Р Е Ш Е Н И Е
№ 249
Гр.София, 27.12.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА
НАДЕЖДА ТРИФОНОВА
при секретар И.РАНГЕЛОВА
и в присъствието на прокурора К. СОФИЯНСКИ
изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 1042/2019 година.
Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители Р. А. М., Е. А. А., А. А. А., Р. А. А., А. А. А., К. А. А. (последните трима представлявани от майка си А. И. А.), подадена чрез повереника адв. К. С. срещу въззивно решение №161 от 29.07.2019г., постановено по ВНОХД № 181/2019г. по описа на Апелативен съд гр. Велико Търново.
Касационна жалба срещу посоченото въззивно решение е постъпила и от частните обвинители Е. А., действаща лично и като законен представител на Р. Л. Г., Б. Л. Г., М. Л. Г., М. Л. Г., М. Л. Г., подадена чрез повереника адв. С. Ч..
В депозираните жалби се очертават оплаквания срещу справедливостта на определеното наказание на подс.Г. Й. – касационно основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК, конкретно срещу приложението на чл.66 НК, по силата на което е отложено изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 години.
В жалбата на частните обвинители, представлявани от адв.С. се акцентира на обстоятелството, че определеното от апелативния съд наказание не съответства на обществената опасност на деянието и на противоправните му последици, както и че няма да изпълни задачите на специалната и генералната превенция. Основните аргументи са съсредоточени върху мотивите на въззивната инстанция да приложи института на условното осъждане и да измени присъдата на окръжния съд, като приложи разпоредбата на чл.66 НК. Повереникът счита, че в случая се касае за тежко пътно произшествие със сериозни последици, което налага определянето на ефективно наказание на подсъдимия като единствено справедливо, за да изпълни своите превантивни функции и по отношение на останалите членове на обществото. Отправя искане до касационната инстанция да отмени решението на въззивната инстанция и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
Жалбата на частните обвинители, подадена от адв.Ч. е в същия смисъл. Обръща се внимание на зачестилите пътни произшествия с тежък резултат, поради което и наказателната политика на съда следва да бъде адекватна. Твърди, че приложението на условното осъждане в конкретния случай ще създаде усещане за безнаказаност у останалите граждани. Искането в жалбата е да се отмени решението на въззивната инстанция и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд със задължителни указания по отношение начина на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”.
В съдебно заседание пред Върховния касационен съд повереникът на частните обвинители, адв. К. С., заявява че поддържа жалбата, като акцентира на твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание.
Повереникът на частните обвинители Е. А., действаща лично и като законен представител на Р. Л. Г., Б. Л. Г., М. Л. Г., М. Л. Г., М. Л. Г., адв. Т. също поддържа депозираната жалба с направените в нея възражения и искания.
Частните обвинители не се явяват в заседание пред настоящата инстанция.
Защитникът на подсъдимия Й. – адв.Х. намира жалбите за неоснователни и моли въззивното решение да се остави в сила.
В съдебно заседание пред Върховния касационен съд представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становището, че жалбите на частните обвинители не са основателни. Солидаризира се с твърдението, че е налице тежък пътен инцидент, но намира, че наказателната отговорност следва да се реализира индивидуално във всеки отделен случай. В настоящия степента на съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил, предприел неправомерно навлизане в кръстовището, отнемайки предимството на камиона, управляван от подсъдимия, е налице, и то в значителна степен.
В последната си дума заявява, че е направил всичко възможно за да избегне инцидента. Изразява съжаление за случилото се. Посочва, че се сам се грижи за семейството си, включително за възрастната си майка. Моли касационната инстанция да остави в сила решението на апелативния съд.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационния протест, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда №10 от 05.03.2019г., постановена по НОХД № 1151/2018г., Окръжен съд гр. Плевен е признал подсъдимия Г. Й. за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.4, вр.ал.3, пр.3, б.”б”, пр.1, вр. ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК като му е определил наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 години и 6 месеца. Подсъдимият е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение да е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.2, пр.2 ЗДвП. На основание чл.58а, ал.1 НК наказанието е намалено с 1/3 и е редуцирано на 3 години „лишаване от свобода”. Определен е първоначален „общ“ режим за изтърпяването му.
Със същата присъда, на основание чл.343г, вр. чл.343 НК, подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от 5 години. Осъден е да заплати направените разноски и съдът се е произнесъл по въпросите, касаещи веществените доказателства.
С решение №161 от 29.07.2019г., постановено по ВНОХД № 181/2019г. по описа на Великотърновския апелативен съд, присъдата на окръжния съд е била изменена, като на основание чл.66 НК е отложено изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила.
Жалбата на частните обвинители, представлявани от адв.С., и тази на частните обвинители, представлявани от адв.Т. са неоснователни. Идентичността на възраженията и в двете жалби, както и еднопосочните искания, правят възможно разглеждането им паралелно.
Основните доводи, които излагат поверениците на частните обвинители в двете касационни жалби и поддържат пред настоящата инстанция, касаят недоволството им от смисъла, в който е изменена първоинстанционната присъда. Считат, че в конкретния случай е налице касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК, тъй като приложението на института на условното осъждане води до явна несправедливост на наказанието. Определят отлагането на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” за несъответстващо на обществената опасност на деянието и на неговите конкретни тежки последици. Изтъкват, че общественият интерес изисква адекватна строгост на наказанията с оглед зачестилите пътни инциденти.
Касационната инстанция не може да сподели посочените оплаквания. Настоящото производство е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371,т.2 НПК. След като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тях, съдът го е признал за виновен и му е определил наказание при условията на чл.58а, ал.1 НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 5 от НПК, наложеното на един подсъдим наказание е явно несправедливо, когато то очевидно не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. В настоящия случай такова несъответствие – обстоятелство, което дава основание за намеса на касационната инстанция, не е налице, защото при определянето на наказанието са спазени необходимите законови правила и същото не съдържа характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК.
В рамките на своите правомощия при проведената процедура по гл.27 въззивната инстанция е направила проверка на присъдата, като се е спряла подробно на предпоставките, касаещи индивидуализирането на наказанието на подсъдимия. Апелативният съд законосъобразно е приел, че са налице двата формални критерия на чл.66 НК- на подсъдимия е наложено наказание от 3 години „лишаване от свобода” и той не е осъждан за престъпление от общ характер на лишаване от свобода. Дискусионна остава трета предпоставка, а именно дали целите на наказанието ще се изпълнят, ако същото не се изтърпи ефективно. За да даде положителен отговор на този въпрос, въззивният съд правилно е отчел данните за личността на подсъдимия, чистото му съдебно минало, трудовата ангажираност, фактът, че е професионален шофьор с дългогодишен стаж, на когото няма данни да са налагани административни наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата. Изрично е подчертано съпричиняването на вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил – А. А., като е отчетена изключително високата му степен. Факти за същото са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са отразени в мотивите към съдебните актове, а именно, че А. А. е предприел неправомерно навлизане в кръстовището, отнемайки предимството на движещия се камион, управляван от подсъдимия.
Поставеният въпрос от страна на поверениците, защо подсъдимият не е спрял или намалил скоростта си на движение, и разискването му в светлината на констатирани пропуски в проведено съдебно следствие не биха могли да се коментират от настоящия съд с оглед последиците от проведената процедура по чл.371, т.2 НПК. От друга страна, приетата за установена скорост на движение на подсъдимия в рамките на 80 км/ч. в населено място е станала причина за ангажиране на наказателната му отговорност по настоящото дело, именно за причиняване на вредоносния резултат, вследствие на нарушаване правилата за движение по чл.21 ЗДвП.
Посочените обстоятелства са довели въззивния съд до правно издържания извод, че в конкретния случай целите на наказанието и основно тези на специалната превенция ще се постигнат и ако подсъдимият не бъде изолиран от обществото, а се отложи изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода”
Няма спор, че в дадения случай се касае за тежък пътно-транспортен инцидент, при който са починали двама души, на един е причинена тежка телесна повреда и на едно лице – средна такава. Но обстойният анализ, направен от въззивния съд на поведението на подс. Г.Й., и личностните характеристики, както и спецификата на конкретното деяние и условията, при които е възникнало, са позволили да се направи изводът, че целите по чл.36 НК могат да бъдат постигнати с института на условното осъждане. На тази съвкупност от обстоятелства, с които е обоснован изводът на въззивната инстанция да приложи чл.66 НК, се противопоставя неубедително тезата на частните обвинители за висока степен на обществена опасност на деянието и дееца с оглед тежестта на нарушението и настъпилия съставомерен резултат, защото това би довело изначално до изключване приложението на института на условното осъждане за престъпленията по чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК, каквото ограничение законодателят не е поставил по отношение на този вид престъпления. По изложените съображения касационният състав счита, че въззивната инстанция, като е изменила присъдата на окръжния съд и е приложила разпоредбата на чл.66 НК, е достигнала до правно защитения извод, че ще бъдат постигнати целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително той да изтърпи ефективно определения размер на лишаването от свобода. Следователно не е допуснато и претендираното нарушение, визирано в чл. 348, ал. 5, т. 2 НПК
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото в жалбите на частните обвинители касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК и въззивното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно.
Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №161 от 29.07.2019г., постановено по ВНОХД № 181/2019г. по описа на Апелативен съд гр. Велико Търново.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.