Р Е Ш Е Н И Е № 203
гр. София, 21.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в откритото заседание на осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
При секретаря Даниела Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2973 по описа за 2015 г.
Производството е по реда на глава ХХІV ГПК.
Образувано е по молба от И. Т. И. с искане на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 2 ГПК да бъде отменено влязлото в сила решение № 4/ 09.01.2014 г. по гр. д. № 662/ 2013 г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което частично е потвърдено решение № 644/ 27.07.2013 г. по гр. д. № 3926/ 2012 г. и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД молителят е осъден да заплати на Р. И. Х. сумата 10 000 лв. (част от вземане в пълен размер 50 000 лв.). Молителят твърди, че по приключилото дело не е надлежно представляван, тъй като в нарушение на законовите изисквания с определение по чл. 47, ал. 6 ГПК му е бил назначен особен представител.
Ответникът по молбата Р. И. Х., ищец по приключилото дело, я намира неоснователна. Претендира разноски.
Ответницата по молбата Л. П. Й., ответник по отхвърления главен иск по приключилото дело, също я намира неоснователна и претендира разноски.
С определение № 204/ 15.06.2015 г. по настоящото дело молбата е допусната до разглеждане, но е неоснователна.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че определението за назначаване на особен представител на ответника на разноски на ищеца (чл. 47, ал. 6 ГПК) е охранителен акт, който учредява надлежна представителна власт, само ако са спазени законовите изисквания за неговото постановяване. В рамките на висящото дело тяхното нарушаване е въпрос, за който съдът е длъжен да следи служебно (чл. 101, ал. 1, изр. 1 ГПК). Въпросът може да постави и ответникът, който е узнал за разглеждането на делото, включително чрез обжалване на постановеното решение. Представителната власт е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на процесуалните действия, а решението, при нейната липса е недопустимо. Недопустимите съдебни решения обаче също влизат в сила и пораждат последици. Защитата на ответника, който се явява обвързан от силата на пресъдено нещо на недопустимото решение, е чрез извънредния способ за контрол за неговата отмяна при основанието на чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 2 ГПК. Обсъжданите процесуални норми са проекция на чл. 56 от Конституцията на Република България. Основният закон поставя сред основните права правото на защита на всеки гражданин, когато са нарушени или застрашени неговите права и законни интереси. Ненадлежното представителство на ответника е частен случай на нарушение на съдопроизводствено правило, което лишава ответника от участие и защита в исковото производство.
Следователно определението за назначаване на особен представител на разноски на ищеца е охранителен акт с особен режим. Въпросът за неговата законосъобразност не се решава по общите правила на глава 49-та ГПК. Докато делото е висящо, незаконосъобразното определение по чл. 47, ал. 6 ГПК може да бъде оттеглено от съда, който го е постановил, може да причини обезсилване на постановеното решение/ решения, а след влизането на решението в сила – осъществява основанието на чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 2 ГПК на извънредния способ за контрол в глава Х. ГПК. Следователно основният въпрос, който Върховният касационен съд е длъжен да реши по настоящото производство, е относно законосъобразността на определението от 07.03.2013 г. по гр. д. № 3926/ 2012 г. на Шуменски районен съд. С това определение първостепенният съд е назначил адвокат С. М. П. за особен представител на молителя, ответник по евентуалния иск по приключилото дело.
В исковата молба е посочен негов адрес. От този адрес съобщението с преписи от исковата молба и приложенията е върнато в цялост с отбелязване от връчителя, че по сведение на съседи ответникът от две години не живее там, а новият адрес е неизвестен. Връчителят е удостоверил, че е залепил уведомление до молителя на входната врата. След изтичане на 2-седмичния срок по чл. 47, ал. 2 ГПК, в който последният не се е явил, за да получи съдебните книжа, първостепенният съд е указал на ищеца да представи справка за адресната му регистрация (чл. 47, ал. 3 ГПК). Представената е засвидетелства, че адресът по исковата молба съвпада с постоянния и настоящия адрес. Първостепенният съд е приел, че изложеното осъществява предпоставките на фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК; постановил е съобщението до молителя да се приложи към делото и е поискал от Адвокатска колегия – [населено място] да предложи адвокат, който да бъде назначен за особен представител на разноски на ответника по молбата-ищец по приключилото дело. След постъпило уведомително писмо от АК – [населено място] адв. С. М. П. е назначена за особен представител на молителя с определение от 07.03.2013 г. по гр. д. № 3929/ 2012 г. на Шуменския районен съд.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че изложеното осъществява законовите изисквания за законосъобразност на определението по чл. 47, ал. 6 ГПК. Неверни са твърденията в молбата за отмяна, че е неясно къде точно връчителят е залепил уведомлението по чл. 47, ал. 2 ГПК. На лист 83 от делото на Шуменски районен съд се намира съобщението, върнато в цялост от призовкаря. Връчителят е засвидетелствал, че е залепил уведомлението до ответника по евентуалния иск на вратата на апартамента. Съставеният документ е официален удостоверителен и задължава съдът да приеме засвидетелстваният факт за осъществен (чл. 179 ГПК). Не намира опора в закона доводът на молителя, че връчителят е бил длъжен да залепи уведомление и на пощенската кутия. Съгласно чл. 47, 1, изр. 1 ГПК, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия. Несъстоятелни са и оплакванията, че е неясно какво е било съдържанието на уведомлението. То е сред документите по образците на съдебни книжа по ГПК, утвърдени в Наредба № 7/ 22.02.2008 г. на министъра на правосъдието, издадена в законовата делегация на чл. 55 ГПК. Изложеното изключва основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Молителят като ответник по евентуалния иск по приключилото дело е представляван надлежно от адв. С. М. П., назначена за особен представител при спазване изискванията на процесуалния закон.
При този изход в тежест на молителя следва да се поставят разноските, които ответниците по молбата са направили в настоящото производство.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. Т. И. за отмяна на влязлото в сила решение № 4/ 09.01.2014 г. по гр. д. № 662/ 2013 г. на Шуменски окръжен съд при основанието на чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 2 ГПК.
ОСЪЖДА И. Т. И. да плати на Р. И. Х. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 996 лв.
ОСЪЖДА И. Т. И. да плати на Л. П. Й. сумата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК 1 900 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.