5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
[населено място], 02.04.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 418 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1955 от 08.10.2013г. по гр.д. № 1594/2013г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 33 от 06.03.2013г. по гр.д. №276/2012г. на Девненски районен съд в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба при равни квоти между Ц. Г. П. и П. К. П. на недвижим имот с идентификатор 10135.2615.22 по кадастралната карта на [населено място], със стар пл. № 3691, с площ от 822 кв.м., находящ се в[жк], местн.”Г.”.
Касационната жалба е подадена от П. К. П. чрез пълномощника адв.Д.. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК се сочи пет правни въпроса, които са разрешени от съда в противоречие с практиката на ВКС и с влязло в сила решение на Варненски апелативен съд.
Ответникът Ц. Г. П. в писмения си отговор оспорва жалбата; не взема изрично становище по предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за делба на недвижими имоти – земеделски земи и поземлен имот в к. „Чайка”. По отношение делбата на земеделските имоти първоинстанционното решение е влязло в сила. Предмет на настоящето решение е единствено делбата на поземления имот в к.к. „Чайка”, по отношение на който ответницата по иска /сега касатор/ е заявила възражение за пълна трансформация поради придобиването му с парична сума, която й е подарена.
Установено е, че имотът е придобит по време на брака с договор за покупко-продажба от 14.07.2004г. на името на П. К. П. за сумата 6 125лв. Представен е договор за дарение от 10.07.2004г., с който Н. И. Й. – баба на П. К., й дарява сумата 7 000лв. за закупуване на имот в к.к.”Чайка” – [населено място]. Разпитана е свидетелката Р. С., която като адвокат е изготвила договора и е присъствала при предаване на парите. Според нея баба Н. дала парите на внучката си, за да има нещо лично от баба си; бабата разполагала с парични средства, защото се занимавала с производство на зеленчуци, а и получавала рента от земеделски земи. Свидетелката сочи, че П. е заплатила имота с парите от дарението. Свидетелят К., посочен от ищеца, разказва, че той му споделил за закупуването на имот зад хотел „Спорт палас”.
В. съд е намерил за неоснователно възражението за наличие на пълна трансформация при придобиване на имота. Посочил е, че договорът за дарение е без достоверна дата спрямо ищеца; че свидетелските показания не установяват бабата да е разполагала с такива средства, за да ги дари, а дори и да е разполагала не е доказано сумата да е използвана за закупуването на процесния недвижим имот. Изтъкнал е също така, че през 2009г. по иск на П. К. П. е образувано дело за делба на същия имот, с твърдението че имотът представлява съпружеска имуществена общност и е претендирана делба при равни квоти. Производството по делото по-късно е било прекратено поради оттегляне на иска. С оглед на твърденията в исковата молба съдът е достигнал до извод, че ако договорът за дарение е съществувал към този момент, то страната е трябвало да се позове на него. Доводите за оттегляне на исковата молба за делба поради несъгласие с позицията на пълномощника, който е подал тази искова молба, съдът е намерил за противоречащи на житейската логика, доколкото упълномощаването на адвоката е именно за завеждане на дело за делба.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Първият, изведен от касатора, правен въпрос е: приложима ли е разпоредбата на чл. 181, ал.1 ГПК по отношение достоверната дата на договора за дарение спрямо трето лице, което не черпи права от договора. Поддържа се противоречие с Решение № 235 от 04.05.2010г. по гр.д. № 176/2010г. на ІІг.о., постановено по чл. 290 ГПК. В решението се приема, че трети лица, по смисъла на чл. 181, ал.2 ГПК, за които е необходимо частният документ да има достоверна дата, са тези неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране; другите неучастващи в документа лица не са трети лица и спрямо тях посочената в документа дата важи. С оглед на това тълкуване е видно, че в обжалвания акт съдът неправилно е приел, че договорът за дарение е необходимо да има достоверна дата спрямо ответника по жалбата – след като негови права не произтичат от този договор, такава дата не е нужна. Изложеният от съда аргумент в тази насока обаче не е определящ за крайните му изводи, формирани след преценка на всички събрани доказателства, поради което поставеният въпрос не може да обуслови достъп до касационен контрол.
Вторият правен въпрос е: дали съпругът, който претендира трансформация на лични средства придобити по договор за дарение, следва да доказва откъде дарителят разполага с парични средства. Според касатора по този въпрос липсва съдебна практика, поради което поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Същевременно изтъква, че според трайната съдебна практика /посочени са конкретни решения/ претендиращият трансформация носи доказателствена тежест да установи, че вложените при придобиването на имуществото средства имат извънбрачен произход, а в случая липсват данни при придобиването да са вложени други средства, извън получените чрез дарението. Следва да се посочи, че съдът не е поставил изрично изискване за доказване, че дарителят разполага със съответните парични средства. При преценка на показанията на свидетелката той е отбелязал, че те не установяват дарителката да е разполагала с паричната сума, а и дори да е разполагала е намерил за недоказано влагането на сумата при покупката на имота. Видно при тези мотиви, че поставеният въпрос няма решаващ характер за отхвърляне на възражението за трансформация на лично имущество и поради това не е в състояние да обуслови допускане на касационно обжалване.
Третият правен въпрос е: с какви доказателствени средства следва да се доказва влагането на дарена парична сума за закупуването на недвижим имот и недостатъчно ли е установяването на този факт със свидетелски показания. По този въпрос жалбоподателката счита, че има противоречие с практиката, посочена по втория въпрос. На първо място, въпросът не кореспондира с изводите на съда. Съдът не е приел, че свидетелските показания са негодно доказателствено средство, а ги е ценил и при съвкупната им преценка с другите доказателства е счел за недоказано опровергаването на презумпцията на чл. 19, ал.3 СК /отм./ чрез проведено пълно и главно доказване, каквото несъмнено е необходимо според приложените съдебни решения. Изобщо, последните два въпроса са свързани с извършената от съда конкретна преценка на събраните доказателства и имат отношение към правилността на съдебния акт, съотв. към основанията за касационно обжалване по чл. 281, т.3 ГПК, но не и към основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК. Отделно от това, представените съдебни решения не съдържат разрешение на поставения въпрос и не противоречат на обжалвания акт. Във всяко от тях са преценявани събраните доказателства по съответното дело и въз основа на тях са направени съответните правни изводи. Горното изрично е отразено в Решение № 94 от 10.05.2010г. по гр.д. № 1258/2009г. на І г.о., според което: „При спор между бившите съпрузи след прекратяване на брака дали придобитият имот е в режим на съпружеска имуществена общност или е лична собственост, обстоятелствата, свързани с произхода на средствата за придобиването му, могат да се установяват с всички допустими по ГПК доказателствени средства. Въпросът дали приведените доказателства са достатъчни да установят извънсемейния произход на средствата и да оборят презумпцията на чл. 19, ал.3 СК/ отм./ за съвместен принос на съпрузите в придобиване на имуществото, е винаги конкретен, тъй като зависи от установените по всяко дело факти.”
По четвъртия правен въпрос: може ли въззивния съд да мотивира решение въз основа на недоказаност на определен факт, без да са дадени указания на страната, която носи доказателствена тежест, се поддържа противоречие с Т. № 1/2013г., т.2. Според тълкувателния акт когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция правна квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест. Разрешението в тълкувателния акт е неотносимо за настоящия спор, тъй като не става въпрос за неправилна квалификация на предявения иск, а и в случая първоинстанционният съд е дал ясни указания за доказателствената тежест в доклада по чл. 146 ГПК.
Петият правен въпрос е: при спор дали определен имот е съпружеска имуществена общност има ли значение обстоятелството, че пълномощник на страната, претендираща лична собственост, е подал преди това искова молба за делба на имота с твърдения, че е придобит в режим на СИО, която искова молба е оттеглена впоследствие от пълномощника. Въпросът е свързан с твърденията на касатора, че упълномощеният адвокат не е имал право да завежда иск за делба и че в исковата молба по гр.д. № 9053/2009г. липсва лично изявление на П. К., че имотът е съпружеска имуществена общност. Счита, че въпросът е разрешен в противоречие с решение на Варненски апелативен съд по гр.д. № 656/2011г. В последното се приема, че адвокатът е бил упълномощен да подаде нотариална покана, но не и да прави други изявления. Решението е неотносимо към настоящия спор, при решаването на който съдът не е разсъждавал за обема на представителната власт на адвоката, предявил исковата молба за делба, а е посочил фактите, които са очевидни от приложеното гр.д. № 9053/2009г. – че П. К., чрез упълномощен адвокат, е завела дело, в което иска делба на същия имот като такъв, придобит в съпружеска имуществена общност. Съдът не е бил длъжен да разглежда възраженията на жалбоподателката за липсата на представителна власт на адвоката, завел делото за делба, тъй като те са направени за първи път в съдебно заседание пред въззивния съд, а не са заявени своевременно в първата инстанция при извършеното от ищеца позоваване на волеизявлението в исковата молба и прилагането на приключеното дело към настоящето.
Не следва да бъдат обсъждани представените с изложението две определения на ВКС по чл. 288 ГПК, тъй като те не разрешават правен спор и не представляват част от практиката на съдилищата съгласно чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
В обобщение, следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване поради липса на сочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК.
Ответникът има право на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1260лв. съгласно приложения списък на разноските.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1955 от 08.10.2013г. по гр.д. № 1594/2013г. на Варненски окръжен съд по касационната жалба на П. К. П..
ОСЪЖДА П. К. П. от [населено място] със съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 2, адв. Е. Д. да заплати цветан Г. п. от [населено място], [улица], ет.1, ап.1 сумата 1260/хиляда двеста и шестдесет/лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: