Р Е Ш Е Н И Е
№ 996/09 г.
София, 03.02. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
гражданско дело № 4707/2008 година.
Производство за разглеждане на касационна жалба на основание чл. 290 ГПК.
Г. И. Г. от К. , П. област е подал касационна жалба срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 32/2008 год., с искане да бъде отменено като неправилно – незаконосъобразно и необосновано.
Ответниците не са взели становище по жалбата.
При касационната проверка се установи следното:
Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отхвърлил предявеният от Г. иск по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ, да се признае за установено по отношение на О. с. „З”, гр. А., правото на наследниците на И. Г. , починал през 1975 г., на възстановяване на собствеността върху гора, представляваща 1.403/2828.9 идеални части от ревир „Б” в землището на с. К., община А.. Въззивният съд е счел за недоказан фактът, заявен от ищеца, че ревир „Б” е бил притежание на В. кооперация „С”, с. К., в която е членувал наследодателят му.
Изводите и решението на въззивния съд са правилни.
С оглед на направените възражения срещу иска, предмет на спора по делото е установяване правото на собственост на ВК „С” върху гори от горския фонд, в случая върху горите от ревир „Б”. От обясненията на ищеца в хода на делото, следва, че ВК „С” е придобила посочения ревир в резултат на правоприемство от Г. кооперация „З” – титулярен собственик на ревира, след сливане на ГВК „З” с Т. горска производителна кооперация „С” през 1947 г. и преобразуването на двете кооперации във В. кооперация „С”. При тези безспорни обстоятелства, следва, че е приложима разпоредбата на чл. 3, ал. 3 ЗВСГЗГФ относно принципа за възстановяване на собствеността върху горите. Когато се касае за горовладелски или всестранни кооперации,, преобразувани след 9. 9. 1944 г., правото на собственост се възстановява на бившите им член кооператори към датата на преобразуването. В случая, право на възстановяване на собствеността върху горите от ревир „ Б. вода – Ч. стена” могат да претендират членовете на Г. кооперация „З”, към момента на преобразуването й през 1947 год. в кооперация „С”. След като по делото е безспорно, че наследодателят на ищеца не е бил член на кооперация „З”, неговите наследници нямат право на възстановяване на собственост като идеални части от ревира. Обоснован е извода на съда, че при национализацията на горите с конституцията от 1947 год., няма убедителни доказателства, че ревир „Б” е бил притежание на всестрана кооперация „С”.
По изложените съображения Върховният касдационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 1. 4. 2008 г. по гр. д. № 32/2008 год. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: