Р Е Ш Е Н И Е
№ 998
София, 11.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІІI гр. отделение, в съдебно заседание на шестнадесети декември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.дело № 1985 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./ вр.§ 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Й. Х. от гр. П. срещу въззивно решение на Великотърновския окръжен съд № 459 от 21.12.2007 год. по гр.д. № 615/2002 год. в частта, с която е отменено решението на Районен съд, гр. П. от 14.06.2002 год. по гр.д. № 7/2002 год. в частта му, в която е допусната съдебна делба между страните по делото на следните имоти: 1/. Дворно място с площ от 2 420 кв.м., съставляващо УПИ *, кв.47 по плана на с. С., общ. Павликени, заедно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка и 2/. Празно дворно място с площ от 1920 кв.м., съставляващо УПИ *, кв.38 по плана на с. С., общ. Павликени, като в тази част е постановено ново, с което предявеният от З. Й. Х. срещу Т. Й. Х., В. Б. И., Д. А. И. , И. Б. Ш., Л. И. Х. и С. А. Д. иск за съдебна делба на посочените поземлени имоти е отхвърлен. Поддържа се, че решението е неправилно, постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано- отменителни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК /отм./. По конкретно се релевира нарушение на чл.188 ГПК и чл.79 ЗС.
Ответниците по касационната жалба не са подали писмен отговор.
По подадената касационна жалба, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./, отговаря на изискванията по чл.218в, ал.2 ГПК /отм./ и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Великотърновският окръжен съд е отменил решението на районния съд в частта, с която е допусната съдебна делба на УПИ *, ведно с построените в него сгради и УПИ * по плана на с. С., общ. Павликени и вместо него в тази част е постановил ново, с което е отхвърлил иска за делба. Приел е, че не е налице съсобственост между страните по делото върху УПИ * възникнала по наследствено правоприемство, тъй като ответника Т. Й. Х. се легитимира като собственик на оригинерно основание. По отношение на УПИ * е приел, че не е налице съсобственост между страните по делото, тъй като този имот е бил предмет на съдебна делба по друго дело, между други съсобственици, по което с влязло в сила решение е допусната и извършена съдебна делба.
Решението на въззивния съд е валидно и допустимо, но от части неправилно.
За да отхвърли иска за делба на УПИ * въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение по гр.д. № 232/1977 г. на Районен съд, гр. П. процесният имот е допуснат до делба като останал в наследство от П. Х. П. , който е един от синовете на общия наследодател Х. Д. е извършена като между наследниците на П. П. е постигната съдебна спогодба на 16.09.1977 г., по която имотът е поставен в дял на част от наследниците на П. , а делът на другите е уравнен парично.
При тези данни правилно въззвният съд е приел, че процесния недвижим имот не е сънаследствен между страните, тъй като по делото не е установено той да е съсобствен по наследство от Х. П. Предмет на иска за делба по настоящото дело са недвижими имоти останали в наследство от Х. П. , а от представените доказателства е установено, че не е налице съсобственост между страните по делото. Процесния имот е поделен като останал в наследство от П. Х. Съсобствеността върху имота, между част от съделителите по настоящото дело, е възникнала по силата на съдебната спогодба по гр.д. № 232/1977 г. на Районен съд, гр. П., а не по наследство от Х. П. Иск за делба на поставения в общ дял имот не е заявен, а предмет на настоящото дело са имотите останали в наследство от Х. П. Ето защо правилно въззивният съд е приел, че не е налице съсобственост върху процесния имот, възникнала по наследство от Х. П. , поради което и същият не подлежи на делба.
По отношение на застроения УПИ * въззивният съд е приел от фактическа страна, че не е доказано да е бил в патримониума на общия на страните наследодател Х, починал през 1936 г., а че родителите на жалбоподателя и брат му Т. Х. са го придобили на оригинерно основание. След смъртта на родителите
Тези изводи на въззивния съд са направени при едностранчива преценка на събраните по делото доказателства в нарушение на чл.188 ГПК /отм./.
Въззивният съд е приел, че мястото и сградите са собственост на Т. Х. и съпругата му. Изводите на съда за липса на съсобственост между наследниците на Й. и Д. Х. е основан на част от доказателствата. В нарушение на нормата на чл.188, ал.1 ГПК / отм./ не е подложил на анализ и обсъждане всички гласни и писмени доказателства. За да обоснове извода си за наличието или липса на съсобственост върху имота, предмет на иска за делба въззивната инстанция, като инстанция решаваща спора по същество е следвало да обсъди всички събрани по делото доказателства, включително показанията на всички разпитани по делото свидетели. Суверенно право на решаващият съд е да възприеме показанията на свидетелите установяващи, че само ответника Т съпругата му след смъртта на Д. Х. са владяли имота, че са манифестирали по отношение на жалбоподателя намерението да владеят същия за себе си и да не кредитира показанията на тези свидетели чрез които се установява, че никой от братята не живее в населеното място където се намира имота, че и двамата са посещавали имота, като напоследък Т. идвал през пролетта и есента и ползвал къщата и дворното място, както и че от съпругата на последния свидетелите знаели, че недопускал брат си в имота, но е длъжен да ги обсъди и да изложи съображения за това въз основа на кои от тях приема, че е осъществен фактическия състав на чл.79 ЗС. В качеството си на решаващ съд въззивният съд е длъжен да направи самостоятелна преценка на доказателствата съобразно изискванията на чл.188, ал.1 ГПК /отм./, събрани както пред първата, така и пред въззивната инстанция, да даде квалификация на фактите и материалните правоотношения и да ги подведе по съответната правна норма. В настоящия случай въззивният съд е отхвърлил иска за делба само въз основа на приетото от него, че Т. Х. упражнявал фактическа власт върху имота и го поддържал както и, че не предоставил ключ на жалбоподателя, без да обсъди в съвкупност всички доказателства и да изложи фактическите си констатации, за да обоснове направения от него по-горе извод. Изградените въз основа на едностранчива преценка на доказателствата фактически констатации са в нарушение на чл.188 ГП К /отм./, поради което и на основание чл.218б ал.1 б.”в” предл. второ ГПК /отм./ решението в тази част ще следва да се отмени и делото върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Великотърновския окръжен съд № 459 от 21.12.2007 год. по гр.д. № 615/2002 год. в частта, с която е отхвърлен предявеният от З. Й. Х. срещу Т. Й. Х., В. Б. И., И. Г. И., А. Д. А., В. Д. Б., Г. Д. А., И. Б. Ш., Л. И. Х. и С. А. Д. иск за съдебна делба на следния недвижим имот: празно дворно място с площ от 1920 кв.м., съставляващо УПИ *, кв.38 по плана на с. С., общ. Павликени.
ОТМЕНЯ въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от З. Й. Х. срещу Т. Й. Х., В. Б. И., И. Г. И., А. Д. А., В. Д. Б., Г. Д. А., И. Б. Ш., Л. И. Х. и С. А. Д. иск за съдебна делба на следния недвижим имот: дворно място с площ от 2 420 кв.м., съставляващо УПИ *, кв.47 по плана на с. С., общ. Павликени, заедно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка.
ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: