О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1122
София, 08. 10. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 25 септември 2009 година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 5317/08 по описа на ВКС, ІV г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 1* от 01.08.2008 г. по в.гр.д. № 751/08 г. на Пловдивския окръжен съд е оставено в сила решението на Пловдивския районен съд, постановено на 04.12.2007 г. по гр.д. № 2633/07 г., с което са отхвърлени предявените от Г. Т. Ш. против М. Л. П. и К. Н. П. за делба на недвижим имот, представляващ УПИ ХІХ-27 в кв. 7 по плана на с. Г., с площ от 500 кв.м., ведно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда, и за заплащане на обезщетение за ползуването на недвижимия имот, считано от датата на предявяване на иска до окончателното ликвидиране на съсобствеността.
Против въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от Г. Т. Ш. чрез неговия пълномощник адв. И. М. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила, обусловили и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят счита, че са налице основанията на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд не е спрял производството по делото до разрешаването на преюдициалния спор между страните за собственост на процесния имот, не е зачел силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 3780/03 г. на Пловдивския районен съд, постановено по иск по чл. 108 ЗС, с което ответниците М са осъдени да предадат на жалбоподателя владението върху ? ид. част от имота, предмет на иска за делба, въпросът за разпределяне на доказателствената тежест при оспорване на констативен нотариален акт за собственост е разрешаван противоречиво от съдилищата. Позовава се на решение № 716 от 05.12.2003 г. на ВКС по гр.д. № 417/03 г., І г.о.; решение № 922 от 11.11.1998 г. на ВКС по гр.д. № 912/98 г., І г.о.; решение № 821 от 11.11.1998 г. на ВКС по гр.д. № 479/98 г., І г.о.; решение № 48 от 09.04.2008 г. по гр.д. № 3780/03 г. на Пловдивския районен съд.
Ответниците по касация М. и К. П. не са взели становище по основанията за допускане на касационното обжалване.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, констатира следното:
За да отхвърли иска за делба въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал качеството си на съсобственик на имота към момента на предявяване на иска. Изводът е мотивиран с това, че през 2002 г. праводателят на ответниците И се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на целия имот на основание наследство, делба и давностно владение. При това положение, според съда, в тежест на ищеца Г. Ш. е било да опровергае констатациите в нотариалния акт, като установи, че И. Т. не е придобил по давност неговата наследствена част от имота.
Повдигнатите в касационната жалба въпроси относно задължението на съда да спре производството по делото до разрешаване на преюдициалния спор за собственост на имота и за зачитане на силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение по гр.д. № 3780/03 г. на Пловдивския окръжен съд, са неотносими към настоящото дело, тъй като няма данни до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция съдът да е узнал за воденото между страните друго дело по чл. 108 ЗС, респ. да е представено решението по него, за да бъде зачетено от делбения съд при разрешаване на въпроса за съсобствеността, съсобствениците и техните права.
Третият въпрос – за разпределяне на доказателствената тежест между страните при оспорване на констативен нотариален акт за собственост, е съществен, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, а даденото разрешение е в противоречие с представеното от жалбоподателя решение № 48 от 09.04.2008 г. по гр.д. № 3780/03 г. на Пловдивския районен съд, в което е прието, че доказателствената тежест се носи от ползуващия се от констативния нотариалния акт.
По тези съображения следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Затова съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 01.08.2008 г. по в.гр.д. № 751/08 г. на Пловдивския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 40 лв.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: