О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1253
София, 13.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3667/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от К. С. М.,чрез пълномощника й адв. И. Д. срещу решение № 404/06.03.2013 г. по гр.д.№ 3800/2012 г. на Пловдивския окръжен съд.
Ответницата по касационната жалба Е. С. М., чрез пълномощника с адв.А. Н., в писмен отговор оспорва жалбата.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и има за предмет решение, по иск с цена 7496,69 лв.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение №3726/22.10.2012 г. по гр.д.№2785/2008 г. на Пловдивския районен съд, 12 гр.състав. С него е отхвърлен предявеният от касаторката иск по чл.55 ал.1 пр.3 вр.чл.88 ал.1 ЗЗД.Същият първоначално е насочен срещу нейната майка ,като един от продавачите на недвижим имот,представляващ дворно място в [населено място], обл.Пловдивска, ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда и стопански постройки- упи ХVІІ-117 кв.11 по плана на селото.Имотът е прехвърлен през 1991 г. на страните по делото, които са сестри, от техните родители- К. и С. М., срещу задължението на същите за издръжка и гледане,като договорът е оформен с нот.акт №98, т.ХІV ,нот.д.№4461/1991 г. След смъртта на бащата, майката предявява иск по чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на същия спрямо касаторката , поради неизпълнение на задължението.Договорът е развален с влязло в сила решение по гр.дело №17731/2008 г. на Пловдивския районен съд до размер на 6/12 ид.части.Настоящият иск е предявен като насрещен по същото и разглеждането му е отделено в настоящото производство.В хода на делото на мястото на починалата майка е конституирана ответницата по касационната жалба, като неин наследник и правоприемник. Касаторката е претендирала, че в периода 14.05.1991 г.-30.11.2005 г. е изпълнявала всички задължения по договора и е искала осъждането й за исковата сума, представляваща равностойността им, съобразно дела й от ? в наследството. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което искът е отхвърлен, въззивният съд се е позовал на ТР № 6/ 15.05.2012 по тълк.д.№6/2011 г. на ОСГК,според което ако дължимото от длъжниците по договор за издръжка и гледане задължение се изпълнява в пълния уговорен обем само от един длъжник, неизпълнението на втория длъжник, който е солидарен, не може да доведе до разваляне на договора нито изцяло, нито само спрямо неизпълнилия. Тъй като ответницата по касационната жалба ,макар и наследник по закон на прехвърлителите, е изправен длъжник по алеаторния договор, същият спрямо нейната прехвърлена част не е бил развален, тя е престирала изцяло неделимото задължение , интересът на кредитора е удовлетворен ,а тя не дължи заплащане на паричния еквивалент на дължимите грижи на неизправния солидарен длъжник.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа касационно основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Поставя се материалноправния въпрос за отговорността на кредитора по развален алеаторен договор на основание чл.55 ал.1 пр.3 вр.чл.88 ал.1 ЗЗД за връщането в паричен еквивалент на получените от длъжника грижи и издръжка през времетраенето на договора.Касаторката намира,че обжалваното решение е постановено в противоречие с ТР № 122/01.12.1986 ОСГК и решения по реда на чл. 290 ГПК: решение №17/09.02.2010 г. по т.д.№414/2009 г., І т.о. и решение №264/03.08.2010 г. по гр.д.№1108/2009 г., ІІІ г.о.Така поставеният въпрос не е обуславящ за правните изводи на въззивния съд, доколкото в случая е налице прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане на повече от един приобретател и задължението за връщане на престираното изпълнение от неизправен длъжник е разгледано в светлината на ТР №6/15.05.2012 г. по тълк.д.№6/2011 г.ОСГК.Освен това с цитираната задължителна съдебна практика са дадени разрешения по различни от поставения правни въпроси.
По нататък в изложението се поставя процесуалноправния въпрос за зачитането на силата на пресъдено нещо на конститутивното решение за разваляне на алеаторен договор при преценяване наличието на ново правно положение ,възникнало впоследствие, както и за разпростиране силата на пресъдено нещо в субективните й предели спрямо наследника на кредитора, починал в течение на процеса по иск по чл.55 ал.1 пр.3 вр.чл.88 ал.1 ЗЗД.Твърди се,че обжалваното решение е постановено в противоречие с решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, а именно: решение № 133/14.03.2011 г. по гр.д.№2020/2009 г., І г.о.,според което когато се решава правен спор и по преюдициалното правоотношение има влязло в сила съдебно решение,съдът е длъжен да го зачете и да не приема нещо различно; решение №227/10.09.2012 г. по т.д.№613/2010 г.,ІІ т.о.,според което силата на пресъдено нещо отразява материалноправното положение между спорещите и с оглед на същата решаващият съд е длъжен да съобрази новопредявеното право,като зачете разпореденото от чл.297 ГПК действие на влязлото в сила решение; решение № 472/12.01.2012 по гр.д.№1712/2010, ІV г.о.,според което от силата на пресъдено нещо са обвързани страните по спора, както и техните универсални и частни правоприемници. Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. приема,че така поставеният процесуалноправен въпрос е обусляващ за изводите на въззивния съд, който е приел,че в случая не се дължи заплащане равностойността на престираните грижи и издръжка на неизправния солидарен длъжник,въпреки че договорът за издръжка и гледане е бил развален и че по него следва обжалваното решение да бъде допуснато до касационно обжалване.
Касаторката поставя и процесуалноправните въпроси за прилагането на чл.235 ал.2 вр.чл.236 ал.2 и чл.12 ГПК,въззивният съд като инстанция по същество длъжен ли е да формира свои фактически и правни изводи,като обсъди ,анализира и прецени поотделно и в тяхна съвкупност всички допустими и относими доказателства,възражения и доводи на страните и изложи мотиви по тях по свое вътрешно убеждение,може ли да основе решението си само на избрани доказателства,без да ги обсъди; относно приложението на чл.272 вр.чл.236 ал.2 ГПК, когато въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд длъжен ли е да обсъди събраните по делото доказателства и изложените във въззивната жалба доводи, както и допустимо ли е да препрати към мотивите на първата инстанция, когато такива мотиви липсват.Счита,че процесуалните действия на въззивния съд противоречат на решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК: решение №37/29.03.2012 г. по гр.д.№241/2011 г., І г.о., решение №68/22.02.2012 г. по гр.д.№748/2011 г., ІІ г.о., решение №422/03.06.2010 г. по гр.д.№805/2009 г.,І г.о., решение № 24/28.01.2010 г. по гр.д.№47644/2008 г., І г.о., решение № 76/12.06.2012 г. по т.д.№377/2011 г., ІІ т.о., решение № 154/31.08.2012 г. по гр.д.№746/2010 г., І г.о. Оплакванията на касаторката в тази насока са по правилността на въззивното решение и поради това по тях с оглед правните разрешения на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК не следва да се допуска касационно обжалване.
Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 404/06.03.2013 г. по гр.д.№ 3800/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, V състав.
Указва на К. С. М. да заплати по сметка на ВКС сумата 149,93 лв. държавна такса и да представи писмен документ за това в 7-дневен срок от съобщението. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанието делото да бъде докладвано за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: