Р Е Ш Е Н И Е
№275
гр.София, 12.07.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
със секретар
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 487/2012 година
Производството е по чл.250 и чл.251 ГПК.
Я. К. К. и К. А. К. от [населено място] са подали молба вх.№ 12526 от 17.05.2012 год., с която са поискали Върховният касационен съд да допълни влязлото в сила решение № 54 от 23.04.2012 год. по гр.дело № 1087/2010 год. на ІІ г.о. и да даде тълкуване на същото решение. Молителите поддържат, че мотивите на касационното решение са правилни и законосъобразни, но диспозитивът на същото, с който се оставя в сила като цяло въззивното решение № 466 от 14.04.2010 год. по в.гр.дело № 325/2010 год. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, трети състав, им противоречи. Твърди се, че в решението следва да се допълни, че правото на собственост се придобива при условията на § 4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ само за * кв.м., а разликата над * кв.м. остава за бившите собственици. Според молителите, следва да бъде уточнено, че ползвателят К. Т. придобива собствеността на * кв.м. ид.ч. от * кв.м. от имот № * по КП”Т.”, [населено място] и/или/не е собственик на */* кв.м., тъй като от решението на ВКС не било ясно на каква част от процесния имот ползвателите не са собственици.
Ответниците по молбата К. Т. С. и Д. Т. Т. са на становище, че ВКС се е произнесъл по искането на ищеца в неговата цялост, а е налице и пределно ясна воля на съда, която не се нуждае от тълкуване.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата за допълване на касационното решение е подадена в едномесечния срок от влизането му в сила по чл.250, ал.1, изр.второ ГПК и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна поради следните съображения:
Съгласно чл.293, ал.1, предл.първо ГПК, с оставяне в сила на обжалваното въззивно решение, касационната жалба се отхвърля като неоснователна, при което диспизитивът на касационното решение не възпроизвежда диспозитива на решението на въззивната инстанция. Доколкото и с диспозитива на въззивното решение не е възпроизведен диспозитива на решението на първата инстанция, именно последният съдържа индивидуализация на спорното право /чл.236, ал.1, т.5 ГПК/. Само ако с диспозитива не е било очертано и пълно спорното право, от мотивите на решението могат да се почерпят необходимите данни, за да се индивидуализира правото, предмет на спора.
В случая, с първоинстанционното решение е бил отхвърлен предявения от двамата молители срещу К. Т. С. и Д. Т. Т. отрицателен установителен иск, че ответниците не са собственици на реална част с площ * кв.м. от имот № * по КП”Т.” на [населено място], при граници на реалната част: имоти пл.№ * и останалата част от имот № *, с площ на целия имот от * кв.м., като реалната част е повдигната в червен цвят на скица с изх.№ УТ-94-Я-40/10.04.2008 год. на район „П.”-В./л.34 от гр.дело № 1534/2008 год. на В., 7-ми състав/.
От исковата молба, уточняващата молба от 16.04.2008 год., писмената защита пред първата инстанция и от въззивната жалба от 18.01.2010 год. е видно, че отрицателният установителен иск има за предмет правото на собственост върху реална част с площ * кв.м. от имот № * по КП”Т.”, така както спорният имот е индивидуализиран от ищците/сега молители/ с молбата от 19.05.2008 год., в която е уточнено, че на заверената актуална скица /на л.34 от делото/ процесната реална част от имот № * е отразена със син цвят и защрихована в червено – има площ * кв.м. с граници: пл.№ *, път и останалата част на имот пл.№ *, като целият имот пл.№ * е отразен с жълт цвят на същата скица. Предметът на делото, така както е индивидуализиран с исковата молба и последващите уточнения, съвпада с предмета на постановеното първоинстанционно решение. Видно от диспозитива на решението на първата инстанция, с него е изчерпан спорния предмет, а той е дали ответниците/сега молители/ притежават право на собственост върху процесната реална част с площ * кв.м. от имот пл.№ *, така както същата е била индивидуализирана с молбата от 19.05.2008 год./л.33 от гр.дело № 1534/2008 год. на В., 7-ми състав/ и приложената актуална скица /л.34 от същото дело/.
Предвид на това, не би могло да се приеме, че касационното решение, с което е оставено в сила решението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение, не съдържа произнасяне по част от спорния предмет, поради което липсва предпоставката на чл.250, ал.1 ГПК за допълване на решение № 54 от 23.04.2012 год. по гр.дело № 1087/2010 год. на ВКС, ІІ г.о. Молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Неоснователна е и молбата за тълкуване на касационното решение, поради следните съображения:
Касационното решение, чието тълкуване се иска, не съдържа неяснота относно приетото от състава на ВКС, касаещо предмета на жалбата срещу въззивното решение. Касационната жалба съдържа оплакване за нарушение на материалния закон при приложението на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. С решението си, ВКС, ІІ г.о. е намерил това оплакване за основателно. Въпреки тази констатация, съставът на ВКС е приел, че като краен резултат обжалваното въззивно решение за отхвърляне на отрицателния установителен иск съответства на действителното правно положение между страните, доколкото мотивите на окръжния съд за липса на предпоставките по чл.4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на собствеността върху земеделската земя от страна на ползвателя, противоречат на тълкувателно решение № 2/2011 год. от 13.09.2011 год. по тълк.гр.дело № 2/2011 год. на ОСГК на ВКС.
Молбата за тълкуване на касационното решение съдържа искане да се допълни същото в смисъл, че правото на собственост се придобива при условията на § 4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ само за * кв.м., а разликата над * кв.м. остава за бившите собственици. Така формулираното искане надхвърля предметните предели на спора, очертани с обстоятелствената част и петитума на исковата молба и уточняващата молба от 19.05.2008 год., като въпросът относно принадлежността на правото на собственост върху останалата част от имот пл.№ * по КП”Т.”/извън процесната реална част от * кв.м. по скицата на л.34 от делото във В./, както и относно приложението на § 4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, са извън спорния предмет, при което исканото тълкуване на касационното решение в тези насоки следва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Я. К. К. и К. А. К. от [населено място] за допълване и тълкуване на влязлото в сила решение № 54 от 23.04.2012 год. по гр.дело № 1087/2010 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/