2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1440
гр. София, 12.12. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 5128 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. ф. „З.” (ДФЗ) срещу решение № 7510/14.11.2012 г., допълнено в частта му за разноските с определение от 03.06.2013 г., постановени по въззивно гр. дело № 6980/2012 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № ІІ-65-61/12.03.2012 г. по гр. дело № 42303/2011 г. на Софийския районен съд, са уважени предявените от М. С. Н. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е отменено уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ със заповед № 929/08.08.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, ищецът е възстановен на заеманата до уволнението длъжност „експерт” в отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане” при ДФЗ и последният е осъден да заплати на ищеца сумата 6 420.66 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на незаконното уволнение, през периода 08.08.2011 г. – 08.02.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.10.2011 г. до окончателното й плащане; в тежест на касатора са възложени и разноските и държавната такса по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на жалбоподателя, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е изведен (уточнен и конкретизиран от съда, съгласно т. 1, изр. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) материалноправният въпрос относно разграничаването на хипотезите на ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника или служителя от тези, при които трудовото правоотношение се прекратява на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ – поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че този материалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно – в противоречие с решение № 713/04.07.1995 г. по гр. дело № 287/1995 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 101/25.05.2010 г. по гр. дело № 4035/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 253/06.04.2010 г. по гр. дело № 4122/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба – ищецът М. С. Н., в отговора си излага съображения, че не следва да се допуска касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.
За да уважи предявените по делото искове по чл. 344, ал. 1 от КТ, въззивният съд е приел, че в процесната заповед за уволнение са изложени факти за нарушения на ищеца във връзка с номерирането и архивирането на проект, за предоставено от ищеца необосновано становище по проект във връзка с извършени по него разходи, за пропуски във връзка с входиране на заявление в статистическия регистър на отдела и попълване на проекта в регистър за уникален идентификационен номер на проекта. СГС е приел, че така изложените факти представляват констатации за неизпълнение на трудови задължения на ищеца, а не качества, които му липсват, както и че липсата на качества следва да се мотивира с недостатъчен опит или природни дадености, но не и с нарушения на трудовите задължения. С оглед на това въззивният съд е извел и решаващия си извод по делото, че липсата в процесната заповед за уволнение на конкретни факти, относими към посоченото в нея основание – чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, обуславят незаконността й. В тази връзка посочено и че в случая фактическите основания за прекратяване на трудовото правоотношение не съответстват на правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, което налага извода за незаконосъобразност на процесната заповед. Наред с това, СГС е приел и че когато нарушенията се дължат на липса на качества на работника или служителя – недостатъчни професионални знания, умения, навици, то неизпълнението на трудовите задължения е едно трайно състояние и е обективно. Прието е и че посочените в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение качества – организираност, ангажираност към работния процес, комуникативност, съобразителност, тактичност намират проявление още от момента на постъпване на едно лице на работа, като ищецът е постъпил на работа при ответника на 03.05.2006 г. и до 2010 г. няма данни по делото да е констатирано неизпълнение на трудовите му задължения. С оглед на това е прието и че не се установява трайно състояние на неизпълнение на задълженията му, дължащо се на липсата на качества у ищеца.
Настоящият съдебен състав намира, че с така изложените лаконични мотиви към обжалваното въззивно решение, в които, без да са обсъдени конкретните обстоятелства, установени от доказателствата по делото, е прието, че процесното уволнение на ищеца е незаконосъобразно, само поради това, че процесната заповед е мотивирана с неизпълнение на трудови задължения на ищеца, а не с качества, които му липсват, въззивният съд е разрешил изведения от касатора материалноправен въпрос в противоречие с посоченото от жалбоподателя, решение № 101/25.05.2010 г. по гр. дело № 4035/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, което е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В него е прието следното: Неизпълнението, некачественото или неефективното изпълнение на трудовите функции е винаги неизпълнение на трудовите задължения. Когато се дължи на липса на качества на работника или служителя – недостатъчни професионални знания, умения, навици и това е поради недостатъчен опит или природни дадености, то неизпълнението на трудовите задължения е едно трайно състояние и е обективно. Липсва виновно поведение у работника или служителя, поради което и той не носи дисциплинарна отговорност, но трудовото правоотношение може да бъде прекратено едностранно от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Когато неизпълнението на трудовите задължения не се дължи на обективните възможности на работника и служителя, а на умишленото му или небрежно поведение, то е налице нарушение на трудовата дисциплина. То може да бъде както системно, така и проявено чрез единични действия или бездействия. Подобно неизпълнение на трудовите задължения се санкционира по правилата за търсене на дисциплинарна отговорност – при спазване на специално уредена процедура и преклузивни срокове. Това разрешение е доразвито в постановеното, също по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 301/23.06.2011 г. по гр. дело № 531/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в което е прието следното: Възможно е в уволнителната заповед да са изложени факти и обстоятелства, които сочат от една страна на извършени дисциплинарни нарушения, а от друга – на липса на качества на работника или служителя. В такива случаи, щом работодателят е прекратил едностранно трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ (а не по чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ), излагането в заповедта и на мотиви за наличие на дисциплинарни нарушения, не прави уволнението незаконно на формално основание. В този случай, при спор за законността на уволнението, съдът е длъжен да разгледа кои от изложените в уволнителната заповед обстоятелства съставляват нарушения на трудовата дисциплина и кои от тях сочат на липса на качества у работника. Първата група обстоятелства са ирелевантни за спора, щом работодателят не е извършил дисциплинарно уволнение. По отношение на втората група обстоятелства съдът е длъжен да разгледа спора по същество – като обсъди доказателствата по делото и прецени в каква степен работникът наистина не притежава посочените качества и доколко тези качества действително са необходими за ефективно изпълнение на възложената работа. Ако отговори положително на тези два въпроса, съдът не може да отмени уволнението като незаконно по съображения, че в уволнителната заповед освен обстоятелства, сочещи на липсващи у работника качества, са изложени и обстоятелства за нарушения на трудовата дисциплина. Подобно разрешение е прието и в редица други решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК – решение № 420/08.01.2013 г. по гр. дело № 1014/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 252/04.10.2012 г. по гр. дело № 1599/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 306/18.05.2010 г. по гр. дело № 1730/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 421/02.04.2013 г. по гр. дело № 49/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 253/06.04.2010 г. по гр. дело № 4122/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС (последното – също посочено от касатора) и пр.
Предвид горното, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по изведения от жалбоподателя материалноправен въпрос относно разграничаването на хипотезите на ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника или служителя от тези, при които трудовото правоотношение се прекратява на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ – поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата; който правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната по-горе практика на ВКС.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 178.42 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 7510/14.11.2012 г., допълнено в частта му за разноските с определение от 03.06.2013 г., постановени по въззивно гр. дело № 6980/2012 г. на Софийския градски съд;
УКАЗВА на жалбоподателя Д. ф. „З.” в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 178.42 лв.; в противен случай касационната му жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика по него – за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.