Р Е Ш Е Н И Е
№ 171
гр. София, 25 април 2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети април, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ЧЛЕНОВЕ : СЕВДАЛИН МАВРОВ
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА
и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 364/2014 година
Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия С. К. и неговия служебен защитник срещу въззивна присъда №44 от 12.11.2013г. на Софийски апелативен съд, постановена по внохд №741/2013г.
В депозираните жалби се релевират оплаквания за допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, несъблюдаване на материалния закон и явна несправедливост на санкцията. В подкрепа на визираните касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК се излагат фрагментарни съображения за недоказаност на приетите за установени от решаващия орган факти, базиращи се на дадените в хода на наказателното разследване свидетелски показания на М. К. и Г. К., страдащи от шизофренно заболяване и умствена недоразвитост.
Аргументира се престъпна несъставомерност на деянието по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 от НК, като се обръща внимание на липсата на субективните измерения /умисъл/ и на квалифициращия признак /особена жестокост/ на инкриминираното посегателство против живота на човешката личност, с поставен акцент на правилността на лимитираните от първостепенния съд правни очертания на престъплението по чл.124, ал.1, вр.чл.128, ал.1 от НК.
Декларира се и прекомерна завишеност на наложеното на С. К. наказание – ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, отмерено при игнориране на данните по делото за чистото му съдебно минало.
В съдебно заседание на 15.04.2014г. пред настоящата инстанция, подсъдимото лице и неговият служебен защитник се явяват лично и поддържат касационните жалби по предложените в тях доводи и възражения.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност и справедливост на атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционния контрол, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №211 от 20.06.2013г., обявена по нохд №2364/2013г., Софийски градски съд е признал С. А. К. за виновен в това, че на 31.05.2012г., в [населено място], причинил по непредпазливост смъртта на И. В. К. вследствие на умишлено нанесена на 27.05.2012г. тежка телесна повреда, изразяваща се в тъпа травма на главата, довела до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради което на основание чл.124, ал.1, вр. чл.128, ал.2, вр.чл.54 от НК го осъдил на ДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода и оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.116, ал.1, т.5 и т.6, пр.2 и 3, вр. чл.115 от НК.
С атакувания съдебен акт №44 от 12.11.2013г., по внохд №741/2013г., Апелативен съд – София, в рамките на инициирана по протест на прокурора въззивна процедура и при условията на чл.336, ал.1, т.1 от НПК е отменил изцяло първоинстанционната присъда и ангажирал наказателната отговорност на подсъдимия за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.3, вр. чл.115 от НК /умишлено умъртвяване на жертвата, с особена жестокост/, с произтичащите от това санкционни последици, индивидуализирани по чл.55, ал.1, т.1 от НК – ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от закрит тип.
Касационните жалби са неоснователни.
При реализираната инстанционната проверка по чл.347 от НПК, настоящият състав не констатира допуснати процесуални нарушения.
Въззивният съд не е дерогирал предписанията на процесуалните норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК при формиране на вътрешното убеждение Доказателствата, инкорпорирани по делото чрез обясненията на С. К., свидетелските показания на М. К., Г. К., В. И., К. Ш., К. И., В. И., Г. В., А. В., В. Г. И., Х. П., Д. И., И. И., Т. Б. и Р.К.; чрез приложените писмени материали /протоколи за оглед на местопроизшествие (л.16-17, л.18-19), протоколи за доброволно предаване (л.20, л.21), протоколи за освидетелстване (л. 44, л. 79), медицинска документация, акт за смърт/; изготвените експертни заключения /съдебномедицинска експертиза на труп, съдебномедицинска експертиза за С. К., съдебномедицински експертизи по писмени данни, съдебнопсихиатрични и психологични експертизи за подсъдимия и свидетелите М. К. и Г. К., балистична експертиза, биологична експертиза и допълнителна комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза/, обезпечават с изискуемата се степен на интензитет приетата от Софийски апелативен съд фактология.
В обсега на доказателствената маса, решаващият орган обосновано е приел за житейски правдив разказа на М. К. – пряк очевидец на извършеното от подсъдимия /неин син/ неправомерно посегателство. Визираният доказателствен източник е кредитиран от контролирания съд след прецизно обсъждане на заключението на съдебнопсихиатричната и психологична експертиза за нейната свидетелска годност и при предлагане на убедителни аргументи за истинността на заявеното, обвързани с характеристиките на съдържанието му /логичност, последователност/ и със съществуващата корелация с останалата съвкупност от доказателства.
Обстойни са и изложените съображения за процесуалната стойност и доказателствена сила на дадените от Г. К. показания. Твърдяното от сестрата на С. К. е внимателно анализирано при съблюдаване на научните мнения на вещите лица – психиатър и психолог за наличие на забавено развитие на интелекта и лека умствена изостаналост на конституирания в качеството на свидетел процесуален участник, и след професионално съотнасяне с гласните и писмени доказателствени средства.
Демонстрираното от Г. К. неточно хронологизиране на събитията във времевата ос, обяснимо с нейното заболяване и повишена социална тревожност, и липсата на кореспонденция с приобщения доказателствен материал, е мотивирал решаващия съд да не цени с кредит на доверие казаното от нея за непосредствено наблюдаваното насилие, упражнено от подсъдимото лице спрямо дядо й, на инкриминираната дата. Компетентни са формулираните изводи, че това не препятства възможността споделените от свидетеля възприятия досежно състоянието на пострадалия при прибирането й процесната вечер вкъщи и пресъздадените спомени за нейното последващо поведение, които са в нужната взаимовръзка с депозираните волеизявления на разпитаните по делото В. Г. И. и И. И. /роднини/, К. Ш. /фелдшер в „Спешна помощ”/и В. И. /полицейски служител/, и с извлечението от регистъра на ОДЧ за часа на постъпването на съобщението за инцидента (л. 205-208), да послужат за доказателствена основа на въззивната присъда.
След всеобхватна и задълбочена интерпретация на установените по несъмнен начин фактически данни, проверени с юридически усет чрез назначените и изслушани експертизи, е описана значимата за приложимото материално право конкретика, сочеща на нанесен на 27.05.2012г., в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „А”, ет.4, ап.9, след консумация на спиртни напитки, побой от С. К. на 83-годишния И. К. /негов дядо/, изразил се в многобройни, наслагващи се, с изключителен интензитет и сила удари с ръце и ритници, в жизнено важни органи – областта на главата и човешкото тяло на възрастния мъж. Реализираната агресия предизвикала тъпа травма на главата без счупване на черепа – охлузвания, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани по глава; множествени кръвонасядания по лицето; охлузване в дясната лицева половина, кръвонасядане на двете ушни миди; разкъсване на лявата ушна мида; кръвонасядания по лигавицата на горната и долната устни; кръвонасядане на езика; масивно кръвонасядане на меките черепни покривки; кръвонасядане на двата слепоочни мускула; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки- субарахноидален кръвоизлив; мозъчен оток с малко мозъчно вклиняване; закрита гръдна травма- кръвонасядане в лявата половина на гърба задно външно; дълбоко кръвонасядане в мускулатурата на и над дясната лопатка; счупване на 6-10 десни ребра по предна мишечна линия; кръвонасядания на горните крайници; мастна емболия в белите дробове, в резултат на които на 31.05.2012г. пострадалит починал.
Визираните обстоятелства за осъществените от подсъдимия действия, очертават престъпление, субсумиращо се от нормата на чл.116, ал.1, т.6, пр.3, вр. чл.115 от НК – умишлено умъртвяване на жертвата, с особена жестокост.
Налице са същностните белези на оспорвания от защитата пряк умисъл.
Вината като субективен елемент на престъпното деяние е свързана с определено психическо състояние на неговия автор, отразяващо личното му отношение към общественоопасния характер и вредните последици. Решавайки въпроса за нейното съдържание при престъпните посегателства против личността, съдът е длъжен да изхожда от съвкупността на всички факти, при които е извършено престъплението, да отчете предшестващото поведение на дееца и пострадалия, техните взаимни отношения, използваните при инкриминирания акт средства, броя и силата на ударите, насочеността им и медикобиологичните особености на причинените на жертвата наранявания. За да е налице субективният състав на умишлено убийство е необходимо да бъде установено, че извършителят е искал смъртта на пострадалия, или целейки друг правомерен или неправомерен резултат, да е допускал нейното настъпване, съгласявайки се или безразлично отнасяйки се към това. Доктрината и съдебната практика са категорични, че съзнаването от подсъдимия на общественоопасния характер на нанасянето на множество удари по жизненоважни части на тялото на пострадалия; предвиждането на общественоопасните последици – причинени телесни увреждания, водещи като закономерност или възможност до летален изход; и желанието за настъпването на този резултат или допускането на същия; указват на наличен пряк или евентуален умисъл за убийство. Те индицират на факта, че умисълът за причиняване на телесна повреда прераства в умисъл за лишаване от живот.
В разглеждания казус инкриминираната дейност на С. К., обективирана в упражнено след употреба на алкохол насилие спрямо неговия възходящ родственик И. К., с поставен акцент на механизма на нанесения побой /динамика, сила и направление на ударите/, при преценка на възрастта на пострадалото лице и след съобразяване на медикобиологичните характеристики на получените телесни увреждания и тяхната локализация, обуславя безусловно заключение за умишлено извършено деяние.
Интерпретацията на инкриминирания противоправен акт в контекста на съществуващите влошени отношения между подсъдимия и дядо му, и на непосредствения повод за инцидента /посещението на лице от ромски произход на име М. в дома им, което С. К. не одобрявал/; при съблюдаване на отправената към жертвата в хода на разгърналия се конфликт реплика- „Ти ще умреш, куче такова”; и след обсъждане в кумулативна даденост на последвалите грубата физическа саморазправа прояви на нападателя /измиване на кръвта по краката си и заключване на входната врата, наложило принудително отваряне/, сочи и на пряк умисъл.
В коментирания смисъл несъстоятелни са доводите на процесуалния представител на подсъдимия К. за наличие на смесена форма на вина-умисъл за причинената на И. К. тежка телесна повреда и непредпазливост по отношение на настъпилия смъртоносен резултат, предпоставяща правоприлагане на чл.124, ал.1, вр. чл.128, ал.2 от НК.
Обстоятелството, на което се обръща специално внимание в жалбата, че С. К. е имал огнестрелно оръжие, което е могъл да използва, ако е искал фаталния за жертвата изход, не изключва умишленото умъртвяване. Възможността да се причини смъртта на пострадалия К. с годно огнестрелно оръжие, което е било на разположение на подсъдимото лице, не обосновава липса на очертания пряк умисъл за убийство, в приетата за доказана фактическа обстановка – нанасяне на множество силни удари с ръце и крака, в жизнено важни части от човешкото тяло /главата и гръдния кош/.
Изведеното заключение не се разколебава и от декларираното отсъствие на намерение и желание на подсъдимия да убива своя възходящ, аргументирано от защитата с обикновеното му раздразнение, провокирано от гостуването на циганина М. в жилището на И. К., което индицира на мотивацията за извършване на престъплението, правно релевантна при индивидуализация на наказателната отговорност.
Инкриминираното поведение на С. К. консумира и лимитираната в престъпния състав на чл.116, ал.1, т.6, пр.3 от НК особена жестокост при умишленото умъртвяване на пострадалия К..
Безспорно положение в теорията и практиката е, че предвиденият в особената норма на чл.116, ал.1, т.6, пр.3 от НК квалифициращ признак се възприема като качество на субекта на посегателство против личността. Особена жестокост при извършване на убийството е налице, когато деецът демонстрира изключителни по интензитет ярост, коравосърдечие, свирепост, отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек. За престъпната съставомерност на неправомерното деяние, по предложение трето на чл.116, ал.1, т.6 от НК се преценяват начина на неговото осъществяване, обективиран в броя на нанесените удари и тяхната сила; използваните средства; причинените телесни увреждания на жертвата; поведението на дееца по време на реализиране на престъплението, предхождащите и последващите го прояви; отношението на автора на посегателство към пострадалото лице и близките му; характеристични данни за обвиняемия /подсъдим/, инкорпорирани при наказателното разследване.
/П 2-57 – Пл., изм. с ТП 7-87; Р 306-71-I; Р 568-73- II; Р 50-74- I; Р 346-77- II; Р 151-83- I; Р 586-83- II; Р 211-85- II на ВС на РБ/
В разисквания случай, доказателствено обезпечаната конкретика за противоправната дейност на С. К., насочена срещу най-ценното благо /човешкия живот/ и реализирана през продължителен период от време, чрез силни удари с ръце и крака, в главата и горната анатомична част на тялото на собствения му дядо, причинили множество травматични увреждания, сочат на проявления на ярост и ожесточение, на агресивност и бруталност при умъртвяването, с цел афиширане на надмощие над жертвата.
Справедливо е отмерено и наказанието на подсъдимия.
Определената от въззивния съд, при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК санкция – ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода е съответна на тежестта на извършеното престъпление, на личната опасност на неговия автор, и на визираните в чл.36 от НК индивидуална и генерална превенция.
Правилно е ценено психичното заболяване на С. К., улеснило престъпното деяние като изключително смекчаващо вината обстоятелство. Видно от съдебнопсихиатричната и психологична експертиза, при подсъдимия е налице разстройство на личността – психопатия от шизоиден тип, което представлява състояние на дълбоко заложени нарушения в структурата на характера и поведенческите тенденции на индивида, предпоставящи импулсивност, водещи до отклонения в социалната сфера, и отразяващи се върху възможността за преценка на мотивите „за” и „против”. В обхвата на значимите на отговорността факти, професионално са обсъдени влиянието на консумираното количество алкохол, понижило прага на дразнимост на К., неговия социален статус, семейно положение и чистото му съдебно минало, които обосновават несъразмерност на най-лекото предвидено в закона наказание за този вид престъпни посегателства.
По изложените съображения, настоящата инстанция не намира наличие на касационни основания по чл.348 ал.1, т.т.1 – 3 от НПК, налагащи отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, или ревизиране на съдебния акт, при възложената й компетентност по чл.354, ал.1, т.3, вр.ал.2, т.т.1 и 2 от НПК.
Воден от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда акт №44 от 12.11.2013г. на Софийски апелативен съд, постановена по внохд №741/2013г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.