О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
София, 16.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 765 /2012 г.:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от М. Д. Н. чрез процесуален представител адв.Д. Г. срещу определение № 2001/02.10.2012 г. по гр.д.№3156/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Ответниците по частната касационна жалба „А.”-О., „Монтажи”-ЕАД, [община], А. Д. Н., Ц. Д. Н., Диана В. Н., Е. В. Н., К. Ц. Н., Ц. Т. Н., Н. Б. Н., М. Б. Н., Т. С. Т. и Ц. С. И. не вземат становище.Ответницата по частната касационна жалба В. Д. Й. счита, че същата е основателна.
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок и е допустима, тъй като с нея се атакува определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу преграждащо хода на делото определение.
Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. констатира по делото следното:
С определение № 469/25.06.2012 г. по гр.д.№897/2011 г. на Врачанския окръжен съд производството по делото е прекратено, като е прието, че предявеният от жалбоподателката иск по чл.124 ГПК вр.чл.53 ал.2 т.2 З. за признаване правото й на собственост върху процесния недвижим имот към момента на одобряване на кадастралната карта на землището, в което се намира, е недопустим. С обжалваното определение въззивният съд го е потвърдил. Съображенията му за това са, че е постановено влязло в сила решение, с което е отхвърлен предявен от жалбоподателката срещу първия ответник „А.”-О. иск по чл. 97 ал.1 ГПК/отм./ за признаване правото й на собственост върху същия имот и производството спрямо този ответник е недопустимо , поради наличие на сила на пресъдено нещо. По отношение на останалите ответници въззивният съд е приел, че липсва правен интерес от предявяването му срещу тях, доколкото не се твърди наличието на спор за материално право, а това е предпоставка за разглеждане на иска по чл.53 ал.2 З..
В изложението на касационните основания жалбоподателката не извежда обуславящ изводите на въззивния съд въпрос, нито сочи конкретно основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното от нея определение.Прилага решение № 31/06.07.2010 г. по гр.д.№2987/2008 г. на ВКС , І г.о. постановено по реда на чл. 290 ГПК и определение № 42/02.02.2011 г. по ч. гр.д.№ 26/2011 г. на ВКС ,І г.о., постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК, както и решения, представляващи казуална практика, а именно: решение №1816/10.11.1998 г. по гр.д.№1456/1998 г. на ВКС, V г.о.,решение № 30/30.01.2009 г. по гр.д.№5244/2008 г. на ВКС, І г.о.,решение № 1291/15.07.2009 г. по гр.д.№4583/2007 г., на ВКС, ІV г.о., решение № 1356/16.12.2008 г. по гр.д.№4893/2007 г. на ВКС, V г.о.
ВКС, ІІІ г.о. в настоящия състав намира,че не следва да се допусне касационно обжалване на определението на въззивния съд. С чл.280 ал.1 вр. чл. 274 ал.3 ГПК е въведен принципът на ограничено касационно обжалване, при което касационните жалби подлежат на селектиране за допустимост до касация. За да осигури достъп до касационно обжалване жалбоподателят следва да постави въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, да е от значение за изхода на делото, но не и за правилността на решението,респ. определението, за възприеманата фактическа обстановка и за обсъждане на събраните по делото доказателства- т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК. Жалбоподателят е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос, от значение за изхода на делото.К. съд би нарушил диспозитивното начало, ако сам изведе обуславящия въпрос въз основа на оплакванията му. В частната касационна жалба и в допълнително представеното приложение към нея са формулирани само оплаквания относно правилността на обжалваното определение.В тях не се съдържа обуславящ правните изводи на въззивния съд въпрос, нито правна аргументация за наличие на някое от касационните основания по чл. 280 ал.1 ГПК . За да бъде обосновано приложно поле на общите и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, правният въпрос трябва да бъде обвързан с конкретните правни разрешения във въззивното решение, както и да бъде развит в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, което е задължение на жалбоподателката.Тя не го е изпълнила и това води до неоснователност на искането за разглеждане на частната касационна жалба по същество.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2001/02.10.2012 г. по гр.д.№3156/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: