Р Е Ш Е Н И Е
№ 212
СОФИЯ, 26. 06. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 9 март 2009 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Виолета Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 65/08 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл.218 а, ал.1, б. ”а” ГПК / отм./ във вр. с §2, ал.3 ГПК.
С решение № 536/ 07 г. по в.гр.д. № 569/07 г. на Пазарджишкия окръжен съд е оставено в сила решение № 42 от 18.05.2007 г. по гр.д. № 66/07 г. на Районен съд П. , с което е отхвърлен предявеният от В. П. В. срещу В. К. П. лично и като майка и законен представител на малолетната А. Б. П. и Д. Б. П. иск за отмяна на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 3, т.І, н.д. № 7/92 г., на основание чл. 227, ал.1, б.в” ЗЗД.
Против въззивното решение е подадена касационна жалба от В. П. В. чрез неговия пълномощник адв. В. И. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата, необоснованост и нарушение на материалния закон.
Ответниците по касация не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените в жалбата доводи, намира :
От фактическа страна по делото е установено, че на 03.01.1992 г. с нотариален акт № 3, т.І, н.д. № 7/92 г. В. П. В. и съпругата му Д. Б. В. са дарили на своя син Б. В. П. следния свой собствен недвижим имот: парцел **** 148 в кв. 27 по плана на с. И., Пловдивска област, с площ от 900 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда, като са си запазили пожизнено право на ползуване върху него. Дареният Б. В. П. е починал на 15.07.2006 г. и е оставил за наследници съпруга и деца – ответниците по делото.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е намерил, че от събраните по делото доказателства не се установява основанието за отмяна на дарението по чл. 227, ал.1, б.”в” ЗЗД да е възникнало приживе на наследодателя на ответниците. На следващо място е посочил, че ищецът не доказал трайна нужда от издръжка предвид здравословното и материалното си състояние. Като допълнителен аргумент за отхвърляне на иска е приел, че ответниците нямат възможност да отделят средства от доходите си за допълване издръжката на дарителя, тъй като това би затруднило собствената им издръжка и би ги злепоставило.
Въззивното решение е правилно.
За успешното провеждане на иска за отмяна на дарението на основание чл. 227, ал.1, б. ”в” ЗЗД- поради недаване на издръжка, предявен срещу наследниците на надареното лице, необходимо е да се установи, че това задължение е възникнало, докато надареният е бил жив. По начало дарението е едностранна сделка и не създава за дарения задължение да издържа или подпомага дарителя си. Такова задължение възниква при настъпване на нови факти – дарителят да изпадне в нужда и да поиска помощ от дарения. От този момент моралното задължение на дарения се трансформира в правно, неизпълнението на което е скрепено със санкция – отмяна на дарението. Дори дарителят трайно и за продължителен период от време да се е нуждаел от издръжка, докато не поиска такава от надареното лице, задължението остава морално и неизпълнението му не обосновава основание за отмяна на дарението по чл. 227, ал.1, б.”в” ГПК.
В съответствие с доказателствата по делото е изводът на въззивния съд, че докато е бил жив наследодателят на ответниците, дарителят не е търсил от него издръжка. Такава е поискана от наследниците на Б. П. след неговата смърт с нотариална покана от 13.12.2006 г. При това положение обосновано въззивният съд е приел, че ответниците не са носители на правното задължение за издръжка, след като такова не е възникнало и за техния наследодател.
С оглед изложеното безпредметно е да се обсъжда дали ищецът се е нуждаел от издръжка и дали доходите му от пенсия са били достатъчни за поддържане на нормален жизнен стандарт, съответствуващ на възрастта, здравословното му състояние, икономическите и социалните условия в страната, в каквато насока са наведените в касационната жалба доводи.
По тези съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 536/ 07 г. постановено по в.гр.д. № 569/07 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :