Р Е Ш Е Н И Е
№ 998/09 г.
София, 12.01.2010г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, състав на четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Ю.ГЕОРГИЕВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 3087 / 2008г. по описа на ВКС
Производството е по пар.2, ал.3 ПР на ГПК /нов/, вр. чл.218а ГПК/отм./.
Делото е образувано по повод подадената от Е. Б. Д. касационна жалба срещу решение от 25.05.2006г. по гр.д. №2547/2005г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен исковете й с правно основание чл.106, ал.3 от Закона за държавния служител и чл.222, ал.3 КТ срещу Н. и. за и. на виното и спиртни напитки/НИИВСН/. Жалбоподателката моли да се отмени решението като неправилно и бъдат уважени предявените от нея искове.
Ответникът, Н. и. за и. на вино и спиртни напитки в писмено становище оспорва жалбата и моли решението д бъде оставено в сила.
Върховния касационен съд, като обсъди оплакванията на жалбоподателя и като провери данните по делото, намира следното:
Жалбата е основателна.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 18.07.2005г. по гр.д. №861/2005г. на Софийски РС, е отхвърлил исковете на Е. Б. срещу НИИВСН за сумата 9 540лева с правно основание чл.106, ал.3 от Закона за държавния служител, представляваща обезщетение в размер на 18 брутни заплати и с правно основание чл.222, ал.3 КТ за сумата 2 120 лева, представляваща обезщетение в размер на 4 брутни обезщетения.
За да отхвърли предявените искове съдът е приел, че жалбоподателката е получила всички дължими й се обезщетения при прекратяване на трудовото й правоотношение.становено е от доказателствата по делото, че със Заповед РД-15-53/14.03.2003г. на основание чл.106, ал.1, т.5 ЗДСл е прекратено трудовото правоотношение на Е. Б. от заеманата до този момент длъжност “началник сектор “М”, като са и били изплатени 2 брутни заплати обезщетение. Последната е поддържала, че й се дължи обезщетение в размер на още 18 брутни заплати.
Съдът е приел, че жалбоподателката е в служебно правоотношение от 01.12.2000г., поради което служебния й стаж по смисъла на чл.74, ал.1 и пар.2, ал.2 ПЗР на ЗДСл не е 35г., 8м. и 16дни, тъй като с оглед чл.115 ЗДСл се вземат предвид само прослужените години на държавна служба и обезщетението правилно е определено от работодателя й в размер на 2 брутни заплати с оглед на двете й години стаж като държавен служител. Съдът е отхвърлил като неоснователен и иска й с правно основание чл.222, ал.3 КТ, тъй като съгласно КЗОО /Дв.в. бр.110/99г./ действувал към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение със Заповед №РД-25-520/01.12.2000г. на основание чл.325, т.12 КТ ищцата- жалбоподател не е била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и не й се дължи и обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, тъй като не е имала навършени 55г. и шест месеца.
При така установените обстоятелства по делото Върховният касационен съд намира, че спорът по делото по приложението на чл. 222, ал. 3, предл. 2 КТ е правилно решен. Тази разпоредба предвижда заплащането на шест брутни трудови възнаграждения за работника или служителя при кумулативна даденост на следните елементи: прекратяването на трудовото правоотношение, независимо от основанието, да е настъпило, след като той е придобил право на пенсия за изслужено време и старост, както и да е работил при един и същ работодател през последните 10 години от трудовия си стаж е разрешен правилно. Въззивният съд правилно е приел, че условие за заплащане на обезщетението е работникът или служителят да е придобил 10-годишен трудов стаж при работодателя, при когото са настъпили права за получаване на пенсия за изслужено време и старост. В случая е безспорно, че ищцата, сега жалбоподателка, е навършила възраст за пенсия поради изслужено време и старост като държавен служител, а не като работеща по трудово правоотношение.
Що се касае до отхвърлянето като неоснователен и на иска на жалбоподателката с правно основание чл.106, ал.3 ЗДСл, то решаващият съд след като правилно е приел, че законодателят е поставил както основателността, така и размера на обезщетението, в зависимост от наличието и броя прослужени години на държавна служба, неправилно е изтълкувал понятието „прослужени години на държавна служба“ като различно от понятието „служебен стаж“, което разпоредбата на § 2, ал. 2 от ПЗРЗДСл приравнява към трудов стаж, придобит до влизането на закона в сила. В случая ищцата – жалбоподател е работила при един и същи работодател 35г., 8м. и 16 дни, като по силата на законови промени трудовото й правоотношение е било трансформирано в служебно. Съдът е следвало да съобрази разпоредбата на пар. 2, ал.2 ПЗР на ЗДСл, в която е прието, че за служебен стаж по чл. 74, ал. 1 се зачита трудовият стаж, придобит в организация на бюджетна издръжка до влизането в сила на закона, какъвто е и настоящия случай. В случая ищцата е придобила изцяло трудовия си стаж в организация на бюджетна издръжка, поради което следва да се приеме, че има право да получи възнаградително плащане (гратификация), което е предвидено в специалния закон. Законът за държавния служител и неговата специална уредба изключва приложението на общия закон КТ, поради което на ищцата следва да се определи обезщетение поради пенсионирането й на основание специалния закон, по силата на който е възникнало и е било прекратено трудовото й правоотношение. Тъй като въззивният съд е постановил решението си и в нарушение на разпоредбата на чл.130 ГПК/отм./, изискваща при нужда съдът да използува заключение на вещо лице, когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, то следва същото да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.106, ал.3 ЗДСл, а делото да бъде върнато за ново разглеждане в тази му част за определяне размера на дължимото се обезщетение при пенсиониране на ищцата.
Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила в частта му, с която е охвърлен прадявения иск с правно основание чл.222, ал.3 КТ.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение от 25.05.2006г. по гр.д. №2547/2005г. на Софийски градски съд, В ЧАСТТА МУ, С КОЯТО е отхвърлен иска на Е. Б. Д. срещу Н. и. за и. на вино и спиртни напитки с правно основание чл.106, ал.3 от Закона за държавния служител
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената му част от друг състав на въззивния съд.
ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в останалата му отхвърлителна част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: