3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 998
гр.София, 27.09.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
петнадесети септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1273/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Л. З. С. и на „П. кооперация „Б. мел” (в ликвидация),[населено място], обл.М., за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Монтански окръжен съд от 03.05.2010 г. по гр.д.№ 94/ 2010 г. С посоченото решение частично е потвърдено и частично е отменено решение на Монтански районен съд по гр.д.№ 464/ 2009 г., като по този начин въззивният съд осъдил „П. кооперация „Б. мел” (в ликвидация) да заплати на Л. З. С. сумата 2 490 лв – неизплатено трудово възнаграждение за длъжността „председател” на кооперацията за периода от началото на месец юли 2007 г. до 11.03.2008 г. със законната лихва върху тази сума от 02.10.2009 г. и 149,40 лв разноски по делото, а за разликата до пълния предявен размер от 7 500 лв искът е отхвърлен.
В. от насрещните страни по делото претендира за допускане на въззивното решение до касационно обжалване съобразно собственият си материален интерес – ищецът Л. С. атакува съдебният акт в отхвърлящата иска му част, а ответната кооперация – в осъдителната част.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на жалбоподателя Л. С. се твърди, че конкретният иск е по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Какъв е този въпрос обаче в изложението не е посочено – единствено се цитира ал.2 на чл.62 от КТ, която алинея е отменена през 2002 г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на „П. кооперация „Б. мел” (в ликвидация) се поддържа, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Формулиран е материалноправният въпрос кой от органите на потребителна кооперация има правомощие да определя размерът на трудовото възнаграждение на председателя на кооперацията – управителният съвет или общото събрание. Според касаторът – ответник неправилно в обжалваното въззивно решение било прието, че компетентността по този въпрос е на управителния съвет. Счита, че единствено общото събрание на кооперацията има това правомощие, както е прието и в решение на Великотърновски окръжен съд по гр.д.№ 1019/ 2007 г. Поради това жалбоподателят претендира за допускане на касационно обжалване на решението в осъдителната му част, съответно отмяната му и отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбите за допустими.
Искането за допускане на касационно обжалване на решението, предявено от Л. С., е неоснователно. За да се уважи това искане следва да е формулиран въпрос, който да стои в основата на правните изводи на въззивния съд и който да е решаван противоречиво от съдилищата или да има значението по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Съдът не може да формулира този въпрос служебно (ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК на ВКС), а същият трябва да е изведен от касатора в изложението по чл.280 от ГПК.
В конкретния случай, въпреки дадената възможност за отстраняване на нередовности в касационната жалба на ищеца С., не е формулиран правен въпрос, който да е от значение за делото. Доводите на касаторът са за неправилно решаване на конкретния правен спор – т.е. за грешен извод на съда, че не се дължи трудово възнаграждение за период след 11.03.2008 г., а не за неправилен отговор на определен правен въпрос, които да стои в основата на този извод.
„Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това” – (ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК на ВКС). Поради това искането на ищеца С. за такова допускане относно частта от въззивното решение, частично отхвърляща иска, не следва да бъде уважено.
Що се касае до искането за допускане на касационно обжалване на решението в осъдителната част, направено от „П. кооперация „Б. мел” (в ликвидация), то същото се явява основателно. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел от правна страна, че възнаграждението, което се дължи на председателя на кооперацията, следва да бъде определено с решение на Управителния съвет на юридическото лице. Обратно, според мотивите на влязлото в сила решение на Великотърновски окръжен съд от 18.04.2008 г. по гр.д.№ 1019/ 2007 г. (приложено към изложението на касатора – ответник), определянето на възнаграждението на председателя на кооперацията е от изключителна компетентност на общото събрание на кооперацията. Счетено е, че друг орган няма компетентност да определя или коригира това възнаграждение. Следователно по въпрос, който обуславя изхода от правния спор, решен от въззивния съд, е налице противоречива практика. Изложеното сочи, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, уважаваща иска, за да бъде постановено от ВКС решение по чл.291 от ГПК.
Обжалването в осъдителната част на въззивното решение следва да се допусне, като на касаторът – ответник бъде дадена възможност да внесе дължимата държавна такса под страх от връщане на жалбата.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Монтански окръжен съд от 03.05.2010 г. по гр.д.№ 94/ 2010 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Л. З. С. против „П. кооперация „Б. мел” (в ликвидация),[населено място], обл.М., иск по чл.128 т.2 от КТ за разликата над 2 490 лв до пълния предявен размер от 7 500 лв.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Монтански окръжен съд от 03.05.2010 г. по гр.д.№ 94/ 2010 г. в частта, в която „П. кооперация „Б. мел” (в ликвидация),[населено място], обл.М. е осъдена да заплати на Л. З. С. на основание чл.128 т.2 от КТ сумата 2 490 лв със законната лихва и такси и разноски по делото.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси указва на жалбоподателя „П. кооперация „Б. мел” (в ликвидация),[населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 49,80 лв (четиридесет и девет лева, осемдесет стотинки). В противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: