Решение №1456 от 12.12.2008 по гр. дело №470/470 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                            Р  Е Ш Е Н И Е
 
                                     № 1456
 
                       София, 12.12.2008 год.
 
 
                 В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение, в публично съдебно заседание на втори декември през две хиляди и осма година, в състав:
 
                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                        ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
                                                              КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
 
при секретаря Юлия Георгиева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 470 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по реда на § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на И. А. Ч. , действащ като Е. „А”, с. О. против решение № 258 от 25.10.2007 г., постановено по гр.д. № 398 по описа за 2007 г. на Великотърновския апелативен съд, гражданска колегия, с което е оставено в сила решение № 58 от 12.06.2007 г. по гр.д. № 198/2006 г. на Ловешкия окръжен съд за осъждане на Е. „А”, с. О. да заплати на В. А. Н., на основание чл.200 от КТ, сумата от 5000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, намиращи се в причинна връзка с претърпяна на 11.05.2006 г. трудова злополука и последвалото увреждане на лявата ръка, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
В жалбата са изложени твърдения, които по същество се свеждат до довод за неправилно приложение на критерия за справедливост при определяне размера на претърпените неимуществени вреди и за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като ищецът не е обжалвал решението за присъденото му обезщетение от 5000 лв., поради което процесуално недопустимо въззивният съд е разсъждавал, че обезщетението следва да се определи в размер на 7000 лв. Касаторът иска да се отмени атакуваното решение и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд.
Ответникът по касационната жалба В. А. Н. оспорва същата.
Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл.218а и сл. ГПК /отм./, намира следното:
Предмет на въззивното, както и на настоящото производство, е спорът за размера на дължимото от Е. „А”, с. О. на В. А. Н. обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди, следствие от трудова злополука на 11.05.2006 г., довела до нараняване на палеца, ампутация на показалеца на ниво първа фаланга, фрактура на трети пръст и лечение в МБАЛ ЕООД- Т. , където било проведено хирургично лечение-остеопластика и остеосинтеза, оформяне на ампутиран чукан.
При определяне размера на обезщетението въззивният съд е съобразил вида на уврежданията, проведеното оперативно лечение и последвалата го рехабилитация, продължилото около шест месеца лечение, експертното заключение за последиците от увреждането, търпените силни болки и страдания, наличието на козметичен дефект, който ще влияе върху социалните контакти и затрудненията при намиране на работа в бъдеще и е счел, че справедливото обезщетение е в размер на 7000 лв. От същите е приспаднато полученото от пострадалия застрахователно обезщетение в размер на 1300 лв. и е счетено, че се дължат 5700 лв., но тъй като ищецът не е обжалвал първоинстанционното решение, с което му е присъдено обезщетение от 5000 лв., същото е оставено в сила.
Посочените изводи на въззивния съд са обосновани и направени при спазване на процесуалните правила. Неоснователен е довода на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение. Въззивният съд разглежда спора по същество, като преценява законосъобразността на първоинстанционното решение въз основа на собствените си фактически и правни изводи и без да е обвързан от наведените във въззивната жалба доводи. В случая именно с оглед на тези си правомощия Великотърновският окръжен съд е изложил мотиви за релевантните към определяне на дължимото обезщетение факти и по приложението на материалния закон – чл.52 от ЗЗД – в която връзка е приел и обезщетение в размер на 7000 лв. В съответствие с процесуалния закон – чл.208, ал.2 от ГПК /отм./ – апелативният съд е съобразил липсата на жалба от страна на ищеца, поради което и въпреки извода си за дължимо по-голямо обезщетение е оставил в сила атакуваното пред него първоинстанционно решение.
Неоснователен е и довода за неправилно приложение на материалния закон, а именно на нормата на чл.52 от ЗЗД. Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД изисква размера на паричното обезщетение за претърпени неимуществени вреди да е справедлив, т.е същия следва да обезвъзмезди болките и страданията, а за целта следва да се съобрази техния интензитет, отражението им върху работоспособността на увредения, прогнозите за развитието на заболяването. Именно тези обстоятелства са били съобразени от въззивния съд, който правилно е приложил нормата на чл.52 от ЗЗД, определяйки обезщетение в размер на 5000 лв.
В обобщение следва, че не са налице релевираните основания за касиране на атакуваното решение и същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.218ж от ГПК, Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение
Р Е Ш И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 258 от 25.10.2007 г., постановено по гр.д. № 398 по описа за 2007 г. на Великотърновския апелативен съд, гражданска колегия.
Решението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: