О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1197
София,13.11. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 546 по описа за 2012 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. – Т. с., Е. [населено място], представлявано от управителя Г. С. Т. чрез адв. Р. В. против въззивно решение № 28/20.02.2012 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по гр.д. № 546/2012 г.
Излагат се доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон – чл. 195, ал. 1 КТ.
Насрещната страна Б. А. Б. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Отговорът е подаден чрез адв. И. С. З. и чрез мл. адв. Д. П. Т.. Процесуалното действие е редовно, доколкото е предприето чрез адв. З., който разполага с представителна власт. Следва да се посочи, че младши адвокатите нямат право да представляват страни по дела пред Върховен касационен съд. В чл. 20, ал. 6 ЗА се допуска процесуално представителство на страна от младши адвокат в първа инстанция в районен съд и по същото дело в окръжен съд, а заедно с друг адвокат – по първоинстанционните дела в окръжен съд. Във Върховен касационен съд е недопустимо младши адвокат да осъществява представителство сам или наред с друг адвокат.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Представено е и изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора. По този начин са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, и т. 3 КТ.
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Великотърновски районен съд, е отменил заповед № 16-024 от 16.02.2011г. на управителя на Д. – Т. с, Е., София, с която на Б. А. Б. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и му присъдил обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.. Във въззивното решение е записано, че фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини, окръжният съд възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.
Посочено е още, че правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона и константната съдебна практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявените обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 от КТ.
Относно оплакванията на работодателя, че заповедта за уволнение е мотивирана Великотърновският окръжен съд е приел, че тя не съдържа всички реквизити по закон – няма цялостно описание на нарушение с всички негови обективни признаци, както правилно бил посочил и първоинстанционния съд. Липсата на този задължителен реквизит на заповедта не може да бъде преодоляна с наличието на точно, ясно и конкретно описание на нарушението в други документи, намиращи се извън заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, още по-малко в писмото, с което са изискани обяснения от служителя, или в неговите обяснения. Предвид на това е ирелевантно наличието на такова описание в посочените документи, които обективират отделни фази от фактическия състав по налагане на дисциплинарното наказание.
В изложението към касационната жалба са повдигнати процесуалноправните въпроси за мотивите на въззивното решение и за обема и начина, по който трябва да се мотивира заповедта за дисциплинарно уволнение.
Въпросите са от значение за постановения резултат, като даденото от въззивната инстанция разрешение противоречи на това по приложените от касатора съдебни актове, които са постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ето защо и на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касационно обжалване следва да бъде допуснато.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 28/20.02.2012 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по гр.д. № 546/2012 г.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 54,72 по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: