Р Е Ш Е Н И Е
№ 312
гр.София, 30.06.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
със секретар Виолета Петрова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1144/2008 година
Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./.
Обжалвано е въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-Г отделение, постановено на 07.11.2007 год. по в.гр.дело № 1225/2006 год., с което е оставено в сила решение от 27.12.2005 год. по гр.дело № 6602/2001 год. на Софийския районен съд, 32-ри състав за признаване за установено на основание чл.336 ГПК, в отношенията между третите лица в изпълнителното производство по изп.дело № ..* по описа на …. год. на .. отд., .. уч. на СИС при СРС-А. С. Т. с ЕГН ********** и П. Н. Т. с ЕГН **********, и двамата с адрес гр. С., ж.к.”З” бл.49, ап.3 и страните в същото изпълнително производство – Агенция за държавни вземания със седалище гр. С., ул.”С” № 4, и С. И. К. с ЕГН ********** и съдебен адрес адв. Г от САК, гр. С., ул.”Ц” № …, ет.1, че недвижимият имот, представляващ апартамент № .., находящ се в гр. С., ж.к.”З” бл…., ет… и .., с обща застроена площ от 102.66 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и други сервизни помещения, при съседи на жилището: от изток-улица, от запад зелена площ, от север-зелена площ и от юг-апартамент № 1; заедно с избено помещение със застроена площ от 32.62 кв.м., при съседи на избеното помещение: от изток-улица, от запад-зелена площ, от север-зелена площ и от юг-апартамент № 2, заедно с таванско помещение със застроена площ от 32.62 кв.м., заедно с 33.34% идеални части от общите части на сградата, не принадлежи на длъжника по изпълнението С. И. К. с ЕГН **********.
Недоволен от въззивното решение е касаторът Агенция за държавни вземания (АДВ), гр. С., с правоприемник Н. а. за приходите(НАП), който го обжалва в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ като счита, че е недопустимо по отношение на него тъй като липсва встъпване като взискател в изпълнителното дело № 7273/1995 год. на СИС при СРС на мястото на „Ч”АД, която е заличена, евентуално незаконосъобразно.
Процесуалният представител Н. Я. М. главен експерт-юрист поддържа жалбата и по съображения, изложени в писмена защита.
Ответникът по касация С. И. К. не взема становище по жалбата.
Ответниците по касация А. С. Т. и П. Н. Т., представлявани от адвокат Н от АК-София оспорват жалбата и по съображения, изложени в писмена защита. Претендират за направените разноски по делото, за което липсват данни да са сторени.
Ответникът по касация М. на финансите не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл.336 ГПК/отм./ е процесуално допустим понеже ищците Т имат правен интерес от установяване на факта, че процесният недвижим имот не принадлежи на длъжника по образуваното изпълнително производство по посоченото дело. Освен това е съобразено, че исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД е вписана преди учредяване на договорната ипотека в полза на взискателя поради това правата на ипотекарния кредитор са непротивопоставими на ищците като собственици на имота по силата на придобивната сделка – договор за покупко-продажба, оформен в нот.акт № 1* том 2, рег. № 4* н.дело № 356 от 24.09.1999 год., извършена с действителния собственик Х. С. Н. , правата на когото произтичат от конститутивното съдебно решение по чл.19, ал.3 ЗЗД, влязло в сила по гр.дело № 11058/1994 год. по описа на Софийския районен съд, 26-ти състав.
Касационната жалба е редовна и допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано.
Съгласно чл.188, ал.1 ГПК/отм./ въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция.
При постановяване на обжалваното решение е съобразено, че с оглед предвиденото в чл.336 ГПК/отм./ защитата е искова и отрицателният установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК/ отм./ е допустим спрямо страните по делото тъй като е установено, че върху закупения от ищците през 1999 год. имот има наложена възбрана, вписана на 07.12.1995 год. в книгата за вписвания, същата е в полза на ЧЗИБ, АД, която безспорно е обявена в несъстоятелност, а впоследствие закупена от БКК, при което след като е държавна собственост, в правата й на кредитор встъпва държавата в лицето на АДВ, която е пасивно легитимирана по иска на посоченото основание – за установяване, че имотът не е собственост на длъжника С. И. К. и не следва да служи за обезпечения на вземанията на АДВ.
Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.218б, ал.1, б.”б” и „в” ГПК/отм./ касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд – потвърди.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./ Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-Г отделение, постановено на 07.11.2007 год. по в.гр.дело № 1225/2006 год.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: