1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1012
София, 04.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3569/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Ц. Д. В. и Р. Д. К.,чрез адв. М. Д. , срещу решение №81 от 23.02.2015 по гр.дело № 1137/2014г. на Русенски окръжен съд , отменил решение № 1452/14.10.2014т на Р. и отхвърлил иска на касаторите за обявяване нищожност на договор за покупко- продажба с предмет 5/8 ид. части от недвижим имот,поради липса на предписаната от закона форма. Искът е бил основан на твърдението ,че в съдържанието на нотариалния акт липсва посочена дата на сделката,не е видно на коя дата страните са се явили пред нотариуса за удостоверяване на договора им , в противоречие с чл.580 т.1 ГПК,затова сделката е нищожна на основание чл. 26 ал.2 ЗЗД Въззивният съд не е възприел този довод .
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят вързано въпросите,води ли нищожното нотариално удостоверяване по чл. 576 ГПК до липса на предписана в закона форма , съответно нищожност по чл.26 ал.2 ЗЗД , разпоредбата на чл. 576 ГПК явява ли се специална по отношение на чл.26 ал.2 ЗЗД , при положение че едната е процесуална , а другата-материално правна норма . Втората част на въпроса е в оспорване на мотива на въззивния съд да отхвърли иска , а именно че нормата на чл. 576 ГПК е специална спрямо общата на чл. 26 ал.2 ЗЗД като заявена с петитума нищожност – атакуван бил самият договор, а не пороците на нотариално удостоверяване. Според касаторите въпросът се решава противоречиво и е налице основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , изтъкнати са реш.по гр.д № 505/2009 на РС Тетевен , реш. по гр.д № 378/2010 на РС Айтос , реш.по гр.д № 514/2012 на РС Кюстендил ,за които се удостоверява ,че са влезли в сила. В същите е възприето ,че щом пропуск, водещ до нищожно нотариално удостоверяване,има за последица нищожност на нотариалния акт, това води до липса на предписана в закона форма и нищожност на договора по правилото на чл. 26 ал.2 ЗЗД . Въпросът налага и тълкуване изясняване приложното поле на цитираните норми , което е от значение за исковата защита при нищожност на сделки ,за които законът изисква нотариална форма. Изложени са и съображения по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК
В отговор ответниците по жалбата считат ,че в установената практика на ВКС е дадено разрешение на въпроса . Не всички пороци на нотариалното удостоверяване ще доведат до нищожността на сделката , а сама обстоятелства ,касаещи самоличността, или дееспособността на лицата, чиито волеизявления са удостоверени ,сериозно нарушение при реквизитите на нотариалния акт ,каквото в случая не се твърди ,или се твърди невярно .Нотариалният акт има дата ,но тя е непълна Датата има три елемента,липсва единият (денят),който може да бъде приет за удостоверен от други нотариални действия.Затова изтъкнатите премери от практиката не са довод за противоречие по правен въпрос ,не е разрешаван такъв случай.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице посоченото основание за допускане на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, по решаващия за изхода на делото въпрос нищожното нотариално удостоверяване по чл. 576 ГПК във връзка с конкретното липсващо съдържание- в случая поради нарушение на чл.580т.1 ГПК относно един от елементите на датата , води ли до липса на предписана в закона форма, съответно нищожност по чл.26 ал.2 ЗЗД. Касае се за нотариален акт за сделка по чл.18 ЗЗД атакувана като нищожна от наследници по закон на една от страните. В обжалваното решение въззивният съд приема,че пропускът на нотариуса да впише деня на издаване на нотариалния акт води до друг вид нищожност , а не до нищожност по чл. 26 ал.2, изр. първо , предл. трето, ЗЗД, каквато е заявената с петитума и поради това е отхвърлил иска, позовавайки се на диспозитивното начало.Цитираната от касатора съдебна практика (влезли в сила първоинстанционни решения ) съдържа позоваване на общо разрешение , а именно че за случаите по чл. 18 ЗЗД, когато нотариално действие е нищожно, нищожна е и сделката , оформена с порочния нотариален акт – поради неспазване на предписана в закона форма,но това разрешение не е безусловно ,то е изтъкнато с оглед фактите по делото и извън случаи , когато порокът на нотариалното удостоверяване е липсващ елемент по чл.580, т.1 ГПК. На въпроса следва да се даде отговор , като по тълкувателен път се изследва връзката между посочената в процесуалния закон (чл. 576 ГПК)нищожност и тази , посочена в материалния закон (чл. 26 ал.2 ЗЗД), което е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Дали оспорваните от касатора решаващи мотиви на въззивния съд са довели до порок при решаващата дейност и дали са правилни , е въпрос на касационната жалба по същество, воден от което ВКС ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №81 от 23.02.2015 по гр.дело № 1137/2014г. на Русенски окръжен съд .
Оставя производството по жалбата без движение , в седмичен срок от съобщението касаторите да внесат 140 лева държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .