3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 995
[населено място] 1.10. 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №2530 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е обща касационна жалба от П. К. И. и К. С. И., двамата от [населено място], приподписана от процесуалния им представител адв.А., срещу решение от 03.12.2013г., постановено по в.гр.д.№1075/2013г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение от 05.07.2013г. по гр.д.№2468/2012г. на Горнооряховски районен съд за уважаване на предявените от К. К. К. искове с правно основание чл.135, ал.1 и ал.2 ЗЗД.
К. считат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба К. К. К., чрез процесуален представител адв.Б., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са обявени на основание чл.135, ал.1 и ал.2 ЗЗД за недействителни по отношение на К. К. К. сключените от длъжника му К. С. И. с третото лице и негова дъщеря П. К. И., сделки: договор за покупко-продажба на недвижим имот – застроено дворно място в [населено място], сключен с н.а. №524/2010г. и договори за покупко-продажба на недвижими имоти – 2/3ид.части застроено дворно място в [населено място] и 1/3ид.част от празно дворно място, сключени с н.а. №525/2010г.
К. считат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Н. на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите сочат, че в обжалваното решение са разрешени правни въпроси: „липсата на обсъждане на релевантни за делото факти и обстоятелства, заявени във въззивната жалба, липсата на мотиви по исканията и възраженията на страните, липсата на обсъждане и преценка на приетите от въззивната инстанция доказателства, представлява ли съществено нарушение на разпоредбите на ГПК” и „нарушаването на правото на защита на страна по делото, изразяващо се в неупражняване в пълен обем на задълженията на пълномощника на страните, упълномощен адвокат, представлява ли нарушение на процесуалните норми, което води до нищожност на постановения съдебен акт”. К. счита, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. К. не е посочил съдебната практика по поставените въпроси, нуждаеща се от осъвременяване, поради което необосновано сочи, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Също така не е обосновал твърдението си, че поставените от него въпроси са от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Отделно от това по първият от поставените съдебни актове има създадена и ненуждаеща се от промяна съдебна практика, изразена и в приложеното от касатора съдебно решение, че съдебното решение е нищожно, когато липсват изложени каквито и да било мотиви към постановеното решение, както и когато волята на съда изобщо не може да бъде изведена чрез тълкуване поради абсолютна неразбираемост на мотивите към решението. Конкретният случай не е такъв, поради което настоящият състав не намира вероятност въззивното решение да е нищожно поради липса на мотиви, каквото оплакване касаторите са заявили. Обжалваното решение не страда от пороци, водещи до нищожност. То е постановено от законен състав, в изискуемата от закона форма, подписано е и е мотивирано напълно разбираемо. По втория от поставените въпроси също не е налице основание за допускане на касационно обжалване, предвид наличието на създадена и ненуждаеща се от промяна съдебна практика, че съдебното решение е нищожно, когато не отговаря на изискванията за валидно решение – да е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, волята на съда да е надлежно формирана /да е постановено от надлежен орган в надлежен състав; да е писмено и да е подписано/, формираната воля на съда да е така изразена, че съдържанието й да може да бъде установено.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 03.12.2013г., постановено по в.гр.д.№1075/2013г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение от 05.07.2013г. по гр.д.№2468/2012г. на Горнооряховски районен съд за уважаване на предявените от К. К. К. искове с правно основание чл.135 ЗЗД.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: