О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1202
С. 02.12.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на дведесет и осми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 5712 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК и е образувано въз основа на подадената касационна жалба от Министерство на вътрешните работи, представлявано от министъра, чрез процесуалния представител юрисконсулт П. против въззивно решение № 1083 от 19.04.13г. по в.гр.д. № 182 по описа за 2013г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 6144 от 10.08.2012г. по гр.д. № 13313/2010г. на Софийски градски съд и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения на основание чл.59 от ЗЗД иск от Министерство на вътрешните работи /МВР/ против [фирма] [населено място], за заплащане на сумата от 166 848лв., обезщетение за ползване на имот, представляващ хотел-ресторант „Д.”,съдържащ хотелска част, ресторант и офиси, на площ от 810кв.м., находящ се в [населено място] кв.187а, парцел ІІ, местност „Ю. парк ІІ част” [улица], ведно със законната лихва, считано от 19.11.10г. и иска за заплащане на сумата от 4 570лв., лихва за забавено плащане на дължимото обезщетение за периода 28.07.10г.до 19.11.10г .като неоснователни и са присъдени разноски.
В. съд като независимо,че е приел, че имотът е публична държавна собственост, управлението на който до 6.08.10г.е предоставено на МВР и че ответникът не е представил отговор на исковата молба и не е оспорил факта, че ползва имота, е отхвърли иска с правно основание чл.59 от ЗЗД с аргумента,че не е установено увеличение на имуществото на ответника за сметка на имуществото на ищеца, което да произтича от един и същ факт. Съдът е посочил, че дори ответното дружество да е спестявало разходи това е ставало на договорно основание, а не за сметка на обедняването на ищеца.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба, се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, по поставени два въпроса, които обединени се свеждат до необходимостта да се установява причинна връзка между обедняването и обогатяването на страните, когато се претендира обезщетение в случаите, когато е безспорно, че собственика е лишен от възможността да ползва имота си – публична държавна собственост, който пред вид характера на собствеността се ползва с особен режим /например отдаването под наем става при съобразяване на разпоредбата на чл.16 ал.2 от З./. К. обоснова противоречието с практиката на ВКС, на което се позовава с представени решения с № 131 от 12.07.10г.по гр.д.№ 798/09г.на ІІ т.о., № 719 от 27.12.10г.по гр.д.№ 532/10г.на ІІІ гр.о., № 533 от 24.06.10г.по гр.д.№ 1685/09г.на ІІІ гр.о., № 251 от 24.03.10г.по гр.д.№ 366/09г.на ІІІ гр.о. и № 93 от 6.04.12г.по гр.д.№ 1548/10г.на ІV гр.о.,всички постановени по реда на чл.290 от ГПК. Отделно счита,че е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, като твърди, че по идентични случаи друг съд – Софийски районен съд – по гр.д.№ 55563/10г.и по гр.д.№ 55559/10г., при ответник ПК ”С.”, е постановил обратен резултат.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват допустимостта и основателността й. Основно се излагат доводи по съществото на спора, като се твърди, че договорът между МВР и „Спортен клуб Л.” не е прекратен поради липса на противопостяване по смисъла на чл.237 ал.1 от ЗЗД. Счита за правилен извода на въззивиня съд за липса на причинна връзка между обедняването и обогатяването на страните, във връзка с което се позовава практика на ВКС. Счита, че основанието по чл.59 от ЗЗД е неприложимо за ищеца, тъй като той има други правни способи за защита. Твърди, че за процесния период, имотът не е бил публична държавна собственост,а частна общинска/апротиран е в капитала на „С. сити къмпани”/. Изразява и становище за недопустимост на иска, поради факта, че МВР може да го предяви само от името на държавата, но не и от свое име.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира,че следва да се допусне касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т .1 от ГПК, по поставения от касатора въпрос, тъй като същия е разрешен от въззивния съд в противоречие с представената практика, постановена по реда на чл.290 от ГПК и обективирана в решения № 719 от 27.12.10г.по гр.д.№ 532/10г.на ІІІ гр.о., № 251 от 24.03.10г.по гр.д.№ 366/09г. на ІІІ гр.о. и № 93 от 6.04.12г. по гр.д.№ 1548/10г. на ІV гр.о.
По делото касаторът не е представил влезли в сила решения по посочените от него гр.д.№ 55563/10г.и № 55559/10г. на СРС, поради което няма как да се прецени, дали същите са постановени по идентичен на настоящия правен въпрос. Това е причината за извода, че не е налице основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
На касатора следва да бъде указано,че дължи в 7-дневен срок от получаване на съобщението внасяне на държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на спора по същество.Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1083 от 19.04.13г. по в.гр.д. № 182 по описа за 2013г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора Министерство на вътрешните работи, представлявано от вътрешния министър,че в 7-дневен срок от получаване на съобщението следва да внесе държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на спора по същество в размер на 3 428лв./три хиляди четиристотин двадесет и осем / лева и да представи вносната бележка в деловодството на съда,като в противен случай касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане,а производството по делото прекратено.
СЛЕД внасяне на таксата, ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :