3
3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 210
София, 19 юни 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на …..осемнадесети май…. две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ЖАНИНА НАЧЕВА
при участието на секретаря…..КРИСТИНА ПАВЛОВА………и на прокурора…..БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ……изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 411 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. Б. К. срещу решение № 4 от 12.01.2015 г. по внохд № 667/2014 г. на Софийския апелативен съд. Релевирани са трите касационни основания и при условията на алтернативност се иска подсъдимият да бъде оправдан, делото да се върне за ново разглеждане или наказанието да се определи при основанието по чл.55 от НК.
В съдебно заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение, установи следното:
С присъда № 15/ 07.04.2014 г. по нохд № 283/2013 г. Пернишкият окръжен съд признал подсъдимия К. за виновен в това, че на 05.01.2013 г. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност- лов на дивеч, в нарушение на чл. 65 т.15 от З. по непредпазливост причинил смъртта на И. Д. П., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл.123 ал.4, вр. ал.1 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил за срок от три години по реда на чл.66 от НК.
С атакуваното решение Софийският апелативен съд намалил наказанието на шест месеца лишаване от свобода. Потвърдил присъдата в останалата й част.
Оплакването в касационната жалба, че авторството на подсъдимия не е доказано по несъмнен начин не може да бъде споделено. Софийският апелативен съд е направил собствен анализ на събраните по делото доказателства и след като ги е оценил добросъвестно и в съвкупност помежду им е мотивирал становището си за безспорна установеност на фактическата обстановка, възприета от първата инстанция. Дал е убедителен отговор на направените пред него възражения по отношение на експертните заключения, които отново се правят и в касационната жалба.
Върховният касационен съд също не счита, че комплексната експертиза /протокол 298/ използва неясни критерии и не дава отговор на съществени за правилното решаване на делото въпроси. В съобразителната част на експертното изследване и в съдебно заседание, вещите лица подробно са отговорили на всички зададени им въпроси, включително на въпроса защо приемат, че фаталният изстрел е произведен именно от подсъдимия К., а не от св. Г. Г.. В обосноваване на отговорите си експертите са ползвали протоколите за оглед на местопроизшествието, протокола за оглед на трупа на глигана, СМЕ на трупа на пострадалия, както и заключението на комплексната експертиза /протокол 13/, направила физикохимични и балистични изследвания на оръжията на всички участници в лова, които са възпроизвели изстрели по животното и на всички гилзи, иззети от местата, на които са били ловците. Правилен е изводът на въззивната инстанция, че коментираната експертиза се базира на установени по делото обстоятелства, проверени и чрез експериментална стрелба, поради което няма никакво основание за съмнения в обосноваността и правилността на експертното заключение.
При приетите за установени факти, материалният закон е приложен правилно, като касационният състав не счита, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Няма спор, че ловът на дивеч е дейност, правно регламентирана със Закона за лова и опазването на дивеча и представлява източник на повишена опасност. В закона са въведени редица изисквания за упражняването на тази дейност, като в чл. 65 т.15 изрично е указано какви боеприпаси имат право да ползват ловците при групов лов на дива свиня с гладкоцевно оръжие- боеприпаси тип „куршум” и сачми с диаметър до 6 мм. Това не е случайно, защото при груповия лов участват повече ловци и поради това съществува по-голяма опасност от взаимно нараняване. Жалбоподателят не е могъл да предвиди, че пострадалият ще се премести от определената му пусия, но съставомерният резултат не се дължи само на това негово поведение. Подсъдимият не е имал право да използва различни от указаните в закона боеприпаси и поради дългогодишния си опит като ловец е имал познания за пораженията, които те нанасят при нараняване. Затова съдът правилно е приел, че К. е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, като сам се е поставил в невъзможност да ги предотврати.
Върховният касационен съд намира, че съдът правилно е индивидуализирал наказанието, ръководейки се от разпоредбата на чл.54 от НК. Съобразени са всички смекчаващи вината на К. обстоятелства, включително съпричиняването от страна на пострадалия. Софийският апелативен съд е изложил убедителна аргументация за отсъствието на обстоятелства, които да са многобройни или изключителни по своя характер и правилно е отказал да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК. Атакуваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основания чл. 354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4/ 12.01.2015 г на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 667/2014 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: