Р Е Ш Е Н И Е
№ 241
София , 25. 06. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети март, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Ан.Иванова
като разгледа докладваното от съдия Василка Илиева
гр.д. N 775 по описа за 2009 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 857 от 7.08.2009 г. е допуснато касационно обжалване ,по касационна жалба на П. С. А., С. А. А. и М. Г. А. ,на решение № 332 от 3.11.2008 г. по гр.д. № 461 от 2008 г. на П. окръжен съд в хипотезата на чл.280 ал.1, т.1 ГПК по процесуалния въпрос за обсъждане при условията на чл.188 ал.1, т.1 ГПК /отм./ на всички доказателствени средства, съпоставянето им с твърденията и възраженията на страните и по материално- правните въпроси за придобиването на реституиран по реда на ЗПСЗЗ имот на оригинерно основание , при условията на чл.79 ал.1 ГПК, както и за кръга на наследниците , определени съобразно момента на откриване на наследството , в каквато насока е и т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. по тълкувателно дело № 1 от 1998 г. на ОСГК на ВКС.
В касационната жалба се позовават на неправилност на решението като подържат, че е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон – всички основания , посочени в чл.281, т.3 ГПК.
Ответниците – наследници на З. К. Г. не вземат становище.
Ответникът- Й. Т. К. оспорва касационната жалба и счита, че постановеното решение е правилно.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
К. решение е постановено след решение № 248 от 12.05.2008 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение , с което е обезсилено на процесуално основание предходното въззивно решение и делото е върнато за ново произнасяне от друг съдебен състав на П. окръжен съд.
Въззивният съд,при новото разглеждане на делото, е уважил предявените в обективно и субективно съединение искове от наследниците на З. К. Г. , поч. на 1.05.1963 г. срещу П. С. А., С. А. А. и М. Г. А. с правно основание чл.124 ал.1 ГПК /чл.97 ал.1 ГПК отм./ и чл.108 ЗС за ливада с площ от 0, 850 дка , шеста категория , находяща се в строителните граници на с. К., община “., обл. Пернишка в местността “З”, съставляващ парцел **** от кв.1 по плана за с. К. от 1992 г. и ливада с площ от 0, 983 дка, шеста категория , находяща се в строителните граници на с. К., община “., област “П“ , съставляващ парцел **** 154 от кв.1 по плана за с. К. от 1992 г.,като е приел, че ищците са установили собствеността си по силата на земеделска реституция,както и че ответниците владеят имотите без правно основание. За да достигне до този извод,съдът е преценил конкуренцията на права между ищците, доказващи собствеността си по силата на земеделска реституция , осъществена с решение № 6 от 30.10.1992 г. на ПК, с. К., с което двете ливади са върнати на ищците като наследници на З. /Заре/ К. Г. / у-ние на наследници № от 26.03.2004 г./в реални граници по реда на чл.10, ал.7 ЗПСЗЗ. и представените от ответниците нотариални актове както следва: н.а. № 51, т.02, н.д. № 619 от 1985 г. , с който П. С. А. , която към момента е била в брак със С. А. А. е придобила единият имот, а с н.а. № 82, т.01, н.д. № 252от 1987 г. М. Г. А. по дарение от баща си е придобил другия имот и е намерил, че закона е дал предимство на лицата, в чиято полза се реституират имотите по реда на ЗПСЗЗ , ако в тези имоти не са изградени сгради до 1.03.1991г.
Касираното решение е необосновано и неправилно,а касационните оплаквания са основателни, поради следното :
Ищците Й. Т. К. , К. С. Д., П. С. Д., В. Б. К., Н. Б. К., М. П. М., Е. П. Г., Е. А. З., Й. П. Д., В. П. П. , Р. Д. Т., С. Р. Т., Д. Р. Т., Д. П. Г., К. П. Д. , С. Б. Д., Б. М. Д., И. М. Я. ,Н. К. Т., К. Г. С., Н. А. К., В. С. Т., А. Л. К., А. Л. М., Т. А. Т., Я. Д. Т., Д. Т. К., А. Т. Е. , И. Ц. Г. , Ц. И. Г., Ж. И. Г. , Х. Й. Й., С. Р. И., Д. Р. И. , Б. С. И. , С. А. И., В. А. Н., И. А. Н., Н. И. Н., М. И. Т., Д. И. Н., К. С. Н., В. Г. Т. С. П. Н., П. Б. Н. ,Р. Б. Б., С. А. Н., Д. А. Ц., Г. А. Н., В. Л. Н., И. Л. Н. , Б. Л. Н., Ю. А. Н., И. Е. Н., Г. И. Р., П. И. Р., Д. М. С. , М. М. П., Л. Н. Попова, К. Н. П., Р. В. Д. , П. В. Ц., М. Б. С., Е. Б. Ш., Ц. Б. К., А. О. П.,Й. О. П. , И. В. Н., М. Б. Н., Д. П. Н. и С. П. Н. са заявили собственост по силата на наследствено правоприемство, като наследници на З. /Заре/ К. Г. / у-ние на наследници № от 26.03.2004 г. и по земеделска реституция , извършена при условията на чл.14 ал.1 ЗПСЗЗ и чл.10 ал. 7 ЗПСЗЗ в реални граници с т.10 и т.11 от решение № 6 от 30.10.1992 г. на ПК, с. К.. По делото са депозирани преписи извлечения от емлячния регистър на с. К.,от които се установява, че ливади в посочените местности са били декларирани за данъчно облагане от името на З. Г.
От представеното у-ние за наследници № от 26.03.2004 г. е безспорно , че всички ищци са наследници на Г. по съребрена линия. Посочените в удостоверението са низходящи наследници на негови покойни братя и сестра, като братята са починали преди наследодателя, а сестрата е починала след постановяване на решението за възстановяване на имота. В удостоверението е отразено както следва :
Д. К. Г. брат, починал на 4.10.1929 г. преди наследодателя;
Г. К. Г. – брат, починал на 28.05.1958 г. преди наследодателя и
Следователно призовани към наследяване са низходящите наследниците и то по коляно на преживялата наследодателя сестра Х, които са Н. И. Н., М. И. Т., К. С. Н., В. К. Т. , С. П. Н., П. Б. Н., Р. Б. Б. , Д. П. Н. , С. П. Н., С. А. Н. ,Д. А. Ц., Г. А. Н. , И. В. Н. ,В. Л. Н., И. Л. Н., Б. Л. Н., И. Е. Н., Г. И. Р., П. И. Р. ,Д. М. С. ,Мариана М. П. , Д. Н. П. , К. Н. П., Р. В. Д. , П. В. Ц., М. Б. С. , Е. Б. Ш., Ц. Б. К., А. О. П. и Й. О. П.
По отношение на недвижимите имоти, които се възстановяват по реда на ЗПСЗЗ е извършена промяна в закона , като за тези имоти е създадена фикцията „новооткрито наследство“. С нея се обособява възстановената собственост в отделен обект за наследяване, за който ще се прилагат специално създадените правила, без да се променя времето и мястото на откриване на наследството, а оттам и кръгът на наследниците. В случая наследството е открито през 1963 г., поради което роднините по съребрена линия от шеста степен не могат да наследят имотите, защото не са били законни наследници по смисъла на тогава действуващите разпоредби на чл. 5 – 10 ЗН. Изменението на чл. 8 ЗН с приемането на новата алинея 4 в Държавен вестник, бр. № 60 от 1992 г. има действие занапред и се прилага само за наследствата, открити след влизането й в сила. Към момента на откриване обаче на наследството на З. Г. е действала разпоредбата на чл.8 ал.1 ЗН , която предвижда, че когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части,както и разпоредбата на чл.10 ал.2 ЗН разпореждаща ,че кръга на наследниците по съребрена линия се ограничава до низходящите синове и дъщери и внуци.
Следователно наследството е преминало в преживялата сестра Х. К. Н. , която е била наследена от своите низходящи и от синовете и внуците на починалите братя по колена както следва:
Брата Д. К. Г. е наследен по коляно само от низходящите си М. П. К. , Д. П. Г. , К. П. Д. , които са преживяли внуци на сина му П. Д. Г. и не се наследява от наследниците на внук С. П. Д.
Преди образуването на съдебното производство обаче е починала М. П. К. /у-ние № 2* от 26.11.2007 г. / като е оставила наследници Б,В. Б. К. и Н. Б. К. по отношение на които е прекратено производството, тъй като иска е бил предявен след като тяхната майка вече е била починала.
Брата Т. К. С. е починал и по правилото на чл.10 ал.2 ЗН към наследяване са призовани неговите преживели синове и внуци: Н. К. Т., В. С. Т., А. Л. К. и А. Л. М., Т. А. Т., Я. Д. Т. и Й. Т. К..
Н. на покойния брат Г са: С. А. Г. ,В. А. Н., И. А. И. , Д. Г. П.
Иска по отношение на останалите ищци следва да се отхвърли ,тъй като те не са призовани към наследяване на З. Г. съобразно разпоредбите на ЗН, действащи към датата на откриване на наследството 1963 г.
По отношение на лицата, призовани към наследяване иска следва да се отхвърли, поради изтекла в полза на ответниците придобивна давност по смисъла на чл.79, ал.1 ЗН, която е започнала да тече от 1992 г. и не е прекъсвана или спирана до завеждането на исковата молба през 2004 г.
На оригинерно основание ответниците са станали собственици на имота, като давностният срок е започнал да тече след възстановяване на собствеността в полза на наследниците на З. Г. . Р. на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ е приложима само относно имотите, чиято собственост следва да се възстанови по ЗПСЗЗ и не се отнася до процесните имоти, тъй като собствеността върху тях вече е възстановена в полза на физическите лица. Първичното придобиване на правото на собственост на тези недвижими вещи следва да се подчини на общият принцип на придобиване на имот, поради изтекла в полза на владеещите го лица придобивна давност, при наличието на анимуса за своене .
Ответниците от своя страна се легитимират като собственици с нотариални актове както следва: н.а. № 51, т.02, н.д. № 619 от 1985 г. , с който П. С. А. , която към момента е била в брак със С. А. А. е придобила единият имот, а с н.а. № 82, т.01, н.д. № 252от 1987 г. М. Г. А. по дарение от баща си е придобил другия имот . Тези нотариални актове обаче не ги легитимират като собственици ,именно защото е налице разпоредбата на чл.10 ал.7 ЗПСЗЗ позволяваща земеделска реституция и по отношение на урбанизираните недвижими имоти, които не са били законно застроени до 31.03.1991 г. От момента на трансформирането на кооперативната собственост и възстановяването на частната собственост в полза на физически лица върху имотите , за тях следва да се прилагат общите правила , включително и възможността за придобиването им на оригинерно основание.
Ответниците са направили и възражението, че са придобили имотите по силата на придобивна давност, която е изтекла в тяхна полза от датата на възстановяване на собствеността през 1992 г. до предявяване на исковата молба- 27.05.2004 г. при условията на чл.79, ал.1 ЗС. Това възражение е направено още на 22.03.2005 г. в представените от ответниците молби- становища. В този период те са своили имота за себе си и са демонстрирали намерението да го придобитият и по посочения начин. В тази насока са и събраните свидетелски показания от Д. А. И. , А. Г. П. , В. И. В. , Н. И. К. .
Следователно липсват доказателства ищците Й. Т. К. , К. С. Д., П. С. Д., В. Б. К., Н. Б. К., М. П. М., Е. П. Г., Е. А. З., Й. П. Д., В. П. П. ,Р. Д. Т., С. Р. Т., Д. Р. Т., Д. П. Г., К. П. Д. , С. Б. Д., Б. М. Д., И. М. Я. ,Н. К. Т., К. Г. С., Н. А. К., В. С. Т., А. Л. К., А. Л. М. ,Т. А. Т., Я. Д. Т., Д. Т. К., А. Т. Е. , И. Ц. Г. , Ц. И. Г., Ж. И. Г. , Х. Й. Й., С. Р. И., Д. Р. И. , Б. С. И. , С. А. И., В. А. Н., И. А. Н., Н. И. Н., М. И. Т., Д. И. Н., К. С. Н., В. Г. Т. С. П. Н., П. Б. Н. ,Р. Б. Б., С. А. Н., Д. А. Ц., Г. А. Н., В. Л. Н., И. Л. Н. , Б. Л. Н., Ю. А. Н., И. Е. Н., Г. И. Р., П. И. Р., Д. М. С. , М. М. П., Л. Н. попова, К. Н. П., Р. В. Д., П. В. Ц., М. Б. С., Е. Б. Ш., Ц. Б. К., А. О. П.,Й. О. П. , И. В. Н., М. Б. Н. ,Д. П. Н. и С. П. Н. да са собственици на ревандикираните вещи , тъй като собствеността върху тях е придобита от ответниците. Само на това основание иска вече се явява неоснователен.
Предявените в обективно съединение искове са неоснователни и постановеното решение, с което се уважават следва да се отмени като неправилно.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на І г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 332 от 3.11.2008 г. по гр.д. № 461 от 2008 г. на П. окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. Т. К. , К. С. Д., П. С. Д., В. Б. К., Н. Б. К., М. П. М., Е. П. Г., Е. А. З., Й. П. Д., В. П. П. ,Р. Д. Т., С. Р. Т., Д. Р. Т., Д. П. Г., К. П. Д., С. Б. Д., Б. М. Д., И. М. Я. ,Н. К. Т., К. Г. С., Н. А. К., В. С. Т., А. Л. К., А. Л. М. ,Т. А. Т., Я. Д. Т., Д. Т. К., А. Т. Е. , И. Ц. Г. , Ц. И. Г., Ж. И. Г. , Х. Й. Й., С. Р. И., Д. Р. И. , Б. С. И. , С. А. И., В. А. Н., И. А. Н., Н. И. Н., М. И. Т., Д. И. Н., К. С. Н., В. Г. Т., С. П. Н., П. Б. Н. ,Р. Б. Б., С. А. Н., Д. А. Ц., Г. А. Н., В. Л. Н., И. Л. Н. , Б. Л. Н., Ю. А. Н., И. Е. Н., Г. И. Р., П. И. Р., Д. М. С. , М. М. П., Л. Н. попова, К. Н. П., Р. В. Д. , П. В. Ц., М. Б. С., Е. Б. Ш., Ц. Б. К., А. О. П.,Й. О. П. , И. В. Н., М. Б. Н., Д. П. Н. и С. П. Н. против П. С. А., С. А. А. и М. Г. А. искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК /чл.97, ал.1 ГПК отм./ и чл.108 от ЗС относно следните недвижими имоти : 1. ливада с площ от 0, 850 дка , шеста категория , находяща се в строителните граници на с. К., община “., обл. Пернишка , в местността “З”, съставляващ парцел **** от кв.1 по плана за с. К. от 1992 г. и 2.ливада с площ от 0, 983 дка, шеста категория , находяща се в строителните граници на с. К., община “., област “П“ , съставляващ парцел **** 154 от кв.1 по плана за с. К. от 1992 г. , като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: