О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
София, 23.02.2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 150 по описа за 2016 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. С. А., чрез адв. С. Х., срещу въззивно решение № 1844/06.11.2015 г. по въззивно гр. д. № 2071/2015 г., постановено от Варненския окръжен съд.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна [фирма], [населено място], представлявано от управителя М. И. А., чрез юрисконсулт М. Х., е отговорило в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като отменил решението на първостепенния Варненски окръжен съд, отхвърлил исковете на П. С. А. против [фирма], [населено място] за прогласяване недействителност на клауза от допълнително споразумение от 06.06.2014 г. към трудов договор между страните, на осн. чл. 74, ал. 4 КТ, за отмяна на заповед за уволнение № 124/16.06.2014 г., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, за възстановяване на работника на заеманата преди уволнението длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1, КТ, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
За да постанови този резултат, съдът установил, че П. А. е заемала длъжността „специалист фактуриране бизнес клиенти“ в Дирекция „Фактуриране“ по безсрочен трудов договор. С допълнително споразумение от 06.06.2014 г. служителят е бил преназначен на длъжност „специалист заплати“ в Дирекция „Човешки ресурси“, считано от 09.06.2014 г. Уговорен е бил срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, на осн. чл. 70, ал. 1 КТ. Трудовото правоотношение е било прекратено в срока за изпитване – със заповед от 16.06.2014 г., считано от 17.06.2014 г. Съдът приел, че двете длъжности се различават по трудови функции и по функционална подчиненост, поради което не са сходни и разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ не намира приложение.
Свидетелят И. посочила, че през седмицата от 02.06.2014 г., на П. А., при връчване на допълнителното споразумение, й казали, че цялата седмица може да си почива и да не се явява на работа; юристката на предприятието я посъветвала цяла седмица да си стои в къщи. Според свидетеля Д., в периода 09.06. – 16.06.2014 г. ищцата А. ходила всеки ден на работа, но не била допускана.
Съдът намерил, че показанията са компрометирани, защото свидетелят И. също била съкратена и очевидно не е безпристрастна към изхода на спора. Освен това указанията били дадени в устна форма и от неовластено за това лице, били са в противоречие с поетото от А. задължение още при постъпването й на работа да изпълнява задълженията си, визирани в разпоредбата на чл. 126 КТ, едно от които е редовното явяване на работа; неизпълнението му за повече от два последователни дни, без уважителни причини, би могло да я компрометира и да стане основание за прекратяването на правоотношението на дисциплинарно основание.
Съдът намерил, че оспорваната клауза от допълнителното споразумение към трудовия договор не е недействителна. Според съда, хипотезите на чл. 74, ал. 1 КТ са лимитивно изброени, и след като Кодексът се явява специален спрямо общия закон – ЗЗД, то и визираната предпоставка „заобикаляне на закона“ следва да се разбира само в рамките на разпоредбите на КТ и производните от него нормативни актове. Поради това, според съда, в случая, може да се мисли само за заобикаляне разпоредбата на чл. 130а КТ – право на информация и консултации в случай на масово уволнение. По делото има само косвени данни, че предприетите действия на работодателя по преназначаване на А. на нова длъжност са били обусловени от намерението да се предприемат масови уволнения. В тези случаи работодателят е длъжен да спази процедурата, уредена в чл. 130а КТ, но по делото няма нито конкретно наведени твърдени в тази връзка, нито убедителни доказателства.
Касаторът повдига в изложението въпроса: противоречието и заобикалянето на закона, визирани в чл. 74, ал. 1 КТ единствено противоречие с разпоредбите на КТ ли касаят, или и разпоредби, визирани в други нормативни актове. Поддържа противоречие на разрешението, дадено от въззивната инстанция със задължителна съдебна практика – решение № 305/02.12.2013 г. по гр.д. № 1449/12 г. на ВКС, решение № 200/17.05.2011 г. по гр.д. № 1018/2010 г. на III г.о. на ВКС, решение № 625/12.11.2010 г. по гр.д. № 1313/2009 г. на ВКС, III г.о.
Насрещната страна [фирма], [населено място] отговаря, че не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото в цитираните решения са разгледани казуси, които не са идентични с настоящия.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че поставеният материалноправен въпрос е включен в предмета на спора и обуславя правните изводи на въззивния съд, при които е постановен крайния резултат по спора. Налице е и противоречие на разрешението на Варненския окръжен съд и тълкуването, прието с цитираните по-горе съдебни актове, в които състави на Върховния касационен съд са приели, че нарушения и заобикаляне на правни норми, включително извън разпоредбите на КТ и производни от него съдебни актове, попадат в хипотезите на чл. 74, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 КТ.
Вторият въпрос, поставен в изложението – законно ли е уволнение по чл. 71, ал. 1 КТ, когато не е извършено в изпитателния срок, а преди той да започне да тече, е неотносим към постановеното от съда, защото въззивната инстанция не е го е обсъждала – няма фактическо заключение, кога е започнал да тече изпитателния срок по допълнителното споразумение, съответно, че уволнението е преди това; по основателността/неоснователността на подобен довод за незаконност на уволнението съдът не е изложил съображения.
В заключение, касационно обжалване следва да се допусне, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие в тълкуването на чл. 74, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 КТ, дадено от въззивния съд и от състави на ВКС по реда на чл. 290 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1844/06.11.2015 г. по въззивно гр. д. № 2071/2015 г., постановено от Варненския окръжен съд.
Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса по делото – чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: