О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1095
С. 06.10.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П.
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 453 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място],представлявано от управителя Н.,чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно решение № 124 от 29.10.2010г.по гр.д.№ 364/10г.на Апелативен съд В.,с което е отменено решение № 106 от 23.04.2010г. по в.гр.д.№ 680 по описа за 2009г. на Шуменски окръжен съд в частта,в която е осъден [фирма] [населено място] да заплати на М. Д. Д. солидарно с Х. Ф. М. обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживяна болка,мъка и стрес от преждевременната смърт на неговия баща Д. Г. Д.,причинена по непредпазливост на 26.10.2007г. от Х. Ф. М. при възложена му от [фирма] [населено място] работа за горницата над 40 000лв.до 60 000лв.,ведно със законната лихва върху тази част,считано от 26.10.2007г.до окончателното изплащане на сумата,както и в частта,в която са присъдени разноски над 655.01лв.и такса над 1 600лв.и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен предявения от М. Д. Д. против [фирма] [населено място] иск за солидарното му осъждане наред с Х. Ф. М. в частта за горницата над 40 000лв.до 60 000лв.,представляваща претендирано обезщетение за неимуществени вреди,а в останалата част решението е потвърдено и са присъдени следващите се такси и разноски.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по въпроса – дали е основание за освобождаване на възложителя от отговорност по чл.49 от ЗЗД обстоятелството,че изпълнителят на работата не притежава необходимата квалификация/правоспособност/.Позовава се на решение № 372 от 21.03.2006г. по гр.д.№ 2970/04г.на ВКС,в което е прието,че за работодателя „не би възникнала отговорност само,ако лицето се е отклонило съществено от възложените му задължения,ако действа по лично усмотрение или без да притежава необходимата му квалификация” и на решение №987 от 5.04.1973г. по гр.д.№ 249/73г.на ВКС,в което е прието че „предприятието не отговаря пред пострадалия по чл.49 от ЗЗД, ако увреждането е настъпило при отстраняване на повреда,предприето по негово лично усмотрение и без да притежава квалификация,опит и знание” за които счита,че са в противоречие с приетото от въззивния съд. Отделно се позовава и на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса – налице ли е отговорност по чл.49 от ЗЗД в случай,че на деликвента не е възлагано извършването на конкретна работа,дори и тази работа да е в интерес на предприятието и може ли да се счете,че изпит-ването с оглед на наемане на работа е възлагане по смисъла на закона.
Срещу така подадената касационно жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността й.
Същата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение,поради което е редовна.За да се произнесе относно допустимостта й за разглеждане по същество, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,след преценка на изложените доводи и данните по делото, намира следното:
По така поставените въпроси въззивният състав е приел,че смъртта на пострадалия Д. Д./баща на ищеца/ е причинена виновно от Х. М./който е бил признат за виновен и осъден по н.о.х.д. №323/09г.на Ш./- при извършване на работа – оран на нива,възложена му от настоящия касатор [фирма] [населено място].Съдът е преценил като ирелевантни в случая обстоятелствата,че между извършителят на деянието – Х. М. и възложителя [фирма] [населено място] не е бил сключен договор и че елемент от състава на деянието е,че деликвентът е бил неправосопсобен водач/смъртта е причинена по непредпазливост чрез действия, които не е имал право да упражнява – чл.123 ал.2 от НК/. Въззивният съд е извел правния си извод,че [фирма] [населено място] следва да отговаря по чл.49 от ЗЗД след анализ на всички ангажирани по делото доказателства,имайки пред вид,че дружеството не е оспорило представителната власт на търговския пълномощник Н., обстоятел-ството,че Н. е ангажирал извършителя на деянието за определена работа /оран на нива/, като точно е посочил място за това и е предоставил техника/трактор/.Съдът е съобразил съдържанието и обема на предоста-ната на Н. от дружеството представителна власт,както и връзката им с извършените във връзка с увреждането поредица от действия, включващи наемане на земя, закупуване на техника,натоварване на свидетелите Х. М. и Е. М. да ремонтират наетия трактор и с него да изорат посочената им нива и е направил единствено възможния извод,че Н. не е действал от свое име,а от името на дружеството, чийто пълномощник е бил.
Така даденото разрешение по първия поставен въпрос не е в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС/с незадължителен характер/ и не може да обоснове основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане до касационно обжалване по следните съображения:
Практиката на съдилищата е единна и непротиворечива относно това,че съгласно чл.49 от ЗЗД – възложителят на някаква работа винаги отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа.Отговорност по чл.49 от ЗЗД не може да се търси от възложителя на работа – когато вредоносния резултат настъпи по повод на друга деятелност на изпълнителя,която няма никаква връзка с възложената му работа.Настоящият случай не е такъв,защото вредоносният резултат е настъпил именно при и по повод изпълнението на възложената работа –докато извършителят е управлявал предоставения му трактор,в посочената му нива.Другата хипотеза,при която не възниква отговорност за възложителя по чл.49 от ЗЗД е когато изпълнителят се е отклонил от възложените му задължения/освен ако отклонението не е незначително/ и тогава отговорността за причинените вреди е само на извършителя.Настоящата хипотеза не е такава,защото увреждането е настъпило при точно изпълнение на възложената работа. Обстоятелството, че изпълнителят на работата не притежава необходимата квалификация /правоспособност/ – само по себе си не е основание за освобождаване на възложителя от отговорност по чл.49 от ЗЗД.Напротив – в такава хипотеза неговата отговорност се ангажира именно,защото той е възложил работата на неподходящо лице без да извърши проверка дали то притежава необходимата квалификация или правоспособност за изпълнението й. Решенията на ВКС,на които се позовава касатора /№ 372 от 21.03.2006г. по гр.д.№ 2970/04г. и №987 от 5.04.1973г. по гр.д.№ 249/73г./визират съвсем различна хипотеза при която увреждането е настъпило при отстраняване на повреда,предприета по лично усмотрение на извършителя /без да му е възложено/ и при положение,че той не притежава необходимите му квалификация, опит и знание за това.В този случай увреждането е в резултат на личното виновно поведение на извършителя,но процесната хипотеза не е такава.
Относно втория поставен от касатора въпрос /за отговорността по чл.49 от ЗЗД в случай,че не е било възлагано извършването на конкретна работа/ – следва да се посочи,че същият – не може да се счете за годно общо основание за допустимост съгласно приетото в т.1 от ТР №1/2009г.на ОСГТК на ВКС. Този въпрос не е от значение за изхода на спора,защото фактите по делото сочат,че дружеството касатор е възложител на работата, поради което отговорът на така поставения въпрос е ирелевантен.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не са налице предпоставките на посочените от касатора основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 124 от 29.10.2010г.по гр.д.№ 364/10г.на Апелативен съд В..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.