.5
Р Е Ш Е Н И Е
№111
Гр.София, 08.10.2010г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря К. А., след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 1068 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Топлофикация – Враца” Е., гр.Враца срещу решение № 598/28.09.2009г., постановено по гр.д.№ 506/2009г. от Врачанския окръжен съд, с което е отменено решение от 25.05.2009г. по гр.д.№ 328/2009г. на Врачанския районен съд в частта, с която са уважени предявените от “Топлофикация – Враца” Е. искове за признаване за установено, че К. И. К. дължи на топлопреносното дружество сумата от 2582.44 лв. за неплатена топлинна енергия за периода от 31.01.1998г. до 31.10.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.12.2008г., сумата от 1161.39 лв., представляваща лихва за забавено плащане за периода от 28.02.1998г. до 30.11.2008г. и разноски от 275 лв., до размер на вземането от 1951.28 лв. /представляващо 987.87 лв. – дължима сума за топлинна енергия и 804.68 лв. законна лихва върху нея/ и е признато за установено, че К. И. К. не дължи сумата от 1792.55 лв., от която 987.87 лв. за неплатена топлинна енергия и от 804.68 лв. за лихви за забава за периода от 28.02.1998г. до 30.10.2005г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила – чл.133 ГПК и на материалния закон – чл.111, б.”в” ЗЗД. Моли същото да се отмени и да му се присъдят разноските по делото.
Ответникът К. И. К., гр.Враца оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд., за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е било образувано по иск, предявен на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК, след постъпило възражение по чл.414, ал.2 ГПК, за признаване за установено, че се дължат суми по издадена заповед за изпълнение.
За да постанови решението в обжалваната част въззивният съд е приел за основателно възражението на длъжника за погасяване на вземането по давност съгласно чл.111, б.”в” ЗЗД. Решаващият състав е изложил съображения, че по силата на т.6 от ТР № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, което не е изгубило значението си, възражението за погасителна давност може да се заяви за първи път пред въззивната инстанция, за да се избегне преклудиращото действие на силата на присъдено нещо.
С определение № 420/31.05.2010г. по т.д.№ 1068/2009г. ВКС, ТК, І отд. допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по въпроса: В кой момент се преклудира правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането по давност?
Според касатора с изтичането на срока за отговор на исковата молба, по силата на чл.133 ГПК, се преклудират възраженията, по които съдът не се произнася служебно, а следва да бъде сезиран изрично от ответника.
В случая, по заявление на “Топлофикация – В., на 06.01.2009г., Врачанският районен съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът К. И. К. е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, в което изрично е направил възражение за погасяване на част от вземанията по давност на основание чл.111, б.”в” ЗЗД.
Кредиторът е предявил иска по чл.124 вър. с чл.415, ал.1 ГПК и на 18.02.2009г. ответникът е получил препис от исковата молба, като съдът му е указал, че може да подаде отговор по реда на чл.131 ГПК. С определение 02.04.2009г. Врачанският районен съд е приел и приложил към делото ч.гр.д.№ 7/2009г., в което се намира и възражението на длъжника по чл.414, ал.1 ГПК.
В първоинстанционното производство ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се е явил в откритото съдебно заседание и не е взел становище по иска. Позоваването на изтеклата давност с препращане към възражението по чл.414 ГПК е направено във въззивната жалба.
По поставения процесуален въпрос по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК:
Съгласно чл.133 ГПК когато в установения срок по чл.131, ал.1 ГПК ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, той губи възможността на упражни тези права по-късно. По заявено възражение за давност съдът не се произнася служебно – чл.120 ЗЗД, поради което това възражение е от категорията на процесуалните права, които се преклудират, ако не са упражнени в срока по чл.131, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.131, ал.2 ГПК определя реквизитите на писмения отговор на ответника, както и изисква изчерпване на възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават. От друга страна, преклудирането на процесуалните права на ответника настъпва с изтичане на срока за отговор, но нормата на чл.133 ГПК не въвежда императивно правило, че възраженията на ответника срещу иска следва да се заявят единствено под формата на писмен документ, назован отговор на исковата молба и с необходимото съдържание по чл.131, ал.2 ГПК. Основание за този извод е направеното от законодателя изброяване на начините, които ответникът би могъл да се упражни правата си, за да не настъпи преклузията по чл.133 ГПК – писмен отговор, становище, възражения, оспорвания, представяне на доказателства и др. Писменият отговор представлява възможност, която внася яснота в процесуалната позиция на ответника, но не въвежда забрана възраженията или становищата да се заявят и съответно да се зачетат от съда и ако не отговарят на формалните изисквания по чл.131, ал.2 ГПК, но при спазване на срока по чл.131, ал.1 ГПК.
В този смисъл, правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането по давност се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК.
Исковото производство по чл.124 ГПК вр. чл.415 ГПК е инициирано от постъпилото от длъжника в заповедното производство възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение. Законодателят не изисква обосноваване на възражението, за да бъдат предприети от съда и от заявителя действията по чл.415 ГПК, но длъжникът разполага с правото да изложи конкретно становище и възражения за недължимост на присъдената парична сума не се дължи.
Възражението по чл.414, ал.1 ГПК, в което длъжникът се позовава на последиците на изтеклия давностен срок, е адресирано до съд и ако същото е приложено по образуваното исково производство по установителния иск на кредитора, то съдът следва да се счита за сезиран с искане за произнасяне по възражение, че сумата по издадената заповед не се дължи поради погасяване на вземането по давност. В тази хипотеза, възражението по чл.414, ал.1 ГПК е приобщено към делото и е направено по време преди да е изтекъл срокът за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК.
По тези съображения настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. дава следния отговор на поставения въпрос по чл.280, ал.1 ГПК: Правото на ответника да направи възражение за погасяване по давност на вземането, предмет на иска, се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК. Ако длъжникът в заповедното производство и ответник по установителния иск по чл.124 вр. чл.415 ГПК се е позовал изрично на погасяване на вземането по давност във възражението по чл.414, ал.1 ГПК, и това възражение е приобщено към исковото производство, то съдът следва да се произнесе относно давността, дори и ответникът да не е подал писмен отговор на исковата молба по чл.131, ал.2 ГПК. Преклузията по чл.133 ГПК на правото да се иска от съда да зачете последиците на изтеклия давностен срок, не настъпва само ако възражението на длъжника в заповедното производство по чл.414 ГПК е приложено по делото, образувано по иск с правно основание чл.124 вр. чл.415 ГПК.
По същество на касационната жалба.
Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение на нормата на чл.133 ГПК. Аргументацията на окръжния съд за допустимост на възражението за давност неправилно е основана на разрешението, дадено в т. т.6 от ТР № 1/2000г. на ОСГК на ВКС. Тълкувателното решение е постановено при действието на ГПК от 1951г., отменен с ГПК в сила от 01.03.2008г. Н. процесуален закон предвижда преклудиране на възражението за погасителна давност до изтичане на срока за отговор на исковата молба, т.е. в първоинстанционното производство, поради което т.6 на ТР №1/2000г. е изгубило значението си и не би могло да се приложи по аналогия. Независимо от това, крайният резултат от решаващата дейност на въззивния съд е правилен. В съответствие с отговора на поставения от касатора въпрос, въззивният съд е разгледал възражението за давност на ответника по иска. Възражението на длъжника по чл.414, ал.1 ГПК е приложено в исковото производство, поради което правото на ответника да се позове на последиците от изтичане на давностния срок не е преклудирано съгласно чл.133 ГПК.
Неоснователно е касационното оплакване на нарушаване на нормата на чл.111, б.”в” ЗЗД. Според касатора вземането за заплащане на стойността на консумираната енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване се погасява с изтичането на общия петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД.
С Решение № 168/22.12.2009г. по т.д.№ 408/2009г. на ВКС, ТК, ІІ отд. и Решение № 14/10.09.2010г. по т.д.№ 378/09г. на ВКС, ТК, ІІ отд. е прието, че този вид задължения са за периодично плащане, поради което се погасяват съгласно чл.111, б.”в” ЗЗД с изтичането на тригодишна давност от падежа, определен в Общите условия. Решенията са постановени по реда на чл.290 ГПК, поради което представляват задължителна за съдилищата практика на ВКС – т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният акт съответства на тълкуването на закона, дадено от ВКС, и се явява правилен и законосъобразен.
По тези съображения не са налице основанията по чл.281, т.3 ГПК за отмяна на обжалваното въззивно решение и същото следва да се остави в сила съгласно чл.293, ал.1, пр.1 ГПК.
Право на разноски за настоящото производство има ответникът, но не са представи доказателства за направени такива, както и списък по чл.80 ГПК, поради което не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 598/28.09.2009г., постановено по гр.д.№ 506/2009г. от Врачанския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.