2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 155
гр. София, 23.05. 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 4946 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц (ЦДГ) „З. на м.” – [населено място], П., срещу решение № 162/08.04.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 223/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С него, като е потвърдено решение № 32/17.01.2013 г. по гр. дело № 4131/2012 г. на Пазарджишкия районен съд, са уважени предявените от И. И. Н. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед № 644/28.12.2009 г., издадена от кмета на [община] на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „директор с група” при детската градина – касатор и последната е осъдена да заплати на ищцата сумата 1 944 лв. – обезщетение за оставането й без работа през периода 04.01.2010 г. – 04.04.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.02.2010 г. до окончателното й изплащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноските и държавната такса по делото.
За да уважи предявените по делото искове по чл. 344, ал. 1 от КТ, въззивният съд, включително чрез препращане съгласно чл. 272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, е приел следното: Ищцата е работила при ответната детска градина (сега касатор) по трудов договор на процесната длъжност „директор с група”, от която е уволнена на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ – поради непритежаване на необходимото образование за заемане на длъжността. Ищцата е завършила през 1980 г. полувисше образование в институт за детски учителки и съгласно § 32, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗВО, обн. в ДВ, бр. 41/2007 г., във вр. с § 5 от ПЗР на ЗВО, тя има правата на лицата, придобили образователно-квалификационна степен „бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗВО – „професионален бакалавър по…”, т.е. – отговаря на изискванията по чл. 37, ал. 2 от ЗНП за завършена степен на висше образование „бакалавър” или „магистър”.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Излагат се съображения, че при неправилно тълкуване на материалноправните норми на § 32, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗВО, обн. в ДВ, бр. 41/2007 г., § 5 от ПЗР на ЗВО, чл. 42, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗВО и чл. 37, ал. 2 от ЗНПД, въззивният съд е приел, че ищцата притежава необходимото образование за заемане на процесната длъжност „директор с група” при ответната детска градина.
Ответницата по касационната жалба – ищцата И. Илиева Н. в отговора си излага становище за неоснователност на жалбата, което се поддържа и доразвива в откритото съдебно заседание; претендира присъждане на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред касационната съдебна инстанция.
С определение № 1416/10.12.2013 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по следния материалноправен въпрос: полувисшето образование, съответстващо, съгласно § 5 от ПЗР на ЗВО и § 32, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗВО, обн. в ДВ, бр. 41/2007 г., на висше образование „бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗВО – „професионален бакалавър по…”, отговаря ли на изискването по чл. 37, ал. 2 от ЗНП за завършена степен на висше образование „бакалавър”.
По така поставения по делото материалноправен въпрос, настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно първоначалната редакция на чл. 37, ал. 2 от ЗНП, за длъжността директор на детска градина се изисква висше или полувисше образование. Съгласно сега действащата редакция на чл. 37, ал. 2 от ЗНП – след изменението на разпоредбата със ЗИДЗНП, обн. в ДВ, бр. 36/31.03.1998 г., директорите на детските градини трябва да имат диплома за завършена степен на висшето образование – „бакалавър” или „магистър”.
Към момента на влизане в сила на това изменение е действала първоначалната редакция на чл. 42, ал. 1 и ал. 2 от ЗВО, съгласно които разпоредби, системата на висшето образование се състои от три степени: „бакалавър”, „магистър” и „доктор”, като извън нея остава обучението в колежите, при завършването на които се присъжда образователно-квалификационна степен „специалист по…”. Съгласно разпоредбата на § 5 от ПЗР на ЗВО, дипломите за полувисше образование, издадени от полувисши институти до влизането в сила на ЗВО, дават правата на завършили образователна степен „специалист по…”. Тази образователна степен е включена в системата на висшето образование с изменението на разпоредбата на чл. 42, ал. 5 (предишна ал. 2) от ЗВО – при влизането в сила на ЗИДЗВО, обн. в ДВ, бр. 60/02.07.1999 г., като образователната степен „специалист по…” е по-ниска от образователната степен „бакалавър” – аргумент от изреч. 3 на чл. 42, ал. 5 (предишна ал. 2) от ЗВО.
Съгласно сега действащата редакция на чл. 42, ал. 1 и ал. 5 от ЗВО – след изменението на тези разпоредби със ЗИДЗВО, обн. в ДВ, бр. 41/22.05.2007 г., образователно-квалификационната степен „бакалавър” е два вида: „професионален бакалавър по…”, за която се изискват не по-малко от 180 кредита със срок на обучение не по-малък от 3 години (чл. 42, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗВО), и която се придобива при завършване на колеж (чл. 42, ал. 5 от ЗВО); и „бакалавър”, за която се изискват не по-малко от 240 кредита със срок на обучение не по-малък от 4 години (чл. 42, ал. 1, т. 1, б. „б” от ЗВО). Съгласно разпоредбата на § 32, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗВО, обн. в ДВ, бр. 41/22.05.2007 г., лицата, придобили образователно-квалификационна степен „специалист по…” до влизането в сила на същия този ЗИДЗВО, имат правата на лицата, придобили образователно-квалификационна степен „бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗВО. Съгласно разпоредбата на § 32, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗВО, обн. в ДВ, бр. 41/22.05.2007 г., лицата по § 5 от ПЗР на ЗВО също имат правата на лицата, придобили образователно-квалификационна степен „бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗВО.
От горния преглед на развитието на законодателната уредба следва, че след изменението на чл. 37, ал. 2 от ЗНП със ЗИДЗНП, обн. в ДВ, бр. 36/31.03.1998 г., лицата, завършили полувисше образование (приравнено тогава с § 5 от ПЗР на ЗВО на образователна степен „специалист по…”, т.е. на завършено образование в колеж), вече не са отговаряли на изискването за образование за длъжността директор на детска градина, тъй като се изисква завършена степен на висшето образование – „бакалавър” или „магистър”. С изричната разпоредба на § 32, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗВО, обн. в ДВ, бр. 41/22.05.2007 г., обаче, законът приравнява завършеното полувисше образование (респ. и завършеното образование в колеж – образователно-квалификационната степен „специалист по…” – алинея 2 на същия параграф) на единия от двата вида образователно-квалификационна степен „бакалавър”, а именно – на „професионален бакалавър по…” по чл. 42, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗВО. При това изрично законодателно разрешение, дадено със ЗИДЗВО, обн. в ДВ, бр. 41/22.05.2007 г., и при липсата на ново изменение на чл. 37, ал. 2 от ЗНП следва да се приеме, че след влизането в сила на ЗИДЗВО, обн. в ДВ, бр. 41/22.05.2007 г., лицата, завършили полувисше образование, отново отговарят на изискването за образование за длъжността директор на детска градина, установено с чл. 37, ал. 2 от ЗНП, тъй като полувисшето образование с изрична правна норма е приравнено на образователно-квалификационната степен „бакалавър” – в широкия смисъл на това понятие по чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗВО, респ. – и по чл. 37, ал. 2 от ЗНП, включващо както понятието „професионален бакалавър по…” по чл. 42, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗВО, така и по-тясното понятие „бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, б. „б” от ЗВО. Ако действителната воля на законодателя би била изискването за образование за длъжностите директори на детски градини, училища и обслужващите ги звена да е по-високо и да не включва „професионален бакалавър по…” по чл. 42, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗВО, то тогава би било налице изрично изменение и на чл. 37, ал. 2 от ЗНП в този смисъл – след влизането в сила на ЗИДЗВО, обн. в ДВ, бр. 41/22.05.2007 г., но такова законодателно разрешение не е налице.
В заключение – на поставения по делото материалноправен въпрос следва да се даде отговор, че при действащата нормативна уредба, полувисшето образование, съответстващо, съгласно § 5 от ПЗР на ЗВО и § 32, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗВО, обн. в ДВ, бр. 41/2007 г., на висше образование „бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗВО – „професионален бакалавър по…”, отговаря на изискването по чл. 37, ал. 2 от ЗНП за завършена степен на висше образование „бакалавър”. Лицата, завършили полувисше образование, не са отговаряли на това изискване само през периода от влизането в сила на изменението на чл. 37, ал. 2 от ЗНП със ЗИДЗНП, обн. в ДВ, бр. 36/31.03.1998 г., до влизането в сила на § 32, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗВО, обн. в ДВ, бр. 41/22.05.2007 г.
При така възприетото разрешение на поставения по делото материалноправен въпрос, следва, че обжалваното възивно решение е правилно, а касационната жалба – неоснователна.
Въззивният съд правилно – в съответствие с приетото по-горе от настоящата инстанция, е приел, че ищцата, която е завършила през 1980 г. полувисше образование в институт за детски учителки, съгласно § 32, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗВО, обн. в ДВ, бр. 41/2007 г., във вр. с § 5 от ПЗР на ЗВО, има правата на лицата, придобили образователно-квалификационна степен „бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗВО – „професионален бакалавър по…”, поради което тя отговаря на изискванията по чл. 37, ал. 2 от ЗНП за завършена степен на висше образование „бакалавър” или „магистър”. Правилно въззивният съд е приел и че с разписанието на длъжностите и работните заплати на ответната детска градина (сега касатор) е установено от работодателя същото изискване за заемане на процесната длъжност „директор с група” – висше образование „бакалавър”. Д. в касационната жалба, че въззивният съд не обсъдил, че срокът на обучение на ищцата в полувисшия институт е бил 2 години, а законът изисква не по-малко от 180 кредита със срок на обучение не по-малък от 3 години за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗВО – „професионален бакалавър по…”, е също неоснователен, тъй като – както вече беше посочено, с изричната разпоредба на § 32, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗВО, обн. в ДВ, бр. 41/22.05.2007 г., полувисшето образование по силата на закона и безусловно е приравнено на образователно-квалификационната степен „бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗВО.
С оглед гореизложеното, съгласно чл. 293, ал. 1, предл. 1 от ГПК, обжалваното въззивно решение следва да се остави в сила.
Предвид крайния изход на делото, на ответника-касатор не се следват претендираните от него разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК същият дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата, и претендираните и направени от нея разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата пред касационната съдебна инстанция по делото в размер 710 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 162/08.04.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 223/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд;
ОСЪЖДА Ц. „З. на м.” – [населено място], общ. П., да заплати на И. И. Н. сумата 710 лв. (седемстотин и десет лева) – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.