2
определение по гр.д.№ 578 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 998
София, 27.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 578 по описа за 2011 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. Х., Л. М. С., Г. Н. Т., О. Б. Т., Надежда Б. Т., В. М. С., Р. Л. Г., М. Л. Г., С. А. Б. и Л. А. М. срещу решение № 30 от 04.01.2011 г. по гр.д.№ 692 от 2009 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, трети въззивен състав В ЧАСТТА, с която е оставено в сила решение № 11 от 09.02.2009 г. по гр.д.№ 118 от 1999 г. на Свогенския районен съд за отхвърляне на иск делба на описани в решението 7 земеделски имота, представляващи понастоящем УПИ II-479 в кв.66, УПИ III-479 в кв.66, УПИ IV-564 в кв.43, УПИ V-564 в кв.43 и УПИ VII-208 в кв.30 по регулационния план на [населено място] и имоти пл.№ 401 и пл.№ 402 в кв.17 по кадастралния план на [населено място].
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че е налице противоречие между обжалваното решение и задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 254 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 1134 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 571 от 19.06.2009 г. по гр.д.№ 660 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 1991 от 15.01.2002 г. по гр.д.№ 316 от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 386 от 14.07.2009 г. по гр.д.№ 1713 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 201 от 30.06.2010 г. по гр.д.№ 79 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 183 от 01.04.2010 г. по гр.д.№ 3533 от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 24 от 01.02.1999 г. по гр.д.№ 1912 от 1997 г. на ВКС, Четвърто г.о./ по следните правни въпроси: 1. Какъв е способа за индивидуализация на имоти, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, които се намират в строителните граници на населеното място, 2. Може ли, без да е налице оспорване на констатираното право на собственост, предмет на удостоверяване от нотариус с констативен нотариален акт, съдът да не се съобрази с извършеното нотариално удостоверяване, 3. Какви са пределите на косвения съдебен контрол върху актове на ПК/ОСЗ при установяване на материални права и по-конкретно може ли съдът да осъществява такъв контрол, когато няма спор за собственост и конкуриращи се права и 4. Неоснователен или недопустим е иск за земеделски имот, ако не е завършена процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху този имот. Освен това, касаторите считат, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответниците по жалбата Р. Д. Б., И. Б. Б., М. Б. Б., Л. Д. Б., Т. В. Б., Д. В. Б., А. С. Б., Х. Б. А. С. Б., К. А. Е. Д., И. Б. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска за делба на горепосочените 7 земеделски имота, въззивният съд е приел, че тези имоти не са възстановени на наследниците на Б. Р. С. и съпругата му Л. Б. Р., тъй като в решението на ПК-гр.С. № 90 от 03.12.1992 г. не имотите не били индивидуализирани по граници, макар да се намират в границите на населеното място и да са индивидуализирани в решението на ПК като кадастрални и регулационни единици по кадастралния и регулационен план на [населено място]. Приел е също така, че констативният нотариален акт № 2 от 1999 г. не може да удостовери правото на собственост, ако то не е възникнало по силата на административния акт на поземлената комисия.
С оглед тези мотиви за отхвърляне на иска за делба на горепосочените седем земеделски имота, поставените от касаторите в изложението им по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК правни въпроса са относими към спора. По първия и втория поставени въпроси се констатира противоречие със задължителна практика на ВКС:
1. По първия въпрос /какъв е способа за индивидуализация на имоти, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, които се намират в строителните граници на населеното място/ е налице противоречие с решение № 472 от 20.01.2011 г. по гр.д.№ 376 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 588 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 1350 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о и др., постановени по реда на чл.290 и сл. от ГПК, в които е прието, че подлежащите на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделски имоти, могат да бъдат индивидуализирани в решението на ПК като кадастрална или регулационна единица по кадастралния или регулационен план на населеното място, като в този случай не е необходима друга индивидуализация на тези имоти, например чрез издаване на скица или описание на границите им в самото решение на ПК.
2. По втория въпрос /може ли, без да е налице оспорване на констатираното право на собственост, предмет на удостоверяване от нотариус с констативен нотариален акт, съдът да не се съобрази с извършеното нотариално удостоверяване/ е налице противоречие с решение № 559 от 13.01.2011 г. по гр.д.№ 5317 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 107 от 25.05.2011 по гр.д.№ 1297 от 2010 г., на ВКС, Второ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 и сл. от ГПК, в които е прието, че констативният нотариален акт за собственост е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална доказателствена сила /тоест удостоверява правото на собственост върху описаните в него имоти/ до установяване на неговата неистинност от страната по делото, която го оспорва.
Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба на А. М. Х., Л. М. С., Г. Н. Т., О. Б. Т., Надежда Б. Т., В. М. С., Р. Л. Г., М. Л. Г., С. А. Б. и Л. А. М. срещу решение № 30 от 04.01.2011 г. по гр.д.№ 692 от 2009 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, трети въззивен състав В ЧАСТТА, с която е оставено в сила решение № 11 от 09.02.2009 г. по гр.д.№ 118 от 1999 г. на Свогенския районен съд за отхвърляне на иск делба на описани в решението 7 земеделски имота, представляващи понастоящем УПИ II-479 в кв.66, УПИ III-479 в кв.66, УПИ IV-564 в кв.43, УПИ V-564 в кв.43 и УПИ VII-208 в кв.30 по регулационния план на [населено място] и имоти пл.№ 401 и пл.№ 402 в кв.17 по кадастралния план на [населено място].
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лв.
УКАЗВА на същите, че при невнасяне на таксата в срок, същата ще бъде върната, а образуваното по нея гражданско дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.