2
гр. д. № 456/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 999
София, 27.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 11 октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 456/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Б. Г. М. е подал касационна жалба срещу решение от 09.12.2010 г. по гр. д. № 7551/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение по гр. д. № 5745/2009 г. на СРС, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу Л. П. и Надежда И. И. иск за установяване, че той е собственик на УПИ І-1919, в кв. 206 по плана на м. „Купен дол”, в землището на [населено място], с площ от 570 кв.м.
Ответницитe по касация не са взели становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
Касаторът е обосновал правния си интерес от иска с това, че придобитият от него имот е идентичен с част от имот № 15, в м. „Купен дол”, по помощния кадастрален план на [населено място], който е възстановен на ответниците с решение от 14.11.2003 г. на ОСЗ в качеството им на наследници на И. П. М..
Поддържал, че е придобил правото на собственост върху описания имот на основание договор за покупко-продажба, сключен на 17.12.2007 г. с праводател В. Т.. Праводателката се е легитимирала като собственик на основание договор за дарение от 1997 г., с който майка й М. К. й е дарила същия имот.
От фактическа страна е установено, че през 1965 г. майката на В. Т., М. Н. К., а към 65 г. с фамилно име В. и Н. В. са сключили с И. Д. предварителен договор за покупко-продажба на 600 кв. м., съставляващи част от място, цялото с площ от 1400 дка, в м. . „Купен дол”, в землището на [населено място]. При сключване на договора праводателят е твърдял, че е придобил правото на собственост върху имота на основание замяна с т п с комисия срещу друг негов имот. Уговореното да се сключи окончателен договор за продажба не е изпълнено.
През 1991 г. между купувачите М. и Седялко е постигната съдебна спогодба по гр. д. № 4666/1991 г. на ІІІ- ти Софийски РС, с която имотът е бил поставен в дял на М. Н. К.. С договор, обективиран в н. а. № 37, т. ІІХL по н. д. № 28321/93 г. К. е дарила имота на дъщеря си В. Т., която го е продала на касатора през 2007 г.
Ищецът се е позовал и на придобивна давност осъществявана от него след закупуване на имота и на присъединяване на владението на праводателката му, която тя е осъществявала от 1993 г.
Въз основа на така установените факти, съдът е приел, че касаторът не се легитимира като собственик на имота, тъй като и праводателката му не е била носител на това право. Предмет на предварителния договор за продажба от 1965 г. е бил имот, внесен в кооперативното стопанство, поради което този имот подлежи на земеделска реституция.
На следващо място е прието, че след като няма данни продавачът по предварителния договор да е придобил правото на собственост на основание замяна извършена по реда на ЗТПС, и след като разпореждането с имота не е извършено в предвидената в закона форма то по отношение на него не намира приложение нормата на чл. 18, ал. 3 ППЗСПЗЗ и той подлежи на земеделска реституция.
По отношение на въведеното при условия на евентуалност придобивно основание давностно владение е прието, че способът е неприложим по аргумент от чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ до 1997 г. Друг аргумент е намерен в това, че извършените делба на имота и двете разпоредителни сделки с него са нищожни, тъй като имотът не е съставлявал самостоятелен обект на гражданския оборот. След като е бил внесен в ТКЗС, той е загубил реалните си граници, което изключва възможността за извършване на разпореждане с него.
Изводът е възприет от въззивния съд и допълнен и с това, че до възстановяване на имота от ОСЗ, по отношение на него изтеклата придобивна давност не се зачита. За времето от сключване на договора от касатора за покупко-продажба 2007 г., до предявяването на иска през 2009 г. не е изтекъл предвидения в закона 5 годишен давностен срок за придобиване на имота на основание кратката придобивна давност.
Д. за присъединяване владението, осъществявано от праводателката на ищеца също е намерен за неоснователен, с аргумент, че не е установено да е налице акт за прехвърляне на имота от досегашния владелец върху новия собственик и да е извършено предаване на имот.
В изложението към касационната жалба се твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос дали праводателката на касатора е била добросъвестен владелец, след като е владяла на правно основание – договор за дарение без да знае, че праводателката й не е била собственик. Разрешен е и въпросът за това дали оригинерният придобивен способ по чл. 79, ал. 2 ЗС е приложим по отношение на земеделски имот за времето след 1997 г. и реституирането му с влязло в сила решение на ОСЗ до предявяване на вещен иск за него, както и въпросът дали може да се присъедини владението при частно правоприемство, ако то също е упражнявано след реституирането на имота. Този въпрос е от значение за изхода на спора. Той е от значение и за точното прилагане на закона, поради което е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на срещу решение от 09.12.2010 г. по гр. д. № 7551/2010 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 110 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: