6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
София, 01.03.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при участието на секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 427/2012 година
Производството е по чл. 47, т.2 и т.3 ЗМТА.
Образувано е по предявен иск от [фирма], [населено място], срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], за отмяна на решение от 06.12.2011 г. по ВАД № 443/2010 г. на АС при БТПП, с което Търговското дружество [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] следните суми: 36 167.11 лв. – обезщетение за вреди, претърпени вследствие погиване на стока по договор за международен автомобилен превоз от 04.08.2005 г., ведно със законната лихва върху същата сума от 10.08.2010 г. до окончателното изплащане; 2 000 лв. представляваща част от законната лихва върху сумата 36 167.11 лв., считано от 09.08.2005 г. до 09.08.2010 г. и 4 091 лв. – разноски по делото.
В исковата молба се поддържа, че са налице основанията по : 1. чл.47, т.2 ЗМТА – недействителност на арбитражното споразумение, тъй като сключеният на 04.08.2005 г. договор, предмет на арбитражния спор, е договор за международен автомобилен превоз на товари и е подчинен на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари, като в договора няма арбитражна клауза за разглеждане на спора от АС при БТПП, а арбитражното споразумение от 25.10.2010 г., отразено в протокола по арб.дело не съдържа клауза за прилагане на Конвенцията, съгласно императивната норма на чл.33 от същата и то е нищожно на основание чл.41, пар.1 от Конвенцията; а от друга страна, процесуалният пълномощник на ищеца не е бил надлежно упълномощен за сключване на арбитражно споразумение в производството пред АС при БТПП ; 2. предметът на спора не подлежи на арбитраж – чл.47, т.3, предл. 1 ЗМТА, тъй като превозният договор не съдържа арбитражна клауза, даваща компетентност на АС при БТПП, а определя компетентност на АС при Националната транспортна камара /Н./ [населено място], а арбитражното споразумение от 25.10.2010 г. от арбитражно заседание на същата дата, отразено в протокола, не съдържа клауза за прилагане на КДМАПТ и 3. по чл. 47, т.3, предл.второ ЗМТА – арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България, поради нарушаване на основополагащи за правовия ред принципи – принцип на равенство на страните в процеса, принципа за законност, състезателното начало и за установяването на истината, предвид позоваване на показанията на свидетели, срещу които е образувано досъдебно производство за лъжесвидетелстване. По съображения в исковата молба, поддържани в публично съдебно заседание от процесуалния пълномощник на ищеца, както и в представени писмени бележки, се иска отмяна на арбитражното решение, с присъждане на разноски.
Ответникът – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва изцяло предявените искове и моли за отхвърлянето им, като счита за неоснователни всички твърдения на ищцовото дружество. Подробни съображения са изложени в писмения отговор, поддържани в публичното съдебно заседание с искане за отхвърляне на иска, с присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение след като прецени данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаните основания за отмяна на арбитражното решение, приема следното:
Исковата молба е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, което обуславя допустимостта на предявения иск за отмяна.
Искът за отмяна на арбитражното решение на първото поддържано основание по чл.47, т.2 ЗМТА, е неоснователен.
Не се спори между страните, че в резултат на допусната от ищеца в арбитражното производство грешка, исковата молба е подадена до АС при БТПП, вместо до Арбитражния съд при Националната транспортна камара/Н./ – [населено място], който съд е посочен в съдържащата се арбитражна клауза в транспортна заявка – договор № 0507/1/1/0368/BG/UK/00 от 04.08.2005 г. като компетентен да се произнесе по всички спорове, възникнали във връзка с договора.
За да обоснове собствената си компетентност, сезираният АС при БТПП е съобразил : становището на ищеца/сега ответник/ в молба от 30.09.2010 г., в която макар и да признава, че компетентен е АС при Н. – [населено място], е предложил, при съгласие на ответниците, спорът да бъде разгледан от АС при БТПП; изявеното съгласие от процесуалния пълномощник на ответниците, както и депозираната от тях изрична писмена молба, в която са приели делото да се разгледа от АС при БТПП. Решаващият орган е направил извод, че е налице валидно арбитражно споразумение, съгласно чл.7, ал.3 ЗМТА.
Както многократно ВКС е имал повод да се произнесе, арбитражното споразумение представлява абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща компетентността на арбитражния съд да се произнесе по спора, с който е сезиран. За валидността на арбитражното споразумение/клауза/, в качеството му на процесуален договор, е необходимо наличие на писмено съгласие на страните, или на техни надлежни представители за възлагане на конкретно посочен арбитраж да разреши посочените в споразумението спорове във връзка с определено правоотношение. Легално определение на арбитражното споразумение, както и изискванията за валидност са дадени в чл.7 ал.1 и ал.2 ЗМТА.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 ЗМТА арбитражното споразумение се смята за сключено и тогава, когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание приеме спорът да бъде разгледан от арбитража, или когато участва в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитража. При наличие на условията, посочени в тази разпоредба, постановеното от арбитражния съд решение не подлежи на отмяна на предвиденото в чл.47, т.2 ЗМТА основание.
В случая, съгласието на страните за арбитраж на всички спорове, произтичащи от посочената по-горе транспортна заявка – договор, е обективирана в самия договор, с изрична клауза за прилагане на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/. Арбитражната клауза съответства на изискванията на чл.7, ал.1 и ал.2 ЗМТА, като възлагането на конкретния спор за решаване от АС при БТПП, вместо от посочения в арбитражната клауза арбитражен съд, е осъществено при спазване на изискванията на ал.3 на чл.7 ЗМТА. Независимо от първоначалното оспорване на компетентността на АС при БТПП, в смисъл – на конкретната арбитражна институция, която следва да разгледа и реши спора, в рамките на арбитражното производство – в съдебно заседание на 25.10.2010 г. и в писмена молба от 05.11.2010 г. процесуалният пълномощник на ответното дружество/сега ищец/ и на [фирма], както и лично Н. В., в качеството му на управител на [фирма] и като ЕТ, е заявил изрично съгласие за разглеждане на спора от АС при БТПП. Или, предвид сезирането от ищеца/сега ответник/ на АС при БТПП и изричното съгласие на ответниците по арб.дело, е изменено само част от съдържанието на арбитражната клауза – по отношение на конкретната арбитражна институция и по този начин е преодоляно единствено обозначаването в клаузата на АС при Н. като компетентен арбитражен съд и съответно по този начин е обоснована компетентността на арбитражният съд, постановил решението. В останалата част от съдържанието на арбитражната клауза липсва изменение и не би могло да се приеме, че се касае за изцяло ново арбитражно споразумение, сключено при условията на чл.7, ал.3 ЗМТА.
По тези съображения, настоящият състав намира, че не следва да преценява по същество доводите на ищеца за нищожност на арбитражното споразумение, основани на императивни разпоредби на СМR.
Искът за отмяна по чл.47, т.3, предл. първо ЗМТА е основан на същите разпоредби от СМR, сочени от ищеца и при първото основание – чл.31, пар.1, чл.33, чл.39, пар.1. С оглед изразеното по-горе становище относно валидността на арбитражната клауза/ чл.7, ал.1 – 3 ЗМТА/, предвиждаща арбитраж за споровете във връзка с конкретния договор за международен автомобилен превоз на стоки и приложението на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки/каквото е изискването на чл.33 СМR/ при разглеждане на спора от арбитраж, както и изменението на арбитражната клауза относно конкретния арбитражен съд, следва да се приеме, че са налице и двете кумулативно предвидени предпоставки за надлежно разглеждане на спора от АС при БТПП.
Не може да се приеме, че е налице поддържаното основание по чл.47, т.3, предл.второ ЗМТА – противоречие на арбитражното решение на обществения ред на Република България. Употребеното от законодателя понятие „обществен ред” включва императивни правни норми от публичен характер, както и конституционно установени основни принципи на правовия ред в Република България. Когато при разглеждането на абритражното дело и постановяване на решението е нарушена свръхповелителна норма от публичен характер, или е накърнен основополагащ принцип, решението би било несъвместимо с обществения ред.
Доводите на ищеца, свързани с твърдения, че решаващият орган е зачел показанията на свидетелите А. В. А. и Л. Г. Т., срещу които е заведено досъдебно производство за престъпление по чл.290 НК, не могат да обосноват посоченото основание за отмяна на арбитражното решение. Видно от мотивите на решаващия орган решението не е основано на показанията на посочените свидетели, а и позоваването на Постановление на Софийска градска прокуратура с данни за висящо досъдебно производство не е достатъчно, за да се направи извод, че начинът, по който е взето решението противоречи на обществения ред. Това основание би било налице само в случай на влязла в сила присъда по чл.290 НК срещу посочените свидетели и при положение, че решаващите изводи на АС са основани на техните показания.
Твърденията на ищеца, че разглеждането и решаването на арбитражното дело не е извършено по реда на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки са допълнително въведени в настоящия процес/ в публично съдебно заседание на 30.01.2013 г. и в писмените бележки на процесуалния му пълномощник/, поради което е недопустимо да се преценяват. От друга страна, те са изцяло относими към законосъобразността на изводите на арбитражния орган и не подлежат на проверка и преценка в производството по иска за отмяна на арбитражното решение.
По изложените съображения, предявеният иск за отмяна на решението на АС при БТПП по ВАД № 443/2010 г., на основание чл.47, т.2 и т.3 ЗМТА е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на делото, на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 2 000 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], [населено място], срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] иск за отмяна на решение от 06.12.2011 г. по ВАД № 443/2010 г. на АС при БТПП, като неоснователен.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 2 000/ две хиляди/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: