3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№100
гр. София,12.02.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2994 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 11 / 18.02.2013г. по в.т.д. № 960/2012г. на Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено решение № 61/ 22.06.2012г. по гр.д. № 10148/2011г. на Районен съд – Перник, за осъждане на касатора да заплати на [фирма], сумата от 15 120 лева, представляваща неплатени месечни такси за периода от месец юли до месец декември вкл. на 2011г. по договор SF/DN/033 от 01.10.2010г. за предоставяне на телекомуникационни услуги, както и неустойка за забава в размер общо на 7421,40 лева, изчислена в размер на 0.5% на ден върху всяка от забавените месечни такси от момента на изпадането в забава до датата на подаване на исковата молба – 27.12.2011г., ведно с неустойка за забава в размер на 0.5% на ден върху всяка от забавените месечни такси за периода от подаването на исковата молба – 27.12.2011г. до окончателното изплащане на сумите, и е потвърдено постановеното от първоинстанционния съд по реда на чл.248, ал.1 ГПК определение от 27.09.2012г.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че тримата членове на Съвета на директорите представляват дружеството само колективно, поради което подписаният от един от тях договор за предоставяне на телекомуникационни услуги е нищожен, на основание чл.26, ал.2 ЗЗД – липса на съгласие. Жалбоподателят счита, че при колективно представителство на юридическото лице приложение не намира разпоредбата на чл.301 ТЗ. Въз основа на това, иска отмяна на атакуваното решение, отхвърляне на исковете и присъждане на направените разноски.
Касаторът сочи, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС относно приложението на чл.301 ТЗ в хипотеза на колективно представителство на търговското дружество. Представената практика, на която се позовава жалбоподателят, е постановена от ВКС по ГПК /отм./, поради което следва да се приеме, че действително релевираното правно основание за допускане на касационния контрол е по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът по жалбата, [фирма] счита, че липсват основания за допускане на касационното обжалване, съответно поддържа, че жалбата е неоснователна. Претендира заплащане на разноските по делото, вкл. на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди уважаването на исковете, въззивният съд е счел, че подписването на договора за предоставяне на телекомуникационни услуги от един от тримата членове на Съвета на директорите, представляващи само заедно акционерното дружество, не води до нищожност на договора, поради липса на съгласие. Решаващият състав се е позовал на приложението на разпоредбата на чл.301 ТЗ. Въз основа на частичното изпълнение на договора и осчетоводяването от касатора на ползван данъчен кредит за доставка на услуги от ищеца, е прието, че търговецът – акционерно дружество е узнал за сключения от негово име договор и тъй като не се е противопоставил незабавно след узнаването, на основание чл.301 ТЗ, относителната недействителност на сделката е санирана и договорът е породил правно действие за страните по него. Изложени са аргументи, че на ищеца, в качеството му на правоприемник /през преобразуване/ на изправната страна по договора, се дължи заплащане на предоставените услуги за процесния период, ведно с договорената в раздел VI, т.4 от Общите условия към договора неустойка за забава в размер на 0.5% на ден, вкл. и за период след завеждането на исковата молба.
Поставеният от касатора въпрос относно приложението на чл.301 ТЗ в хипотеза на извършено правно действие от името на търговец от едно от лицата, осъществяващи колективното му представителство, е относим за предмета на производството и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция, поради което е налице общото основание за допускане на касационното обжалване.
Въз основа на представеното влязло в сила решение №125 от 24.02.2006г. по гр.д. № 370/2005г. на I ТО на ВКС, постановено по ГПК /отм./, се доказва наличието на релевираното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като в него, противно на обжалваното въззивно решение, е прието, че сключването на договор от името на дружеството от един от колективно представляващите го лица, не е сключване на сделка без представителна власт, а липса на такава, поради липса на валидно формирана воля на юридическото лице за сключването й.
Предвид изложеното, следва да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, с оглед уеднаквяване на противоречива практика на съдилищата, по конкретизирания от настоящия състав, съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, материалноправен въпрос: „Намира ли приложение разпоредбата на чл.301 ТЗ в хипотеза на извършено правно действие от името на търговец от едно от лицата, осъществяващи колективното му представителство?”.
С оглед задължението на ВКС да следи служебно за допустимостта на обжалваното решение още във фазата на селектиране на касационната жалба, в частта за присъждане на неустойка за забава за период от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, касацията следва да се допусне и с оглед евентуална недопустимост на акта в тази част, във връзка с приложението на чл.124, ал.2 ГПК /решение № 145а / 17.11.2010г. по т.д. № 531/09г. на II ТО на ВКС/.
Доколкото отговорността на страните за разноските е функционално обусловена от изхода на производството, по повод на което са извършени разноските, касационното обжалване следва да се допусне и в частта, в която въззивното решение има характер на определение, с което се потвърждава постановеното от първоинстанционния съд определение по чл.248 ГПК.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 420,83 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 11 / 18.02.2013г. по в.т.д. № 960/2012г. на Окръжен съд- Перник.
УКАЗВА на касатора, [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 420,83 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.