О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 995
София 26.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 18 октомври 2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 964/10по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Л. К. чрез неговия пълномощник адв. Н. Н., против решението на Софийски градски съд, постановено на 16.04.2010 г. по гр.д. № 3866/08 г. С него е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 09.10.2008 г. по гр.д. № 16139/07 г., с което е отхвърлен предявеният от В. Л. К. против Ц. И. М., Б. С. И., И. С. И. и Л. Ц. Л. иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./ за установяване, че ищецът е собственик на 600/700 ид. части от вилно място с площ 700 кв.м., съставляващо УПИ ІV-390 в кв.8 по плана на [населено място],[жк], м. ”Габаро – Азмата”.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Формулирани са въпросите за разпределянето на доказателствената тежест между страните по делото и “може ли въззивният съд служебно да въвежда аргументи срещу материалноправната легитимация на ищеца, които не са въведени от ответника, да въвежда нови правила и да оспорва служебно неоспорени от страните аргументи, при това едва в съдебния акт” .
Оттветниците по касация Ц. И. М., Б. С. И., Л. Ц. Л. и И. С. И. изразяват становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на решението до касационно обжалване, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че с нотариален акт № 162, т.І, дело № 121 от 19.05.2005 г. К. Л. К. продал на В. Л. К. собствената си идеална част от недвижим имот, находящ се в [населено място], район “В.”, а именно 1/2 ид. част от 600/700 ид. части от урегегулирано вилно място, цялото с площ 700 кв.м., съставляващо УПИ ІV-390 в кв. 8 по плана на [населено място], м.” Габаро- Азмата”,[жк], заедно с 1/2 ид. част от построената в него едноетажна вилна сграда на площ 35 кв.м. При сключване на договора продавачът се е легитимирал като собственик на продаваемия имот с нотариален акт № 29, т.ХХVІІІ, дело № 5416/95 г. С него Л. В. К. е бил признат за собственик на основание § 4, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ и § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ на 600/700 ид. части от описания по- горе имот.
За да намери за неоснователен предявеният от В. К. установителен иск за собственост въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал, че е закупил имота от собственик. Тъй като праводателят му се е легитимирал с нотариален акт за право на собственост, придобито на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ в тежест на ищеца е било да докаже, че са били налице предвидените в закона предпоставки за трансформиране на правото на ползуване в право на собственост, в това число и че сградата в имота е законно построена. Освен това не е доказал и правната връзка между Л. В. К., признат за собственик с нотариален акт № 29/1995 г., и продавача Л. К..
Поставеният процесуалноправен въпрос е “ доколко въззивният съд може да въвежда служебно аргументи, които не са наведени от ответника, нещо повече – да въвежда нови правила; доколко неоспорени от страната аргументи могат да бъдат оспорени от самия съд и то служебно, едва в съдебния акт”. Формулировката на въпроса е непрецизна, но като се имат предвид изложените в касационната жалба доводи, че въпросът за законността на постройката не е бил въведен като спорен от ответниците и съответно не е станал част от предмета на доказване, доколкото ответниците са възразили единствено, че към 01.03.1991 г. в процесния имот е имало построена сграда, става ясно, че повдигнатият въпрос е за това дали при оспорване на материалноправната легитимация на ищеца като собственик на процесния имот съдът е обвързан от релевираните от ответната страна конкретни възражения или може служебно да разглежда и да се произнася по доказването на неоспорени от страните факти и обстоятелства. Този въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона, поради което въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено на 16.04.2010 г. по гр.д. № 3866/08 г.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 351.62 лв. и представи доказателства за това в съда, като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: