ищците, че процесната сграда не е била самостоятелен обект и поради това не е можела да бъде придобита по давност- по делото било безспорно установено, че построените през 1981 г. допълнителни помещения към съществуващата тогава сграда отговарят на изискванията на строителните правила и норми за самостоятелно жилище и като такива са можели да бъдат придобити по давност, а без значение за решаване на този въпрос било дали останалата част от сградата представлява самостоятелно жилище.
С оглед на тези мотиви на въззивния съд от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК би било произнасянето на ВКС по въпроса: Може ли да се придобият по давностно владение като самостоятелно жилище допълнително застроени към сграда помещения, ако останалата част от сградата не отговаря на изискванията на действащите строителни правила и норми за самостоятелен жилищен обект. По този специфичен въпрос няма изрична съдебна практика, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба на С. С. М. и И. Й. М. срещу решение № 235 от 30.12.2010 г. на Сливенския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 370 от 2010 г.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същите, че при невнасяне на държавната такса в срок, касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея гражданско дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.