РЕШЕНИЕ
№ 157
София, 18.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 3740/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение №48/27.01.2009 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1 ГПК касационно обжалване на въззивно решение №135/01.4.2008 г. по гр.д. №76/2008 г. по описа на Смолянския окръжен съд.
Касационното обжалване е допуснато поради противоречие в практиката на съдилищата по процесуален въпрос относно доказателствата, установяващи правото на собственост.
Касационните жалбоподатели Л. Т. Д., К. Т. Д. и З. Т. Д., и тримата от с. О., община Ч., област С. , молят в жалбата си за отмяна на въззивното решение и уважаване на иска.
Ответниците по касация – О. с. “З” – град Ч., област С. , Д. л. – с. Х., община Ч., област С. , и Р. у. на г. – град С., не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и с оглед правомощията си по глава ХХІ ГПК намира за установено следното:
Обжалваното решение на Смолянския окръжен съд е процесуално недопустимо.
С решение №225/27.12.2007 г. по гр.д. №125/2007 г. Чепеларският районен съд е уважил част от претенциите на ищците, а в останалата част, отнасяща се до претенция аз 1/3 идеална част от гора в местността “М”, с площ 4,5 дка, находяща се в ревир “О”, в землището на село О., община Ч., област С. , е прекратил производството, поради процесуална недопустимост. В тази част решението има характер на определение.
С решение/ по естеството си определение/ №135/01.4.2008 г. по гр.д. №76/2008 г., по въззивна жалба от ищците Л. Т. Д., К. Т. Д. и З. Т. Д., и тримата от с. О., община Ч., област С. , в частта, с която производството пред първата инстанция е прекратено, Смолянският окръжен съд е отменил решението в обжалваната част и е отхвърлил претенцията за процесната гора.
Решението на въззивната инстанция е процесуално недопустимо, тъй като решението на първоинстанционния съд в обжалваната с въззивната жалба част има характер на определение. Приемайки, че претенцията е процесуално допустима и отменяйки решението на районния съд в обжалваната част, окръжният съд е следвало да върне делото в тази част на първата инстанция за произнасяне по същество. Като се произнесъл за първи път по същество по посочения иск за претендираната горска площ в ревир “О” въззивният съд е постановил недопустимо решение, тъй като е лишил страните от произнасяне по същество от една инстанция – аргумент от чл.10, ал.1 ЗСВ. В случая намира приложение и разпоредбата на чл.11, ал.4 ППЗВСГЗГФ.
Изложеното налага обезсилване на въззивното решение в частта, с която окръжния съд се е произнесъл по същество и връщане на делото на Ч. районен съд за произнасяне по предявения иск.
Водим от изложените съображения и на основание 293, ал.4 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №135/01.4.2008 г. по гр.д. №76/2008 г. по описа на Смолянския окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за признаване на установено по отношение на О. с. “З” – град Ч., област С. , Д. л. – с. Х., област С. и Р. у. на г. – Смолян, че наследника на Т. Н. Д. – починал през 1924 г., – З. Т. Д., има право да му се възстанови собствеността по отношение на 1/3 идеална част от гора от 4,714 дка/идеални части от ревир “О”, в землището на град Ч..
ВРЪЩА делото на Ч. районен съд за произнасяне по същество по предявения иск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: