Р Е Ш Е Н И Е
№ 154
гр. София, 22.04.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 15 април, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Теодора Стамболова
при участието на секретаря Кр. Павлова
и в присъствието на прокурора Б. Джамбазов
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 307/2015 година.
Касационното производство е образувано по жалба на подс. Д. Ст. Ц. от гр. Т., против въззивно решение на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 315/2014 г. По същество се твърди, че определеното наказание е явно несправедливо поради неприложението на чл. 58а, ал. 4 НК. Искането е то да бъде наложено при условията на чл. 55 НК.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С решение № 188/23.12.2014 г., Варненският апелативен съд, наказателно отделение, е потвърдил изцяло присъда № 81/29.09.2014 г., постановена по нохд № 687/2014 г., на Варненския окръжен съд, с която подсъдимият Д. С. Ц., е бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, през периода 28.09.2013 г. – 17.10.2013 г., в гр.Тр. и при условията на чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 НК, осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и глоба в размер на 1 100 лв.
По жалбата:
Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията на жалбоподателя по същество, се свеждат до твърдението, че неправилно въззивният съд не е приложил разпоредбите на чл. 58а, ал. 4 НК при определяне на наказанието, тъй като са били налице условията на чл. 55 НК, без да са посочени конкретни такива обстоятелства.
Касационната инстанция счита, че са лишени от основание възраженията по този довод. Санкцията, така както е определена по размер при условията на чл. 58а, ал. 1 НК от решаващия съд и потвърдена от второинстанционния, е напълно справедлива. Отчетени са били и подложени на обстоен и задълбочен анализ в мотивите, всички смекчаващи отговорността обстоятелства, спазени са били точно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, тъй като съдебното производство е било проведено по реда на чл. 371, т. 2 НПК, относно индивидуализацията на наказанието. В тази връзка, към мотивите и на двете съдебни инстанции, са изложени убедителни съображения, които се споделят и от състава на Върховния касационен съд. Обсъдени са подробно данните за начина на извършване на деянието и за личността на дееца, направеното от него самопризнание. Изведените изводи в тази връзка са законосъобразни и подкрепени от данните по делото.
С оглед на изложеното, съставът на Върховния касационен съд счита, че няма допуснати нарушения от въззивната инстанция при обсъждане на искането и отказа за приложение на чл. 58а, ал. 4 НК. Определеният размер първоначално и след приложение на чл. 58а, ал. 1 НК – намален с 1/3 е справедлив, точно съобразен с тежестта на конкретното посегателство, начина на осъществяването му, степента на обществена опасност на подобни прояви и с всички други обстоятелства имащи значение за това, както и с целите на наказанието по чл. 36 НК. Няма подценяване на някои от тях или оценка във вреда на подсъдимия. По-голяма снизходителност няма да способства за постигане на задачите на наказателната репресия.
Следва да се отбележи, че не може да се отдаде и по – голямо значение на самопризнанието от това, което законодателят е предвидил като основание за приложение на чл. 58а, ал. 1 НК.
Както правилно е посочил и въззивният съд, по делото е безспорно, че не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства, каквито не се сочат и от подсъдимия и неговата защита, за да могат да се приложат разпоредбите на чл. 58а, ал. 4 НК.
В пред вид на това, атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2-ро наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 188/23.12.2014 г., постановено по внохд № 315/2014 г., на Варненския апелативен съд, наказателно отделение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: