4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 290
гр. София, 11.01.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Албена Рибарска
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело № 3473/2015 година.
Производството е по чл. 307 във вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК, образувано по молба на В. Н. П. за отмяна на решение № 118 от 23.03.2015 г. по гр. дело № 281/2014 г. на Върховен касационен съд, състав на гражданска колегия, четвърто отделение.
Ответникът Агенция „Митници”, [населено място] в отговора по чл. 306, ал. 3 ГПК поддържа, че не са налице законни основания за отмяна на съдебния акт и моли молбата да се остави без уважение.
С определение № 277 от 22.07.2015 г. на настоящия състав на Върховния касационен съд /ВКС/, на основание чл. 307, ал. 1 ГПК е допуснато разглеждане на молбата за отмяна на В. Н. П. на решение № 118 от 23.03.2015 г. по гр. дело № 281/2014 г. на Върховен касационен съд, състав на гражданска колегия, четвърто отделение, като не е допусната до разглеждане молбата за отмяна на същия молител на решение № 404 от 25.10.2013 г. по в. гр.дело № 350/2013 г. на Хасковския окръжен съд и решение № 74/25.03.2013 г. по гр. дело № 869/2012 г. на Свиленградския районен съд в частите, с които са се произнесли по исковете, предявени от В. Н. П. против Агенция „Митници”, [населено място] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, както и в частите, с които са се произнесли по исковете, предявени от В. Н. П. против Агенция „Митници”, [населено място] за заплащане на сумата 2937.34 лв., възнаграждение за извънреден труд и за заплащане на сумата 48.91 лв. мораторна лихва.
ВКС, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по същество взе предвид следното:
Молбата за отмяна, разгледана по същество е неоснователна.
С цитираното решение състав на ВКС е отменил решение № 404 от 25.10.2013 г. по гр. дело № 350/2013 г. на Хасковски окръжен съд, като вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от В. Н. П. против Агенция „Митници”, [населено място] за отмяна на заповед № 7218/23.07.2012 г., с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „митнически сътрудник” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение.
Молителката иска отмяна на това решение на две основания – чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК.
Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не е налице.
Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение при условията на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, когато вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Поддържаните в молбата за отмяна обстоятелства не се подвеждат под посочените по – горе фактически състави. Твърдението на страната е, че упълномощила адвокат В. В. О. да я представлява пред ВКС, но същата депозирала становище, с което уведомила касационния съд, че желае да се даде ход на делото в нейно отсъствие, без да уведоми В. П., чието изрично желание било да бъде представляван от адвоката си в откритото съдебно заседание, проведено на 17.03.2015 г. Молителят счита, че не е бил представляван от адвокат, както и че е бил лишен от възможност да се яви и да вземе участие в разглеждането на делото.
От данните по гр. дело № 281/2014 г. на ВКС, ІV г.о. е видно, че ответникът по касация, сега молител в производството по чл. 307 ГПК е бил редовно призован за съдебното заседание от 17.03.1015 г. чрез адвокат В. О., упълномощена надлежно да го представлява още в първоинстанционното производство с пълномощно от 27.11.2012 г., с приложен договор за правна защита и съдействие от същата дата, включително и пред ВКС, пред която инстанция е представил също така договор за правна защита и съдействие. Призовката е била връчена в срока по чл. 56, ал. 3 ГПК, като адвокат О. е представила писмено становище, в което е поискала да се даде ход на делото, заявила е, че оспорва касационната жалба и моли да се потвърди обжалваното решение по съображения, изложени в отговора на касационната жалба, а освен това е развила доводи по въпроса, по който е било допуснато касационното обжалване. От изложеното се налага извод за това, че касационният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила, обезпечаващи участието на страната – ответник по касация в делото. По отношение на същата страна е била спазена процедурата по призоваването, като призовката е била връчена в предвидения в закона срок на надлежно упълномощения да представлява ответника по касация адвокат. Не е налице и хипотезата на ненадлежно представителство, когато страна е била лишена от защита поради нарушаване на нормите, свързани с представителството от съда. Адвокат О. е била редовно упълномощена от В. П. и е извършила процесуални действия в производството по чл. 288 ГПК, като е представила писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, както и писмен отговор по съществото на касационната жалба, а за съдебното заседание от 17.03.2015 г. писмено становище. ВКС не е нарушил съдопроизводствените правила, относими към представителството на ответника по касация. Неявяването на адвокат О. в съдебното заседание от 17.03.2015 г., както и процесуалното й поведение в производството по чл. 290 ГПК по отношение на доверителят й, който твърди, че тя не го е уведомила за писмено становище вх. № 3058/13.03.2015 г., депозирано пред ВКС не са свързани с нарушения от страна на съда, а засягат отношенията между адвокат и доверител, респективно не обуславят основание за отмяна по цитираната норма. Не са налице и останалите хипотези на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК – когато страната не е могла да се яви на заседанието, за което е била призована, нито лично, нито чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Разгледаните по – горе обстоятелства не са относими към тези хипотези, а и в молбата за отмяна не се излагат твърдения за посочените състави, очертаващи обективна невъзможност за неявяване на страната лично или чрез повереник.
Другото въведено от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК също така не е налице.
Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение при условията на чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК, когато е била или съответно не е била представлявана от особен представител по чл. 29 ГПК, поради нарушение от съда на съответните съдопроизводствени правила, т.е. в хипотезите при които на страната не е бил назначен особен представител въпреки наличието на законови основания за това или е бил назначен особен представител въпреки липсата на законови основания за това. Нормата на чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК обхваща случаите на особено процесуално представителство, регламентирано в чл. 29 ГПК. Тези случаи са изчерпателно изброени и разглеждания спор не е относим към тях. Особен представител се назначава на безвестно изчезнали лица, а обявените за отсъстващи се представляват от въведените във владение наследници. Особен представител се назначава от съда, пред който е висящо делото по искане на страната, която иска да извърши нетърпящо отлагане процесуално действие спрямо лице което е процесуално недееспособно и което няма законен представител или попечител. Същият вид процесуално представителство се учредява на лице с неизвестен постоянен или настоящ адрес, както и при противоречие в интересите между представляван и представител. Нито една от посочените хипотези не е отразена в молбата за отмяна, не е възникнала по отношение на молителя, като страна в касационното производство и не е относима към обстоятелствата, изложени в молбата за отмяна. В същата молба се цитира и чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, без по отношение на нормата да са въведени обстоятелства, респективно твърдения за съставите, които същата норма урежда. Процесуално молителят не въвежда и не доказва основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, а и не предявява искане за отмяна по нормата, поради което с цитирането на разпоредбата в молбата за отмяна не релевира основание за отмяна, което да бъде предмет на разглеждане. Следователно цитирането на нормата е извън предмета на молбата за отмяна и не следва да се обсъжда.
С оглед на тези мотиви следва да се приеме, че не са доказани фактическите състави на чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК, поради което молбата за отмяна на касационното решение трябва да се остави без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Н. П. за отмяна на основания чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК на решение № 118 от 23.03.2015 г. по гр. дело № 281/2014 г. на Върховен касационен съд, състав на гражданска колегия, четвърто отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: