О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
София 03.02.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на през тридесет и първи януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 917 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от 137-мо СОУ”А. К.” [населено място] чрез пълномощник адв.В. З. срещу решение № 1954 от 8.04.11г.по в.гр.дело № 2001/11г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решението от 24.03.10г.по гр.дело № 42 306/09г.на Софийски районен съд,59 състав.С него са уважени исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от В. А. Н..
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос,свързан с приложението на чл.193 ал.3 вр.с ал.2 КТ в противоречие с практиката на ВКС.Представя съдебна практика.В самото изложение се съдържат и оплаквания за неправилност на решението.
В писмен отговор ответницата по жалбата В. А. Н. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел ,че заповед № 1195-292/9.07.09г.на директора на СОУ”А. К.”,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата В. А. Н. от длъжността „педагогически съветник”на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ,е незаконосъобразна.Направил е извод,че работодателят е нарушил изискванията на чл.193 ал.1 КТ да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения преди уволнението,поради което е приложил разпоредбата на чл.193 ал.2 КТ и е уважил предявените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,без да разглежда спора по същество.
В разглеждания случай е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решен в противоречие с практиката на ВКС.За да е налице това основание правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОС на ГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 от ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 от ГПК /вж. ТР № 1/20.11.09г.по тълк.дело № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/.В случая поставеният въпрос относно приложението на чл.193 ал.3 във вр.с ал.2 КТ е разрешен в противоречие с представеното решение № 137 от 2.03.10г.по гр.дело № 20/09г.на ВКС,ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК,което обуславя допустимост на касационното обжалване на посоченото основание.
Оплакванията за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила не са относими към допустимостта на касационното обжалване,а представляват касационни основания по чл.281 т.3 КТ и подлежат на разглеждане при вече допусната касация.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1954 от 8.04.11г.,постановено по в. гр.дело № 2001/11г.на Софийски градски съд.
УКАЗВА на жалбоподателя 137 –мо СОУ”А. К.”гр.София в едноседмичен срок от съобщението да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 145.32 лв по сметка на ВКС и да представи доказателства за това.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на ІV го. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.